Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (40)

38.
Признание

Гиймо почувства, че човекът беше откровен. Повелителят Ша се настани по-удобно върху големия килим, който покриваше пода на задната част на магазина, и продължи:

— Изобщо не съм отговорен за засадата, която е изненадала магьосниците в Джагател. В навечерието на атаката моят интендант ми предаде едно анонимно съобщение, което ме предупреждаваше, че ти ще бъдеш в Гифду сред не много силни магьосници. Моят загадъчен кореспондент в миналото ми беше доставял точна информация, така че нямах никакво основание и този път да не му повярвам! Ти беше почти сам в Гифду и сега или никога беше моментът… Когато се върнах в Джагател, открих телата на магьосниците и тези на орките, които служат на Тунку. Заварих също така кулата ми опустошена.

— Все пак — отвърна Гиймо с нотка на съмнение — командирът Тунку е ваш приятел, нали така? И по ваша заповед той изпрати гомони и орки в страната Ис, за да ме отвлекат?

По лицето на повелителя Ша се изписа смайване.

— Тунку е мой приятел, вярно е. Но той е също така приятел на много други подлеци! И по-точно — Тунку е приятел на тези, които плащат, или тези, които всяват страх у него. Що се отнася до твоето обвинение… Бога ми, не! Никога не съм се опитвал да те отвлека!

Гиймо видя, че повелителят Ша не лъжеше.

— Тогава кой друг, освен вас в Несигурния свят би бил способен да изпрати орки в страната Ис?

Ша се замисли за известно време.

— Много имена ми идват наум, но само едно би било достатъчно: Сянката.

— Знаете ли кой е Сянката?

— Никой не знае.

— Поне не сте вие! — призна с облекчение Гиймо.

Мъжът се засмя.

— Аз да бъда Сянката? Хайде де! Кой би могъл да помисли подобно нещо?

— Магьосниците, които нападнаха вашата кула — отговори спокойно Гиймо.

Ша престана да се усмихва.

— Но това е глупаво.

Гиймо му разказа надълго приключението на Гонтран в Джагател.

— И Гилдията заключи, че вероятно вие сте Сянката — завърши Гиймо.

— Сега разбирам — въздъхна Ша. — Добре, слушай ме внимателно: истинското ми име е Йорван и съм роден в страната Ис. Бях като тебе чирак магьосник и дори бях посветен за магьосник! Един ден, въпреки волята ми, повярвай ми, аз трябваше незабавно да напусна Ис, за да опазя една магическа книга — Книгата на звездите, за която сигурно си чувал да се говори.

— Да. Учителят Кадехар ми разказа вашата история, но той ми каза, че вие сте откраднали тази книга. Впрочем в Ис всички така мислят.

Ша въздъхна.

— Зная, че така мислят… и няма значение! Важното е, че Книгата на звездите беше скрита през цялото време… Но се случи нещо много сериозно и това е причината, поради която поисках да се срещнем тук… Когато проникнах в съзнанието ти в манастира Гифду, веднага видях, че ти си човек, на когото може да се разчита в случай на трудност. И аз имам нужда от теб. Имам нужда от теб, за да убедиш твоя учител да ми помогне. Някога Кадехар беше най-добрият ми приятел… И така, слушай ме добре. Ще му кажеш следното: че Книгата на звездите, която досега беше мое притежание, изчезна и този път наистина. Някой я е откраднал от кулата ми, докато аз те търсех в Гифду…

— Но учителят Кадехар ви мисли за крадец! Никога няма да ви повярва — прекъсна го Гиймо, като поклати глава.

Лицето на Ша помръкна.

— Именно поради тази причина имам нужда от твоята помощ, Гиймо. В онзи ден аз допуснах грешка, първата от доста години насам: в радостта си, че ще те срещна, аз изоставих книгата, за която бях отговорен и с която до този момент никога не се бях разделял.

Гиймо трепереше.

— Вие казахте в Гифду, че сте очаквали аз да бъда някой друг.

Ша гледа дълго време момчето, което беше пребледняло.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да, искам да зная!

— Преди около четиринадесет години аз бях млад магьосник. Влюбих се лудо в една необикновена девойка, която срещнах по време на празника Самен. Тя споделяше моите чувства и ние се сгодихме. Точно преди сватбата аз трябваше внезапно да замина, като взема със себе си Книгата на звездите. Не питай защо, няма да ти отговоря. Знай само, че беше от жизненоважно значение за страната Ис. И така аз заминах, без да имам време да обясня постъпката си на жената, която обичах. Бях полудял от мъка. Много след това получих едно загадъчно писмо, написано от същата ръка, като това, което наскоро ме предупреди за твоето присъствие в Гифду. Това писмо ме известяваше, че моята годеница, която бях изоставил в страната Ис, е родила дете от мен… Едно дете, което Книгата на звездите ми беше отнела, тъй като предпочетох дълга пред любовта! — Мъжът беше развълнуван, а гласът му леко трепереше, когато завърши: — Тази жена се казваше Алисия. Алисия Трой.

Сърцето на Гиймо сякаш спря да бие в гърдите му. И той измънка неясно:

— Но тогава… Тогава вие… Вие сте…

— Би трябвало да ти бъда баща, Гиймо. Но аз прочетох истината в тебе… Съжалявам, момчето ми: ти не си мой син. Моят загадъчен кореспондент ме беше излъгал.

Гърлото на Гиймо се сви от вълнение. Вече нищо не разбираше.

И пак попита:

— Защо… защо чакахте толкова дълго, за да направите опит да ме откриете?

— Напомням ти, че твърде късно научих за твоето съществуване. И освен това, когато трябваше да напусна майка ти, нейният брат Уриен побесня от яд. Той не можеше да знае, че аз трябваше да се отдалеча от Ис поради една много важна причина. И ако зависеше само от мен, бих останал завинаги при Алисия. Омразата на твоя вуйчо, който можеше да разчита на помощта на Братството, и може би страхът да срещна погледа на майка ти след всичките тези години ми попречиха да дойда да те видя в страната Ис. Твоето присъствие в Гифду, далеч от рицарите и в отсъствието на могъщите магьосници, които биха могли да те защитят, беше първият истински случай, който ми се удаде да вляза във връзка с теб.

Но Гиймо не слушаше вече. Едно ужасно съмнение го беше обзело.