Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

39.
Жената със зелените очи

Гиймо се сбогува с повелителя Ша, като с мъка сдържаше сълзите си. Мъжът с червената мантия искрено съжаляваше и се опита да го утеши, като го уверяваше, че един ден истината ще излезе наяве.

Ша не можа да отговори на чирака магьосник, когато той го попита дали познава някой Отстъпник, който би могъл да е баща му. Повелителят Ша нямаше връзка с Отстъпниците. За да поразсее мъката му, той му предложи да си вземе всичко, което пожелае, от магазина, но Гиймо нямаше желание за нищо, дори и за тамбурито, което му напомняше за неговия далечен приятел Кайл.

Момчето остави зад гърба си магазина за антични предмети и побърза да напусне Реалния свят. Всичко се движеше прекалено бързо и прекалено шумно. Колите, хората, които бързаха по тротоарите, без дори да се погледнат — всичко го караше да се чувства неудобно. Но най-вече — най-вече имаше нещо много важно да свърши в Ис.

Повелителят Ша му беше обяснил, че Вратата, която се намираше в магазина, беше устроена единствено за отиване в Несигурния свят. Следователно, за да се върне в Ис, трябваше да мине по същия път, както на идване. Той изчака да остане сам на малкия площад и след това някак си се шмугна в кулата, която реставрираха.

Върху една от стените, скрити сред други знаци на каменоделците, Гиймо различи графемите, които щяха да го отведат вкъщи. Като че цял живот беше правил това, той машинално изгради галдрата и след кратък момент на пътуване в безкрая, с което започваше да свиква, се озова в Ис, пред Вратата на Сигурния свят.

Двамата рицари, омагьосани при неговото заминаване, все още бяха под въздействието на заклинанието. Гиймо се възползва от това и бързо напусна хълма.

* * *

Той стигна до близкия до Даштиказар долмен, където обикновено учителят Кадехар му определяше среща. Същия този долмен, край който той му беше разкрил тайните и красотата на Книгата на звездите.

Момчето се покатери на него и седна по турски.

Трябваше възможно най-бързо да влезе във връзка със своя учител и да му разкрие това, което беше узнал за първоначалната кражба и неотдавнашното изчезване на Книгата на звездите. Беше обещал на повелителя Ша да го направи. И затова трябваше да използва лок, който осигуряваше телепатична връзка. За първи път опитваше това. Чиракът магьосник се постара да смеси Беркана, графемата на брезата и на ухото, служеща за телепатично общуване, с Елхаз, отключваща евентуални пречки, и с Изас, която помагаше за концентрацията. След като изгради магията, той си помисли възможно най-силно за Кадехар и изпрати своя лок. Той се изгуби в безкрая. Гиймо беше обзет от съмнение. Беше ли направил това, което трябваше? Реши да опита с някой друг. Извика в съзнанието си лицето на Бертрам и изпрати енергично лок в неговата посока. В главата си чу някакъв отзвук и стенещия глас на младия магьосник:

„Не викай толкова силно! Кой си ти, който ме викаш?“

„Аз съм, Гиймо. Съжалявам! За първи път използвам този лок!“

„Гиймо! — извика приятелят му. — Много се радвам да те чуя! Мога ли да ти помогна?“

„Може би… опитвам се да се свържа с учителя Кадехар, но не успявам“.

„Нищо чудно! Жералд току-що ми каза, че Кадехар е напуснал Ис на път за Несигурния свят заедно с вуйчо ти Уриен и един друг рицар на име Валантен!“

Гиймо беше смаян.

„Това е катастрофално. Имам нещо много важно да му кажа“.

„Много важно ли? Много, много важно?“ — повтори Бертрам.

„Много, много важно. Жизненоважно дори!“

„И за какво става въпрос?“

„Моля те, Бертрам, не настоявай повече, не мога нищо да ти кажа! Това е предназначено единствено за учителя Кадехар“.

„Ами тогава какво чакаш, а не отидеш при него в Несигурния свят?“

Бертрам беше отговорил с малко раздразнен глас. Но Гиймо отвърна:

„Точно това и ще направя, имаш право“.

„Ей! Гиймо! Знаеш, че се шегувах!“

„Аз пък не, Бертрам. Това, което имам да кажа на Кадехар, е от най-голяма важност“.

„В такъв случай… в такъв случай… аз тръгвам с теб!“

Чиракът магьосник се поколеба за малко. И дума не можеше да става да поведе приятелите си в подобно опасно приключение! Но Бертрам? Дълбоко в себе си почувства облекчение, че той ще бъде край него. Бертрам настоя:

„И така, Гиймо? Съгласен си, нали?“

„Съгласен. Среща утре по обяд, у нас.“

„Гениално, гениално, супергениално! Добре, отивам да се приготвя. До утре!“

„До утре“.

Връзката прекъсна. Въпреки отчаянието, в което го бяха хвърлили признанията на повелителя Ша, Гиймо не се сдържа и се усмихна при мисълта за ентусиазма на Бертрам. Той е странно момче, но толкова, ммм… гениален!

Момчето скочи от огромната каменна плоча и тръгна към Трой. Оставаше му още нещо важно да свърши. Още по-важно, отколкото най-важното разкритие, което трябваше да направи на най-важния от магьосниците.

* * *

Гиймо пристигна вкъщи в момента, когато майка му слагаше чиниите на масата.

— Идваш точно навреме! — каза му бързо тя. — Измий си ръцете и подреди приборите, докато аз извадя печеното от фурната!

Гиймо се спусна към мивката и си изми ръцете с вода.

— Със сапун! — заповяда майка му, която беше с гръб към него.

Той въздъхна и се попита как тя виждаше всичко, без да го гледа. Ето нещо, което надхвърляше знанията на малкия чирак магьосник!

Гиймо се подчини, а след това нареди чашите, вилиците и лъжиците на масата. После седна. Алисия постави пред него димящото ястие.

— Ммм! Мирише хубаво! А за гарнитура какво има?

— Пържени картофи!

— Гениално! Мамо, обожавам те!

— Хайде, яж, докато е топло.

Гиймо отряза няколко парчета от печеното и ги сервира на майка си, преди да сложи едно в чинията си. Той трепереше едва доловимо. Беше се зарекъл тази вечер да я пита нещо — нещо, което никога преди това не беше се осмелявал да попита. Искаше да знае. Искаше да успокои съмнението, което го измъчваше.

Погледна я и му се стори, че тя е много хубава е прекрасната си руса коса. Почувства прилив на любов към нея. Не, не можеше. И все пак…

— Мамо… — започна той със сподавен глас.

— Да, скъпи? — отговори тя и пребледня, като видя сериозното му изражение. — Какво става?

— Аз исках… Аз исках да зная дали… — Гиймо никога не беше си представял, че това може да бъде толкова трудно. — Искам да зная дали си имала друг съпруг, освен татко.

Ето. Каза го. И сега мислено се укоряваше за това. Не се осмеляваше повече да погледне майка си. Алисия дълго го наблюдава, после стана, приближи се до него и го прегърна. Гиймо веднага се скри в прегръдката й.

— Скъпи мой. Бедното ми мило момче. Зная колко е трудно за тебе. Зная, повярвай ми, зная! Но чуй ме добре: никога не е имало в живота ми друг мъж, освен баща ти. И няма значение това, което направи, или смелостта, която не му достигна. Мисля, че дори и днес, въпреки всичко, не мога да престана да го обичам.

Гиймо тихо заплака. Целият товар, който тегнеше на раменете му от много дни насам, се стопи заедно със сълзите му.

— Хайде, хайде, мили мой — успокои го майка му, като го люлееше. — Имам чувството, че отново държа в ръцете си моето красиво бебе!

— Твоето… красиво… бебе? — попита Гиймо, все още хълцащ от плач, като изтриваше очите си.

— Моето толкова красиво бебе! Толкова красиво, че една медицинска сестра от болницата на Даштиказар, където ти се роди, дори се опита да те отвлече! Спомням си за нея, като че ли това беше вчера. Тя беше много хубава, с дълги светли коси и зелени очи.

Гиймо почувства, че сърцето му отново щеше да спре да бие. Една жена със зелени очи, както в сънищата на Амбър! Жена, която се бе опитала да го отвлече…

— Успокой се, скъпи — Побърза да добави Алисия пред смаяния вид на своя син, — тя не стигна много далеч, след като ти си тук с мен! Много скоро след това откриха медицинската сестра да се лута из коридорите. Изобщо не се възпротиви да върне бебето. После тя беше уволнена и не зная какво е станало по-нататък с нея.

— И… сигурна ли си, че това съм бил аз? — попита, обзет от паника, Гиймо. — Искам да кажа, бебето, което тази жена ти е върнала?

— Разбира се, мили мой! — каза учудено Алисия. — Ти носеше гривна с името си! И макар че бебетата си приличат, аз бих те разпознала сред хиляди. Кой друг мислиш, че можеш да бъдеш?

— Изобщо не знам и това е проблемът — прошепна Гиймо твърде тихо, за да го чуе майка му.

Тринадесет години на увереност бяха се срутили като пясъчен замък.