Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

24.
Улица „Сарабанда[1]

 

Празникът Самен се провеждаше в продължение на три дни в началото на месец ноември. Според обичая, първият ден се посвещаваше на предците и тяхната памет, като се ходеше на гробищата и вежливо се изслушваха разказите на родителите, бабите и дядовците за старите времена.

Другите два дни бяха много по-забавни: всички ученици и студенти от Ис се стичаха в столицата Даштиказар, за да отбележат с игри и танци края на лятото и да изразят нетърпеливото си очакване на неговото завръщане. Превото даваше по този повод, както и по повод на карнавала, когато символично се изгаряше зимата, нареждания на рицарите, натоварени да поддържат реда в столицата, да бъдат много снизходителни.

За да избегнат врявата, най-възрастните жители отиваха у роднини или приятели на село и според един много стар обичай издигаха клади на хълмовете, разказвайки край огъня своите спомени и споделяйки в същото време надеждата, че зимата няма да бъде много дълга.

* * *

Отдали дължимото на традицията и предците в своите села, Гиймо, Ромарик, Гонтран, Амбър и Корали се бяха събрали в апартамента на улица „Сарабанда“, собственост на Утигерн Кракал, бащата на близначките, който им го беше отстъпил за празника.

— Гонтран, можеш ли да спреш за малко? — оплака се Ромарик.

— Невъзможно — отговори Гонтран, като дърпаше струните на своя инструмент, седнал по турски на килима в средата на просторната трапезария. — От Академията ми препоръчаха да свиря всеки ден.

— Тогава излез на балкона — въздъхна кандидат-рицарят. — Не можем да се чуем от твоята китара!

— И дума да не става — продължи невъзмутимо Гонтран. — Навън е прекалено шумно. И за твое сведение, това не е китара, а цитра.

Навън действително млади хора на групи се смееха и викаха, като вървяха по улицата, с право наречена „Сарабанда“, в посока към големия площад на Даштиказар.

— Остави го — намеси се Гиймо, — това е важно за него.

— Да — добави Корали, — колкото по-бързо изсвири своите упражнения, толкова по-скоро ще ни остави на мира!

— Вие всички сте невежи! — отвърна Гонтран от ъгъла на стаята, където се беше оттеглил.

— Така е, многознайко, така е! — отговори му Ромарик. — Бъди доволен, че не сме те завързали за един стол, за да ни оставиш на мира!

Амбър се върна от кухнята със сандвичи.

Гонтран веднага изостави инструмента си, за да се присъедини към изгладнялата група.

— Я виж ти! — иронично подхвърли Ромарик. — Гениалният музикант не може май да устои на зова на стомаха?

— От кухнята дочух, че „изпълняваш гами“, а не „трупаш грамове“! — изсмя се Амбър.

— Вие всичките сте се наговорили да ме дразните или греша? — ядоса се високото момче. — Тук аз съм единственият, който работи. И трябва само аз да имам право да ям!

Корали се приближи до него отзад и го разроши.

— О, не! Мразя това!

Гонтран заглади косите си, като хвърляше неприязнени погледи, но това само даде знак за голямата атака. Неговите приятели го оставиха едва когато косите му бяха напълно разрошени.

— Е добре, спечелихте, спирам за днес — предаде се Гонтран, който прие всичко това от веселата му страна. — Но ваша ще бъде вината, ако ме изгонят от Музикалната академия!

— Поемаме риска — каза Ромарик.

— Във всеки случай — заключи Корали — нямаше още дълго да свириш: скоро ще се стъмни и ще дойде време за преследването на Жестан!

В същото време се почука на входната врата на апартамента. Петимата приятели се спогледаха.

— Чакате ли някого? — попита Амбър.

Другите поклатиха отрицателно глава. Но Гиймо, без никой да забележи, пребледня изведнъж.

„По дяволите! — помисли си той. — Дано това не е Агата!“

Амбър отиде да отвори.

Тогава се появи една странна особа: с изпъчени гърди, високо вдигната глава и подигравателен поглед, имаше козя брадичка, тънък мустак и беше облечен с мантия на магьосник.

— Бертрам! — възкликна Гиймо, като се спусна да го посрещне. — Какво правиш тук?

— Ще ти обясня — обеща Бертрам, като стисна сърдечно ръката на Гиймо. — Няма ли да ме представиш на приятелите си?

— Ммм… Да, да, разбира се. Бертрам, ето Ромарик. Той е мой братовчед, кандидат-рицар в Бромотул.

— А, един от онези безмозъчни грубияни? — заключи магьосникът, като повдигна по обиден начин вежди и отдалеч протегна ръка на Ромарик, който остана с отворена от учудване уста.

— И ммм… това е Гонтран — продължи притеснен Гиймо. — Той е от Буник и учи в Музикалната академия в Тантревал.

— А, един гърбатко, който свири на гайда! — изрече Бертрам, като го измери с поглед.

— Ето Корали, дъщерята на Утигерн Кракал — продължи бързо Гиймо, за да попречи на Гонтран да отговори.

Бертрам погледна Корали и остана слисан.

— Каква красота! Позволете ми, госпожице, да целуна красивата ви ръка!

— Не си позволявай абсолютно нищо и остави сестра ми на мира — намеси се Амбър с юмруци на хълбоците и яростен поглед.

— Ммм… ето Амбър, сестрата на… — опита се да каже Гиймо.

— А, ето една хубава кобилка! — възкликна Бертрам, като се приближи до девойката с къси коси. — И която явно е с характер…

Бертрам нямаше време да довърши.

Амбър го ритна силно с коляното в слабините, от което магьосникът се преви надве и се просна, стенейки на килима.

— Браво, Амбър! — провикна се Гонтран, който беше на седмото небе от радост.

— Обожавам те! — добави Ромарик с дълбоко почитание.

— Ти луда ли си? Какво те прихвана? — запротестира Корали. — Той искаше просто да ми целуне ръката, за да отдаде почит на моята красота!

— Първо да почете килима — хладно отвърна Амбър, преди да се обърне към Гиймо: — Познаваш ли този глупак?

— Вероятно става въпрос за недоразумение — защити се Гиймо. — Това е Бертрам, магьосник от Гифду. Обикновено не е такъв… Искам да кажа не съвсем! Не разбирам.

— Ей, иска да каже нещо, струва ми се! — извика ги Корали, която се беше приближила до Бертрам, все така превит надве и стенещ на земята.

Младият магьосник наистина се държеше за слабините с едната ръка, а другата отчаяно протягаше към Гиймо. Думите едва се отронваха от устата му. Трудно му беше да ги изговаря.

— Имаш право, Корали — призна Ромарик. — Като че ли иска да каже нещо.

— Вълнуващо е да видиш как един земен червей се опитва да общува — добави Гонтран.

— Мисля, че трябва да съкратим страданията му и да го размажем с крак — предложи Ромарик.

— Отлична идея — съгласи се Гонтран.

— Спрете и двамата! — смъмри ги Гиймо, като приближи ухото си до устните на Бертрам.

— Ето на — въздъхна Гонтран. — Нашият Гиймо не може никога да се сдържи да не се притече на помощ на изпадналите в беда! Мисля, че ще ни трябва по-енергичен шеф на бандата. Амбър например!

— Напълно съм съгласен с теб — додаде Ромарик.

— Млъкнете! — заплаши ги Гиймо. — Не чувам какво казва!

— Шега… Аз… Хумор… Там, откъдето идвам… разбират от шега.

— Иска бърза смърт ли? — попита Гонтран, изпълнен с надежда.

— Или присъствието на нотариус, за да си каже последната воля — добави Ромарик.

Бертрам беше сграбчил за яката Гиймо, който продължаваше да предава думите му на приятелите си.

— Сериозно нещо… Кадехар… Заместя… — После изведнъж Бертрам задиша спокойно и си възвърна гласа: — Изпратен съм от Кадехар! Случи му се нещо много неприятно! Той ме помоли да го заместя и да бъда до теб!

— А преди това какво каза? — кротко го попита Ромарик, докато Гиймо, почувствал слабост, се беше оттеглил.

— Беше шега! Там, откъдето идвам, разбират от шега! И имат чувство за хумор!

Бележки

[1] Старинен френски танц; прен. шумна върволица. — Б.р.