Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (22)

20.
Добрите съвети на Жералд

Прав в малката стаичка, където го бяха затворили в централната част на манастира, Кадехар беше измъчван от противоречиви чувства. Как се бе стигнало до всичко това?

Само преди няколко дни той беше избран да ръководи най-дръзката за всички времена атака на Гилдията срещу Сянката; все още беше смятан за най-могъщия и способен сред магьосниците в Ис и се шушукаше, че скоро ще наследи Шарфалак. Каква ирония на съдбата! Днес, с отнети правомощия и обект на всеобщо недоверие, беше държан като затворник в Гифду в очакване на заключенията на някаква неопределена комисия.

Разбира се, той се движеше свободно из сградите. Но не можеше да ги напуска и беше дискретно следен; и най-малкото му движение беше постоянно обект на наблюдение!

Кадехар стисна юмруци от яд. Чувстваше се смазан от поведението на останалите магьосници.

Когато бе разказал на съвета какво в действителност се беше случило пред кулата Джагател, изглежда, никой не му беше повярвал, освен Жералд, който го бе защитил. Шарфалак, Великият маг, се бе ограничил да му изкаже отново своето уважение, но не беше направил нищо друго, за да го измъкне от това затруднено положение. Що се отнася до мага от Гри, неговите разсъждения бяха простички и изглеждаха дори логични: тъй като експедицията беше подготвяна строго секретно, по каква случайност магьосниците щяха да бъдат чакани в Джагател? Ето какво терзаеше Кадехар: че хората от Гилдията можаха да се усъмнят в неговите думи.

Тази история обаче го тревожеше много повече от личните му чувства. Тъй като магът от Гри имаше право: никой, освен Гилдията, не знаеше за плана на атаката. Това означаваше, че някой вътрешен човек от Гилдията бе предоставил информацията на Тунку! Следователно имаше предател сред магьосниците. Предател, който също служеше и на Сянката.

Кадехар потръпна при тази мисъл.

Какво ли мислеше за това Жералд! Той се раздвижи, излезе от стаята си и пое към компютърната зала, където беше сигурен, че ще го намери.

* * *

Бродейки из коридорите, Кадехар се замисли за онзи епизод, който беше разклатил неговата увереност. Йорван! Той беше жив и, изглежда, се чувстваше отлично в образа на повелителя Ша!

Когато беше тръгнал да го издирва в Несигурния свят, след като Йорван беше откраднал Книгата на звездите, беше претърсил навсякъде, провеждайки дълго и щателно разследване, от което установи, че е изчезнал. Йорван се беше изпарил и всички повярваха, че са го убили разбойници и са скрили тялото му, след като са го ограбили.

Години по-късно, когато се беше появил повелителят Ша в Джагател, докладите на Преследвачите бяха описали един магьосник, родом от Фергана, надарен, но безскрупулен, който се ползваше с лоша репутация в Несигурния свят. После повелителят Ша не направи нищо, което да привлече вниманието върху него и така Преследвачите се ограничиха с това.

Кой можеше да предположи, че повелителят Ша и Йорван са едно и също лице? Кадехар си спомни за изненадата, която го обзе, когато разпозна своя бивш съученик зад чертите на човека, преследващ Гиймо. И тук, изглежда, всичко се усложняваше: какво означаваха тайнствените слова, които Йорван изрече, преди да избяга? Йорван беше ли замесен по един или друг начин в клането при Джагател? И какви бяха неговите отношения със Сянката?

Кадехар напразно прехвърляше тези въпроси в главата си, но беше неспособен да им отговори. Едно нещо все пак беше сигурно: Сянката, Ша, Книгата на звездите… Шарфалак, въпреки напредналата си възраст, беше прозрял от самото начало: всичко се въртеше около Гиймо! Поради какви причини? Той все някога щеше да го узнае. Да вървят по дяволите разследващата комисия, Гилдията и Великият маг! Истината беше другаде и той щеше да я открие.

Дребен на ръст, закръглен, е очила, зад които се криеха хитри очи — всички познаваха Жералд и в същото време се страхуваха от него заради чувството му за хумор и дързостта му. Под полуплешивата му глава се криеше най-интелигентният мозък на Гилдията и въпреки че не беше най-добрият във владеенето на графемите и си навличаше лесно омразата на по-младите, неговата способност да разсъждава го правеше един от най-слушаните и мъдри магьосници.

Това обясняваше как успя да надделее в съвета и да спаси Кадехар от тъмницата на Гри!

Кадехар направи движение с брадичката, като посочи въпросително младия мъж, който го гледаше безцеремонно.

— Не се бой, стари приятелю — успокои го Жералд. — Представям ти Бертрам, наскоро провъзгласен за магьосник, който беше мой чирак. Той се ползва с цялото ми доверие.

— Бертрам, разбира се! — съгласи се Кадехар. — Извини ме, не те познах: последния път, когато те видях, ти лежеше близо до входа на манастира!

Бертрам щеше дръзко да му отвърне, така както само той умееше, но Жералд го възпря, като се засмя.

— Не го дразни прекалено! Много е срамежлив.

— Свикнал съм — отговори Кадехар. — Имам един чирак, който почервенява като божур и при най-малката забележка!

— Не се учудвам — отвърна Жералд, — отправена от чудовище като теб, в каквото си се превърнал за Гилдията!

Кадехар отново прие сериозен вид.

— За колко хора съм останал магьосник, достоен за доверие!

— Трудно е да се отговори. Във всеки случай за мен и за Кадуан няма съмнение, така също и за много други, за съжаление, второстепенни магьосници. Шарфалак сигурно също те уважава. Но става все по-трудно да се отгатне какво мисли тази стара къртица.

— Що се отнася до мен, омразата, която засвидетелства магът от Гри към вас, е достатъчна да ми станете симпатичен! — намеси се Бертрам.

— Благодаря, Бертрам — отговори Кадехар след миг на изненада. — Ние споделяме едно и също чувство. — После се обърна към Жералд: — Ама този млад магьосник изглежда много добре!

— Не съм недоволен от него — потвърди Жералд.

— Доста мислих — продължи Кадехар, като отново възвърна сериозния си вид. — Смятам, че има предател в Гилдията.

Бертрам трепна, но неговият бивш учител не се изненада.

— Стигнах до същото заключение.

— Според теб какво трябва да направя?

Жералд погледна в очите Кадехар и заяви:

— В цялата история нещо не се връзва. Някой трябва да я разнищи. Кадуан се смята за стар. Що се отнася до мен, заедно с Шарфалак, който изнемощява от старост, аз трябва да бдя над Гифду. Кадехар, приятелю, ти единствен можеш да направиш нещо!

— Значи ти ме съветваш да…

— Да се измъкнеш оттук! За да проведеш свободно твое лично разследване. Защо смяташ, че предложих идеята за тази глупава комисия? За да спечелиш време! В такъв случай възползвай се от това.

Кадехар се замисли за миг. Съпостави аргументите и контрааргументите.

— Да, възможно е. Зная къде мога да намеря убежище: познавам някой, който не обича много Гилдията и ще ме приеме с разтворени обятия! Проблемът е, че моето разследване ще ме отведе в Несигурния свят.

— Е, и какво от това? — попита го Жералд.

— Гиймо ще остане сам в Ис, без никой да го защитава. Това ме тревожи… Освен това не мога вече да рискувам да го поверя на манастир на Гилдията, където може би се намира предателят!

При името на Гиймо лицето на Жералд се озари.

— А, това момче… За пръв път срещам магьосник, който да владее така добре графемите, както и компютрите!

— Гиймо е чирак — поправи го Кадехар. — Не е магьосник.

— Когато човек е способен да отвори блокирана с магия врата, изобразявайки компютър върху пясъка и прониквайки в системата, грижливо защитавана от мен, трябва незабавно да бъде провъзгласен за Велик магьосник — ентусиазирано каза Жералд.

— Щом така смяташ, щом така смяташ — отстъпи Кадехар.

След случката в подземията на Гифду, където Гиймо се беше противопоставил на повелителя Ша, като бе изградил магия, която дори и магьосниците невинаги успяваха да направят, Кадехар също се питаше докъде стигаха границите на възможностите на неговия чирак.

— Но това не решава моя проблем — добави той.

Жералд се замисли, после изведнъж щракна с пръсти.

— Имам идея! — Обърна се към Бертрам: — Бертрам и Гиймо имаха възможността да се запознаят и да си допаднат. Не греша, нали, Бертрам?

— Съвсем не, учителю. Напълно сте прав — потвърди с широка усмивка младият магьосник.

— Защо да не поверим Гиймо на грижите на Бертрам? Той ни доказа, като успя да вдигне тревога под носа на повелителя Ша, че е способен и смел. Официално той може да бъде назначен от Гилдията да работи с твоя чирак в твое отсъствие! Какво ще кажеш, Бертрам?

— Искате да ме направите официалната бавачка на това гадно хлапе? — извика Бертрам, поласкан от засвидетелстваното му доверие и същевременно въодушевен, че ще види отново Гиймо. — Бога ми, съгласен съм, приемам!

— Това е добра идея — призна Кадехар.

— Отлично! — заключи Жералд, като си потърка ръцете. — Кадехар, приготви си нещата: ние ще организираме бягството ти. В това време ще направя фалшиво удостоверение на Гилдията, с което да поверим Гиймо на Бертрам!

Учителят Кадехар, успокоен от обрата, който вземаха събитията, се върна с леки стъпки в стаята си. Жералд, съставяйки удостоверението, даде наставления на Бертрам, като подчерта отговорността, която ще поеме вместо него. Бертрам пък мислеше само за едно нещо: покрай Гиймо животът му щеше да бъде много по-вълнуващ, отколкото в Гифду!

* * *

Кадехар стигна до голямата зала, където тихо бръмчаха компютрите, които Жералд оставяше на разположение на обитателите на Гифду. Магьосникът беше в своя кабинет до входа. До него един млад мъж е високомерен вид му помагаше да подреждат формуляри.

— Каква приятна изненада! — възкликна Жералд, щом забеляза Кадехар. — Мислех, че ще започнеш гладна стачка в твоята килия!