Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (40)

XL

Понякога още си спомням онази монахиня с пламнали бузи на селянка и с ръце на кралица. Докато тя почистваше кожата ми на мястото, където трябваше да ме бодне, аз гледах колосаната забрадка, която обграждаше лицето й. Когато ми забиваше иглата, понеже лицето й се натъжаваше, аз леко се усмихвах, все едно не усещах убождането, и често се чудех защо ли е станала монахиня. Не знаех откъде се е взело, нито защо се грижи за мен едно момиче на име Кармела — приличаше малко на Паулина, но беше по-хубава, с вдигнати нагоре коси и слаба като клечка — навярно беше само на деветнайсет години. Можех да направя усилие да мисля, но не го правех, само ми се спеше. Последния ден, в който дойде монахинята, щом си отиде, Кармела влезе с една напъпила роза, прекършена горе при цвета; каза ми: „Вижте какво нещастие“. Разказа ми, че през нощта имало силна буря, а когато спряла, се чул славей, който сигурно се бил изгубил и пеел откъм беседката. Каза ми, че ще дойдат да сложат телефон, защото къщата стояла дълги години изоставена и ще ми преместят леглото на верандата, защото е по-близо до кухнята и следобед там влиза слънце. Същия ден, след като сложиха телефона, младежът, който дошъл да го инсталира, й казал, че ще му бъде приятно да я ухажва, за да спечели сърцето й, и ще я чака на площадчето — защото, каза, цялата градина отпред и портата гледат към площадче, заобиколено от акации, с фонтан по средата. Аз я слушах откъслечно, сякаш гласът й идваше отдалеч; на момчето с телефона му отговорила, че няма желание да започва връзка, защото била твърде млада. И тогава ми каза, че има сестра, втората, на която се наложило да излезе да работи на улицата, за да се изхранва. И макар и да не ми се вярва, докато четяла писмото, в което майка й разказвала за това, плакала много. Може би заради това мъжете не й харесват. И защото не обича да я докосват. Още от малка не може да понася майка й да я реши.

Къщата беше бяла — видях го по-късно, — старомодна и заобиколена от градина. Откъм входа имаше седем платана, високи и стари, с много листа и топчета и ствол на зелени, жълти и тъмни петна. Отзад градината гледаше към един поток: имаше беседка, покрита с полуизсъхнал розов храст с чайни рози, и с две каменни пейки. Къщата беше едноетажна, с железни перила на прозорците, а над всеки прозорец, като корона, имаше по пет рози от мозайка, почти морскосини на цвят.

Кармела не можеше да повярва, че в клиниката съм спала дни наред. Казваше ми, че са ме хранили венозно, много се затруднили да пречистят кръвта ми. Тихо и с натъжени очи ми каза, че съм имала много тежък аборт, лекарят казал на сестрата, а сестрата й го разказала първия ден, когато дошла да ме види, все едно била дошла да види мъртвец. Каза ми също, че никога няма да мога да имам деца, кой знае дали така не е по-добре, защото сърцето на детето, което съм изгубила, било такова, че сигурно е щяло да се роди недъгаво. А една сутрин влезе много доволна, разопакова един пакет и с вдигнати ръце ми показа разгъната нощница. Беше ми купила две, една розова и една синя, с фестон на яката и на маншетите, и не знам защо си помислих, че фестона трябва да са го правили бедни момичета, прибрани в някой манастир. И си тръгна, с раираната си в бяло и лилаво престилка, с кръстосани презрамки на гърба и с нескопосно завързани връзки на кръста. А една вечер, като ми донесе подноса с мляко и препечени филийки, докато аз сядах на леглото, каза, че господинът бил много загрижен за мен; тя един ден погледнала през ключалката, тъй като аз съм спяла, той седял до леглото и толкова дълго време не се чувало дори дишане, че си помислила, да не би да сме умрели, та затова била погледнала. „На вас ви се виждаше само главата, каза, той два пъти я скри от погледа ми, защото галеше веждата ви с пръст. Когато си отива, прекосява градината на пръсти, за да не скърца пясъкът, и се вижда, че не му се тръгва и винаги ми заръчва да се грижа за вас. Качва се в колата, затваря внимателно вратата и пали мотора. Кола, която едва се обръща на площадчето, голяма колкото къща, блестяща като звезда и цялата от край до край в цвят на кафе с мляко.“