Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (31)

XXXI

Никога не съм можела да нося сутиен, понеже гърдите ми бяха малки и като вдигнех ръка, колкото и добре пристегнат да го носех, веднага ми се качваше на врата. Но трябваше да направя нещо, за да мога да облека розовата рокля, която в крайна сметка си купих и която ми беше толкова тясна, че подчертаваше всичко. Цяла нощ се гледах в огледалото и ту ми се струваше, че ми стои добре, ту че изглеждам неприлично. Обиколих големи и малки магазини, за да си харесам корсет и не можех да се реша, докато не открих едно магазинче, където всичко изглеждаше много красиво и много добре изработено. Собственичката веднага ми каза да не си купувам сутиени и ластичен колан, а цял корсет, така ще се чувствам по-удобно. Защото с моето телосложение не съм можела да нося сутиени.

Показа ми най-различни корсети: розови, черни и бели. С ластици отстрани, за да може да се движиш вътре. Едни с гръб и други почти без гръб за рокли с дълбоки деколтета. Имаше с прави и с кръстосани презрамки. С ластични жартиери и с жартиери от пластмаса или никел, покрити с коприна, за чорапите. Показа ми един от тюркоазен сатен, покрит с фина дантела и с дантелен волан отдолу, който сигурно много пречеше, но не можех да си представя нищо по-красиво. Грабна ми сърцето. Тъй като всички бяха много скъпи и не можех и да си мечтая за тях, продавачката извади едни ластични, мрежести, като дантелени, с нарисувани клонки и листа, а по средата имаше сатенена платка с цип. Взех един от тези. Малко ме стягаше и се оплаках, но госпожата ми каза, че трябвало да бъде малко тесен, след няколко дни носене щял да се отпусне, веднага съм щяла да свикна и дори няма да усещам, че го нося. И добави, че ме прави да изглеждам много добре сложена. По стените на пробната имаше няколко малки гравюри на старовремски дами с корсети. Една от гравюрите изобразяваше госпожа с гъста коса и чорапи на червени и бели райета, панталони, които стигаха под коленете и завършваха с маншет и бродиран волан, и корсет, който повдигаше гърдите й като на поднос. Една камериерка опъваше връзките на корсета и я подпираше с коляно отзад, за да може да стяга по-силно. Господарката носеше ботинки с копчета, прилични на яребичи очички.

Тъй като продавачката от магазинчето за бельо ме посъветва да си слагам корсета, докато съм вкъщи, за да свиквам, а и за да се разширява, още щом се прибрах, побързах да го облека. Погледнах се в огледалото, приличах на русалка. Имах букетче от сини розички от панделка на гърдите, заобиколени от зелен и бял мъх. Легнах си с корсета, като си мислех, че скоро ще мога да си облека розовата рокля. Вече си бях купила розови обувки и колие от розови перли, всичките големи и еднакви, а колието беше евтино, от онези по врата, като кучешка каишка, като герданче на евтина кукла, не ми струваше почти нищо.

Събудих се, все едно бях с ризница. Тялото ме болеше и сънувах, че се задушавам, завързана в чувал; види се, корсетът ме е стягал и трябваше да го съблека, все едно си свалях кожата, понеже ципът се беше развалил. Като си докоснах хълбоците, за да ги разтрия, ги усетих толкова грапави, че се погледнах в огледалото. Върху кожата ми се бяха отбелязали клоните и листата на ластика. Изчезнаха ми чак на следващия ден.

Сутринта, когато отивах на пазар, имах изненада. Госпожа Констансия, която откакто ми обръщаше изтривалката не стоеше никога на площадката, ме чакаше права като някой гардероб. Попита ме защо я отбягвам, искаше да ме накара да вляза, и много мило и много любезно ми каза, че винаги си мислела за мен, ако съм искала, щяла да ме запознае с един неин племенник или ако съм предпочитала, с неин приятел банкер, който бил много важен господин, уседнал, на подходяща възраст, „защото — каза — момиче с вашата професия трябва да знае да стопанисва прелестите си“. Въздъхна и ми разказа, че мъжът й я оставил заради една гледачка на карти и за да преживява, трябвало да работи всичко. Гледах я, без да откъсвам очи, и си мислех „Колко си грозна само“, защото аз живеех само заради розовата рокля, розовото герданче и за да се харесам на хубавия господин от кафенето с папратите, който никога не ме поглеждаше. И си купих шишенце парфюм „Вампир“.