Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (9)

7.
Разходка в степта

— Още пет минути и щях да тръгна да те търся! — възкликна магьосникът Кадехар.

Задъхан, Гиймо току-що се бе появил в подножието на долмена^[1], където учителят обикновено му определяше среща, за да работят по хълмовете, които се издигаха над Даштиказар.

— Все още ли се страхувате, че някой орк може да ме отвлече? — попита чиракът, който още не можеше да си поеме дъх.

— Страхувам се най-вече от това, че се разсейваш и забравяш часа на твоя урок! — Кадехар слезе пъргаво от огромната гранитна плоча, където се беше настанил в очакване на Гиймо.

Той имаше телосложение на атлет, квадратно лице и къси коси. Очите му бяха стоманеносини. Имаше топъл глас и добронамерена усмивка, която се появяваше често на устните му и придаваше по-голяма мекота на суровото му изражение. Трудно беше да се определи възрастта му, беше на около тридесет и пет или четиридесет години. Тъмната мантия и платнената чанта, която носеше винаги със себе си, издаваха неговата принадлежност към света на магията. Учителят Кадехар, заклет враг на Сянката, беше най-прочутият магьосник на Гилдията.

— Какво ще правим днес, учителю? — попита Гиймо.

— Ще повървим из степта, времето е приятно, така че да се пораздвижим! Разбира се, ще се възползваме от това и да поработим малко.

Гиймо посрещна тази програма с доволен вид. Разходките с неговия учител често даваха възможност да засегнат теми, които излизаха от стриктната рамка на обучението! Двамата тръгнаха сред изтравничетата и жълтурчетата. След няколко метра Кадехар започна да изпитва своя чирак.

— Имаш ли чувството, Гиймо, че вече си научил окончателно двайсет и четирите графеми?

— Да, учителю. Достатъчно е да затворя очи и те се появяват, целите блестящи.

— Правиш ли усилие всеки ден да поддържаш връзка с тях?

— Да, учителю. Аз ги извиквам в паметта си, като назовавам имената им, и те леко жужат.

— Знаеш ли как да използваш графемите?

— Зная да ги насочвам, като ги извикам силно или ги произнеса шепнешком. Мога да ги усилвам, като ги съчетавам със стадха. Зная да ги свързвам помежду им, да ги вплитам и да съставям галдри, магически заклинания.

— Какво е галдра?

— Това, учителю, е магия, в която графемите се използват както думите в изречението.

— Какво е графема, Гиймо?

— Това е буква от магическа азбука, изписана чрез звездите, която позволява да достигнем до Уирд.

— А Уирд какво е?

— Това е нещо подобно на гигантска паяжина, чиито нишки са свързани с всичко, което съществува. Графемите, които ни дават достъп до Уирд, могат да въздействат върху всички неща.

— Кои са двете най-добри оръжия на магьосника в Уирд?

— Предпазливостта и смирението.

— Сега как се казва графемата на пътуването?

— Редху, колесницата на Нертус, петата поред.

— Съществуват ли добри и лоши графеми?

— Не. Има само добри и лоши магьосници. Графемите са неутрални енергии, чийто ефект зависи само от потребителя… Все пак съм научил нещо, учителю!

Кадехар се усмихна и поклати глава.

— Имаш отговор за всичко, моето момче. Това е необходимо качество за човек, който иска да стане търговец или учител! Но когато човек има амбицията да стане магьосник, знаеш ли, трябва малко повече от това.

Едва произнесъл тези думи, той отстъпи бързо няколко крачки назад. Зае стадха на Ингваз и насочи към чирака си силата на графемата:

— Ингваз!

Гиймо реагира веднага. Той бе видял своя учител да заема позата на символа на неподвижността и го изпревари, като зае положение на Наутхиз, която неутрализира магическите атаки. Имаше време само да извика в съзнанието си графемата за защита. Светна една златиста мълния. Атаката на Кадехар не бе успяла.

— Не е зле, не е зле! — призна магьосникът. — Виждам, че не само умееш да говориш!

— От дума на дума, думата ще ме води; от действие на действие, действието ще ме води, учителю! — отговори чиракът с известна дързост.

Това бе едно от изреченията, които магьосниците се бяха погрижили да извлекат от Книгата на звездите преди много време.

— Виж ти! — забеляза иронично Кадехар. — Сега пък се интересуваш от съветите на мъдростта?

Магьосникът беше възвърнал обичайната си стойка и стоеше на няколко метра от своя чирак. Изведнъж направи жест с ръка в посока към Гиймо.

Този път чиракът се оказа недостатъчно бърз и докато нададе вик на учудване, се намери прикован към земята.

— Как постигнахте това, учителю? Не направихте стадха и не ви чух да казвате Ингваз!

— Напротив, Гиймо — обясни Кадехар, като освободи своя ученик от магията, която му направи, — но ти не забеляза това. Чисто и просто съществува друг начин, освен стадха, за усилване или мълчаливо използване на графемите!

Гиймо беше седнал на земята и беше извадил от платнената си чанта големия бележник с черна кожена подвързия, в който записваше всичко, което му се струваше важно.

— Ти ми каза преди малко — продължи Кадехар, — че знаеш да използваш графемите, като ги извикваш силно или ги нашепваш, като заемаш съответната стадха и като ги свързваш помежду им в галдри, заклинания. Днес ще те науча да си служиш с тях по друг начин — по-деликатен, не толкова мощен може би, но по-бърз и по-дискретен.

— Слушам ви, учителю! — окуражи го Гиймо, който обожаваше моментите, в които учителят му оставяше настрана обясненията с отегчителните имена на растения или сложната динамика на ветровете и му преподаваше техники от истинската магия.

С помощта на ръцете си Кадехар очерта формата на всяка една от двайсет и четирите графеми. Жестовете му бяха бързи и пъргави. В същото време той обясни на смаяния си ученик:

— Това са мудра — жестове с ръка във въздуха, които възпроизвеждат формите на графемите. Подобно на стадха, мудра ти позволяват да призовеш мълчаливо тяхната мощ или да ги усилиш. В последния случай е достатъчно да прошепнеш името на графемата и в същото време да опишеш с жест нейната форма.

— И кои са предимствата и недостатъците на мудра по отношение на стадха? — попита Гиймо, като свъси вежди.

— Аз ти го казах: стадха усилват мощта на магията. Но те са по-бавни за употреба и не толкова дискретни като мудра. Стадха и мудра ти позволяват също така да подсилиш твоите галдри. Например галдрата на пустинята, която изисква много голяма енергия, не би могла да функционира с мудра.

— Разбрах, учителю. Ако много бързам и не искам да бъда забелязан, използвам мудра. Ако имам нужда от мощ, използвам стадха!

— Разбрал си основното — кимна одобрително Кадехар. — Останалото ще дойде с практиката! Владееш ли достатъчно добре стадха?

— Да, учителю, така мисля.

— Отлично. Да се заемем тогава с мудра. Дай ми ръцете си…

Магьосникът прекара останалата част от следобеда, седнал на земята сред степта, преподавайки на своя ученик магическите жестове. Когато се увери, че Гиймо ги владее добре всичките, той се изправи.

— Добре. Да продължим разходката си, момчето ми. Имаме още време. И освен това имам да ти казвам нещо.

* * *

Магьосникът вървеше, без да каже нищо. До него Гиймо очакваше с нетърпение да проговори. И това не закъсня.

— Скоро, Гиймо — започна Кадехар, — ти ще разполагаш с всичко, което е необходимо, за да започнеш наистина да изучаваш магьосничеството.

— Кога ще стане това, учителю? — запита ентусиазирано чиракът.

— Казах ти го — скоро — отговори Кадехар, който сякаш изведнъж се замисли за нещо друго.

Отговорът на неговия учител го разочарова, но Гиймо не настоя повече и на свой ред замълча. Тръгнаха отново мълчаливо по пътеката, която пресичаше Кориганските ланди. После Кадехар поде с уморен глас:

— Съзнавам, моето момче, че вървя прекалено бързо с теб. Откривам ти тайни и те уча на практики, които един чирак обикновено открива след две или три години. Но аз действам така, Гиймо, защото смятам, че това е възможно! И най-вече, че това е необходимо.

— Какво искате да кажете, учителю? — попита разтревожено Гиймо, който рядко бе чувал Кадехар да му се доверява така.

— Ти си умно момче, Гиймо. Магията в теб е мощна и ти го знаеш. Та нали повали един гомон и обездвижи един орк? Нали отвори Вратата на Несигурния свят и разруши двореца на командира Тунку, когато беше преминал едва три месеца обучение?

— Да, но… каква връзка има това с моето обучение?

— Спомняш ли си проблемите, които имаше с графемите в Несигурния свят, защото не беше ги променил в съответствие със звездите в небето на онзи свят?

— Разбира се, учителю, спомням си. Вместо да ми помогне да се концентрирам, Изас замрази двама крадци! Докато Турсаз, която трябваше да ми помогне срещу пазачите на Тунку, предизвика земетресение.

— В това е проблемът, Гиймо — въздъхна учителят Кадехар. — Ти притежаваш Йонд — огромна вътрешна сила. А все още не умееш да я контролираш. Въвеждайки те в магията, аз събудих тази сила у теб, но за да не предизвиква тя други катастрофи, трябва да се научиш да я владееш.

— И ще трябва много да работя, нали, учителю?

Гиймо беше казал това толкова сериозно, че магьосникът не се сдържа и се усмихна.

— Да, момчето ми. Зная, че не е лесно за теб, че предпочиташ да прекарваш известно време с приятелите си и да се забавляваш. Но ние двамата носим отговорност пред магическите сили. И ти, и аз сме свързани чрез един обет, произнесен и скрепен с клетва: аз да ти преподавам магии, а ти да ги учиш.

Гиймо се видя, като че ли бе вчера, да стиска ръката на магьосника, смесвайки знака за вярност със знака за подчинение, изписани с тисов въглен върху дланта на всеки от тях. Никога не беше подлагал на съмнение този обет! Като стана чирак магьосник, най-после бе намерил мястото си. За своите приятели, за своите съученици и всички други, които го познаваха и които не го познаваха, той беше Гиймо чиракът магьосник, този, който бе изтръгнал Тома от ноктите на един гомон и бе върнал Агата от ужасния Несигурен свят. Той бе поел нови отговорности и да учи с усърдие бе неговото най-важно задължение. Знаеше това и го приемаше. Фактът, че неговият учител се връщаше към клетвата, го изненада.

— Зная всичко това, учителю. Защо ми го повтаряте?

— Една експедиция, включваща най-добрите магьосници на Гилдията — поясни Кадехар след известно колебание, — ще се отправи към Несигурния свят и ще щурмува леговището на Сянката…

— И това зная, учителю — каза учудено Гиймо. — Това, което не ми казахте — продължи той с надежда, — е къде в Несигурния свят се крие Сянката.

— Това е без значение, във всеки случай за теб — отговори магьосникът, като махна уклончиво с ръка. — За сметка на това… това, което не ти казах, Гиймо, е, че по време на нападението ти ще бъдеш скрит на сигурно място в манастира Гифду. Не, не протестирай, безполезно е! Разбирам, че имаш лоши спомени от това място, но така реши нашият Велик маг Шарфалак. Впрочем превото^[2] и дори майка ти са съгласни и казват, че това е една разумна предпазна мярка. Кой знае как ще реагира Сянката на нашата атака.

Гиймо отвори уста, за да изрази протеста си, но властният тон на Кадехар го разубеди. Скоро щеше да бъде затворен в Гифду, откъдето се бе наложило да избяга, за да се срещне с приятелите си! Макар да предполагаше, че някой ден ще се върне отново там, не бе смятал, че ще бъде толкова скоро и по този начин. Той прокле мислено Шарфалак — този прегърбен старец, при вида, на който настръхваше и който му налагаше днес да се върне в манастира.

Гиймо пресметна колко дни оставаха до празника Самен: уф, имаше още време… Щеше да се върне навреме в Даштиказар, за да се възползва от ваканцията заедно с Ромарик, Гонтран, Амбър и Корали. А пък ако не станеше така, му оставаше само отново да избяга!

Перспективата да се срещне пак с Жералд — добросърдечния магьосник компютърен специалист, и стария учител от гимнастическия салон Кадуан направиха мисълта за завръщането в Гифду малко по-приятна. Гиймо се обърна към Кадехар:

— Кога трябва да замина?

— Ще заминем още тази вечер. Ще имаш възможност да си вземеш нещата и да кажеш довиждане на майка ти, през това време аз ще осигуря кон от вуйчо ти.

— Толкова бързо?! — възкликна Гиймо. — Но защо? Какво става?

— След като разгледа разположението на небесните тела, нашият Велик маг реши да избърза с нападението срещу Сянката. То бе планирано за следващия месец, но ще се състои след няколко дни.