Ян-Филип Зендкер
Гласовете на сърцето (2)

2.

Тя вече не помнеше всяка подробност. Теглеща болка в корема, отначало лека. Болка, която не изискваше специално внимание. Седеше до прозореца и гледаше навън. Безоблачна утрин. Под тях се простираше Хартфорд.

Теглещата болка се усили. Неприятна, но вероятно напълно нормална за първите седмици. Така вярваше. Искаше да вярва.

Никой не я беше предупредил. Никой не й беше казал какво е заложено на карта. Или беше? Да се щади. Да избягва стрес и вълнение. Никакъв алкохол. Дежурните лекарски приказки, така си помисли. По възможност да не лети. По възможност. Не „в никакъв случай“.

Ню Йорк-Бостън. Полет, продължаващ по-малко от час. Какво толкова можеше да се случи?

Естествено, би могла да вземе и влака. Пет часа. Мина й през ума. Срещата беше в десет и нямаше как да се отложи. Трябваше да замине предната вечер. Усложнения и губене на време.

По възможност. Не „в никакъв случай“. Чуваме само онова, което искаме да чуем.

Ретроамниален хематом. Нямаше никаква представа какво означава този термин. Кръвонасядане зад матката. В ушите й това не прозвуча тревожно, макар лицето на лекаря да разказваше друга история. За която тя не искаше и да знае. Кръвонасядането си е кръвонасядане и нищо опасно, помисли си, независимо къде беше.

Кога започва животът? С акта на оплождане? При раждането? Някъде между двете. Но кога?

Беше ли извършила убийство? Беше ли поне допускала вероятността за смърт? Примирително? Лекомислено? Или всичко бе своеволие на природата? Кой имаше отговор на тези въпроси? Кой би дръзнал да стане съдник?

На девет седмици. Колкото кибритена клечка. Естествено, неспособно да живее. Все още не. И въпреки това.

Почувства, че нещо не е в ред. Лек проблем с налягането в кабината. Никаква причина за тревога, каза пилотът и се извини за евентуалния дискомфорт. Започнаха да се снижават и няколко минути по-късно всичко премина. Остана само влагата между краката й. Сякаш бе изляла в скута си чашка топла вода. И още една.

След като кацнаха, се хвана за корема. Беше последната, напуснала самолета, пътят й я отведе първо в тоалетната. И там приключи.

Едно обещание — колкото кибритена клечка. Липса на живот, ала надежда за живот.