Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

25.
Преследването на Жестан

— Побързайте! — примоли се Корали, като кършеше ръце. — Ще изпуснем преследването на Жестан!

— Почакай малко — успокои я Гонтран. — Гиймо не е готов.

— Гиймо — извика Корали, като тропаше с крака по стълбището, — побързай!

Гиймо, потресен от разкритията, които току-що бе направил Бертрам, все още седеше на килима във всекидневната. Глъч от весели гласове идваше откъм улицата през голямата полуотворена стъклена врата. До него Амбър и Ромарик се опитваха да го убедят да се присъедини към тях, докато Бертрам гледаше учудено, но се държеше на прилична дистанция от момичето.

— Хайде, братовчеде! Зная, че е сериозно това, което се е случило на учителя Кадехар. Но да стоиш тук и да чакаш, няма да ти помогне, пък и нищо няма да промени.

— Прав е, Гиймо — додаде Амбър. — Не бъди глупав! За първи път от лятната ваканция насам всички сме заедно. Не разваляй срещата ни, както онзи палячо се опитва да го направи от своето пристигане тук.

— Въпросният палячо се казва Бертрам — осмели се да каже магьосникът, като повдигна пръст.

— Едно име толкова смешно, колкото и мустакът ти и няколкото косъма, израсли по брадичката ти — отвърна кисело Амбър.

— Слушайте — въздъхна Бертрам, — да се опитаме да тръгнем от едно ново начало. Съжалявам за това, което се случи. Но такъв е моят начин да бъда забавен и…

— Бертрам е прав — намеси се Гиймо. — Това, което се е случило на учителя, и бездруго е достатъчно ужасно, така че нашите малки грижи…

— А, виждате ли? — с тържествуващ тон каза Бертрам.

— Малки грижи, малки грижи, много е лесно да се каже — отбеляза Ромарик, като гледаше втренчено магьосника.

— Във всеки случай — поде Бертрам, като възвърна своето самочувствие — аз имам тук един документ от Гилдията, с който ми поверяват Гиймо. Искате или не, аз…

— Знаеш къде можеш да си пъхнеш твоя документ — отговори Ромарик, смеейки се.

— Искам да ви обърна внимание — каза Гонтран със своя спокоен вид, — че Корали вече припада на стълбището.

Гиймо се реши.

— Добре — измърмори той, като стана. — Не ми е до забавления, но все пак ще дойда с вас. И Бертрам също. Аз съм чирак магьосник: трябва да се съобразя с волята на моя учител, който желае Бертрам да бди над мен.

— Точно така! — каза Бертрам, като поклати глава.

— Може пък да се опитаме да го изтърпим — отстъпи Амбър, след като помисли.

— Да — продължи Гонтран, — но само един опит и нищо повече! Да кажем, само за тази вечер.

В същото време Корали, вече не на себе си, нахлу в апартамента и попречи на Бертрам да се разбунтува срещу тази идея за опит.

— Решили сте да провалите празника Самен, бога ми!

— Тръгваме, тръгваме — отвърна Ромарик с подигравателен тон. — Гиймо приключва с приготовленията си, а ние се колебаехме дали да изгоним или запазим гримьорката.

— Глупак! — отговори чиракът магьосник, който не се сдържа и се усмихна.

— Взе ми думата от устата — добави Бертрам. Всички заслизаха заедно по стълбището, като вдигаха ужасен шум.

* * *

По улицата групи от младежи тичаха във всички посоки, като викаха и се смееха. Преследването на Жестан, което откриваше първата нощ на празника, беше започнало!

Жестан, според митологията на страната Ис, беше злокобно джудже, което нападаше запасите от храна, натрупани през лятото, за да се изкара тежкия сезон: следователно беше необходимо да се преследва и да се обезвреди преди окончателното настъпване на зимата.

— Видях го! — извика едно момиче. — Оттук!

Тълпата се втурна в нейната посока.

— Бързо, да вървим натам! — каза Корали, съвсем възбудена.

— Почна се! — отговори Гонтран, като затича с нея.

Останалите ги последваха, но с по-бавна крачка.

— Да затворят учителя Кадехар! — запротестира Гиймо, вбесен. — Нямат право!

— И ти казваш, Бертрам, че Гилдията е съдила Кадехар като обикновен престъпник? — попита Ромарик.

— Да — отговори Бертрам, — той беше решил да се държи сговорчиво. Единственият, който се опита да го защити, беше Жералд, моят бивш учител. Накрая Великият маг Шарфалак изглеждаше много тъжен, но съветът чисто и просто отне правомощията на учителя Кадехар.

— Не се връзва! — обяви Амбър. — Ако Ша е в основата на тази сеч край Джагател, защо не е избил магьосниците от манастира Гифду? И защо не е отвлякъл теб, Гиймо?

Гиймо не отговори веднага. Разбира се, той не беше разказал всичко на приятелите си; нито това, което му беше поверила Агата миналото лято по повод на повелителя Ша, който търсеше изчезналия си син, нито тайнствените думи на владетеля на Джагател. А още по-малко за Йорван, крадеца на Книгата на звездите!

Бертрам отговори вместо него, като се изпъчи гордо:

— Благодарение на мен Гиймо успя да избяга! Като показах нечувана храброст, аз…

— Аз също намирам тази история за много странна — прекъсна го Гиймо, като видя, че Ромарик и Амбър се споглеждаха раздразнено. — Но едно нещо е ясно: това, че Гилдията е сбъркала.

— Осъждайки Кадехар? — попита Ромарик.

— Естествено…

Изведнъж едно неочаквано оживление около тях прекъсна разговора им: бяха открили Жестан. Амбър, Гиймо, Бертрам и Ромарик бяха повлечени и се смесиха с другите младежи от Ис, които тичаха по всички улици.

Скоро върху големия площад на Даштиказар, тази вечер осветен от стотици факли, една група момичета нададоха радостни викове и размахаха над главите си чучело на намръщено джудже.

— Пфу! — изрече с презрение Корали. — Те просто са имали късмет.

Тяхната малка група се беше събрала около един фонтан във формата на гигантска мида, изваяна от мрамор, в единия край на площада.

Те се присъединиха най-после към кортежа и се изкачиха до двореца на превото, който беше едновременно кмет на Даштиказар и управител на страната Ис. Там под веселия и добронамерен поглед на рицарите, които охраняваха тържеството, момичетата, които бяха заловили Жестан — изработен от слама и плат, — сложиха въжена примка около врата на чучелото и го обесиха на стълба на една улична лампа. Последваха аплодисменти и викове „ура“.

След това рицарите хвърлиха на насъбралите се пред двореца младежи маски с различни гримаси и други страшни чучела. Всички, които искаха, си вземаха от тях и тръгваха по улиците, като ги размахваха високо над главите си. В полунощ с тях трябваше да се украсят уличните лампи на града, където те трябваше да останат до края на празника Самен като предупреждение към лошите духове какво ги очаква, ако се осмелят да влязат в страната Ис!

Гонтран беше сложил на главата си картонена маска на змей и се забавляваше — за най-голяма радост на Корали и Ромарик и под снизходителния поглед на Бертрам — да плаши по-малките деца, които подскачаха като дяволчета в общата суматоха. Малко по-назад Амбър правеше компания на Гиймо. Чиракът магьосник не успяваше да прогони тъжното си настроение.

— Всичко ще се уреди — опитвате се да го окуражи неговата приятелка. — Всички знаят, че Кадехар е изключителен човек. Разследващата комисия ще го оправдае.

— Не е само това — въздъхна Гиймо.

— Какво друго има?

— Това, че… — отговори Гиймо, като се колебаеше дали да се довери на Амбър. — Това, че животът ми изглежда изключително сложен от вечерта на рождения ден на вуйчо ми Уриен! Изобщо не трябваше да припадам.

— Срещу това не можеш нищо да направиш. Но оттогава много неща се промениха! И не само за теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа — поколеба се Амбър, след като погледна набързо към него, — искам да кажа, че… Не, остави това.

— Искаш да говориш за сънищата, за които споменаваш в писмата си? — попита наивно Гиймо, който не беше забелязал смущението на девойката.

— Не. Всъщност да, малко!

— Е, и?

— По-добре да говорим за това утре. Бих искала да се възползваме от празничната вечер! Чувстваме се толкова добре двамата… ъъъ… всички заедно, не е ли така? Въпреки присъствието на твоя претенциозен телохранител!

— Бертрам е много приятен, повярвай ми. Дай му шанс! Но вярно е, имаш право, развалям празника с погребалното си изражение. Хайде да се присъединим към другите.

Те настигнаха Корали и Бертрам, който щом забеляза Амбър, веднага се отдръпна от Корали, после малката група се затича да намери Ромарик и Гонтран. Откри ги в момента, в който последният закачаше маската си на един стълб на улична лампа. След това всички се отправиха към плажа на Даштиказар, където вече гореше големият огън на Белите камъчета.

Те приближиха до огромния кош, който съдържаше стотици плоски бели камъчета. Всички си взеха по едно и написаха върху тях имената си е мастило, устойчиво на огън. След това всеки хвърли своя камък в жаравата: ако топлината не счупеше камъка и ако го откриеха невредим на другия ден, това щеше да бъде добра поличба за следващата година. Младият магьосник изглеждаше увлечен от играта и този път не направи никаква неприятна забележка.

Бяха повикани от младежи от селото Кракал, които бяха разпознали Амбър и Корали, и малката им банда се присъедини за известно време към тяхната група. После повървяха мълчаливо по плажа, като Бертрам крачеше малко по-назад, и се чувстваха щастливи, че бяха заедно.

Когато им стана хладно от влажния нощен въздух, решиха да се върнат в апартамента в центъра на града, където изпиха доста халби корма — лека бира е мед, характерна за Ис. Корали, Ромарик и Гонтран вдигнаха наздравица е Бертрам, който се впусна в дълга и пламенна реч, е, която признаваше, че наистина желаеше да стане техен приятел.

— Ако искаш да станеш приятел на Ромарик — повери му Гонтран на ухото, — избягвай да гледаш Корали така, както го правиш, и се постарай да не се навърташ много около нея.

Бертрам шепнешком запротестира, че далеч няма такива мисли, но леко се изчерви. После Амбър и Гиймо се присъединиха към тях и започнаха да бърборят на най-различни теми в очакване да се изморят достатъчно, за да се пъхнат в спалните си чували.