Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (32)

30.
Погрешен ход

Кориганът със синя шапка се наслаждаваше на тревогата, изписана по лицата на Амбър и Ромарик. И започна:

— Я кажете ми, хлапета,

кой от двама ви пред нас

е с по-лекички крачета,

доброволец ще се яви в тозчас?

— Да не бързаме — предупреди Амбър. — Да помислим: какво може да означава „леки крачета“?

— Ще ни карат може би да тичаме на куц крак? Да жонглираме с топка? Или ще ни накарат да танцуваме френски канкан? Иди, че разбери — каза нервно Ромарик.

Докато Амбър и Ромарик, преди да решат кой от тях двамата да излезе за следващото изпитание, се опитваха да отгатнат какво щеше да представлява то, край трона успокояваха Агата. Корали й призна, че тя самата не би намерила верния отговор, а Гонтран я похвали, че много добре й е хрумнало да отговаря на френски.

— Прекалено много разсъждавах — упрекна се Агата. — Веднага си казах, че с натруфения стил и начина на мислене на кориганите решението непременно ще е трудно.

— Затова той избра цар и просяк: за да те насочи в грешна посока — каза Гиймо.

— Във всеки случай благодаря, че отново ме спаси — заяви високото момиче, като се хвърли на врата на чирака магьосник и го целуна по бузите.

Гиймо се освободи, доколкото можа, от прегръдката на Агата и погледна към Амбър. Но девойката, погълната от разговора с Ромарик, не беше видяла тази сцена.

Корали се престори, че гледа другаде, а Бертрам едва се сдържа да не прихне от смях.

В това време Амбър пристъпи към коригана със синята шапка и всички погледи се отправиха към нея. Съдията обясни, като потриваше ръце, какво я очакваше: трябваше да скача на въже четиридесет пъти! Ромарик въздъхна с облекчение. Все пак бяха направили добър избор.

Двама коригани донесоха едно въже. Хванаха го всеки за единия край и започнаха да го въртят.

Амбър затвори очи. В началното училище тя беше неоспорим шампион по скачане на въже; все нещо трябваше да й е останало от това умение! Тя отвори очи, успокои дишането, приближи се до въжето, което се въртеше доста бързо, и започна да скача.

— Едно, две, три, четири… — брояха приятелите й на глас. — Единадесет, дванадесет, тринадесет, четиринадесет…

Амбър скачаше пъргаво, напълно съсредоточена. Съдията направи гримаса и хвърли поглед към краля, който изглеждаше бесен. Той направи незабележимо знак към двамата коригани, които въртяха въжето, и скоростта се увеличи значително.

— Това… не е… честно… — задъхано каза Амбър.

— Тридесет и едно, тридесет и две, тридесет и три, тридесет… Ооо!

Въжето беше спънало Амбър и я беше повалило на земята за неистова радост на кориганите, които от възбуда караха скелето и платформите, на които стояха, да се люлеят.

— Но… те ни мамят! — възкликна Корали, почервеняла от възмущение.

— Разбира се, че ни мамят — въздъхна Гонтран, като се приближи до краля. — Добре, мой ред е сега. Надявам се да бъда на висота!

Ромарик се беше спуснал да помогне на Амбър да се изправи. Тя не можеше да се вдигне от земята. Погледите им се насочиха към трона.

Кралят беше извикал един млад кориган и му даваше шепнешком инструкции на ухото. След това младият кориган се приближи до Гиймо с широка усмивка и свали любезно шапка:

— Добър ден! Мое име Кор Озик! Аз разбира вашия език! Мой крал иска мен следи какво казва! Мой крал страх от измами!

— Това е върхът! — измърмори Агата.

— Добре, Кор Озик, радвам се да се запозная с теб — отвърна просто Гиймо, като много силно желаеше Гонтран да отговори правилно на въпроса на Кор Мехтар и още по-силно си пожела, като отправи поглед към Корали, Ромарик да успее на третото физическо изпитание.

Кор Мехтар се обърна към Гонтран:

— Моето момче,

я кажи ми ти, недей отлага,

на въпроса мой отговори веднага.

Грамада слонова кост е тая,

поставена насред тъмна стая.

— Това ли е цялата гатанка? — попита Гонтран Гиймо, след като последният преведе въпроса.

— Това е всичко — потвърди простичко Гиймо, наблюдаван и внимателно слушан от Кор Озик.

По изражението, което прочете по лицата на Агата, на Корали и на Гиймо, Гонтран разбра, че не би могъл да разчита на ничия помощ, дори и при отсъствие на коригана шпионин! И така той започна спокойно да размисля върху гатанката.

Разгледа и най-невероятните обяснения, но отговорът му дойде съвсем случайно, когато неволно докосна зъбите си.

— О, кралю коригански, да ви смая,

устата е таз черна ваша стая,

слоновата кост са зъбите аз зная.

Отговори той директно на коригански, щастлив, че беше разрешил загадката.

Кор Мехтар ритна яростно трона си, докато Агата, Корали и Гиймо поздравиха своя другар.

Кориганът със синята шапка, който изобщо вече не се смееше, се приближи до Ромарик и му прошепна с враждебен тон:

— За тебе, момко, последно приключение,

не вярвай ти на лесно избавление,

с мен ще трябва тук да спориш

в борба канадска с мене да се бориш.

Кориганите донесоха една маса и два ниски стола. Ромарик седна от едната страна, а кориганът със синята шапка — отсреща.

— Един пристрастен арбитър, който е в състава на единия отбор, работата е ясна — бе хладният коментар на Амбър.

— Ако мога да изкажа моето мнение — отговори Бертрам, — джуджето със синята шапка още от началото си избра кого да подкрепя!

— Прав си — призна тя. — Надявам се, че Ромарик ще го тръшне в прахта!

— За жалост, страхувам се, че няма да стане така — каза Бертрам, който искрено въздъхна.

Кориганът постави лакътя си на масата и подаде подобната си на котешка лапичка ръка на Ромарик, който я хвана, като превъзмогна отвращението си.

— Готово ли си, младо патенце?

— Готов съм, дърто татенце!

Отговори Ромарик с предизвикателен тон.

Кориганът погледна злобно момчето и започна незабавно канадската борба. Ромарик разбра веднага, че въпреки малките си размери противникът му беше много по-силен от него. Все пак реши да се бори, колкото му позволяваха силите. Допирът на малката космата ръка, завършваща с остри нокти, му пречеше да се концентрира! Той удържа толкова дълго време, колкото можа, но после, крайно изтощен, се предаде. Неговият съперник наклони ръката му и я опря в масата.

Присъстващите посрещнаха това триумфално, а кориганът хвърли шапката си във въздуха.

— О, не, мой ред е сега! — оплака се Корали. — Не може ли да прескоча реда си?

— Няма как, ти си последната — отговори снизходително Агата.

— Ще се справиш, сигурен съм в това — опита се да я успокои Гиймо, докато девойката приближаваше трона. — Нима не се справи с медузите от Изгарящото море?

— Да — призна Корали на един дъх. — Но сега не е същото: всичко зависи от мен!

— Животът на Ромарик също зависеше от теб там, в Несигурния свят, но ти го спаси. Вярвам в теб.

— Благодаря, Гиймо — каза Корали с развълнуван глас, като го целуна по бузата.

— И тази започна да те целува — пошушна Гонтран на Гиймо. — Трябва да ми кажеш каква е тайната! Ще я продам прескъпо на Бертрам.

— Не можеш ли да останеш поне за пет минути сериозен?

— Напротив, мога, но трябва да имам музикален инструмент в ръката си. И пак не е сигурно дали ще издържа пет минути.

Кор Мехтар, след като се наслади на уплашеното лице на момичето, накрая му зададе въпроса:

— Красавице от Ис, ела напред,

здраво да помислиш твой е ред.

Внимавай да не кажеш някоя нелепост,

знай, че туй е къща крепост,

без врата е и хора много подслонява,

но глъч и врява не познава.

Гиймо преведе гатанката и погледна въпросително Корали. Тя беше притворила очи, за да се съсредоточи.

Посърнали, Ромарик, Бертрам и Амбър тревожно чакаха.

— Ако трябва да каже нещо умно през живота си, това трябва да стане сега или никога — въздъхна Амбър.

Кралят тръпнеше от нетърпение на трона си. С глас, издаващ радост, той прекъсна размислите на Корали:

— Е, хубавице, да не би

отговор да имаш вече ти?

— Да, господарю с ум буден,

въпросът ви не беше никак труден.

Загадъчната къща няма спор

е гробищният двор.

Обитателите там са многобройни

и всички те са тъй спокойни,

от смърт са покосени

и от врата лишени!

Викове и стенания изпълниха пещерата. Кралят изрева от гняв. Съдията започна да гризе шапката си и се затъркаля по земята. Амбър се втурна, разбута своите приятели, които се трупаха около Корали, за да я поздравят и да я посрещнат тържествено. Тя прегърна сестра си.

— Как го направи? — учудено попита Амбър.

— Не зная — призна Корали, смутена. — Изведнъж всичко ми се стори много лесно. Дори и кориганският, на който обикновено ми е много трудно да говоря!

— Ти как си обясняваш това, Гиймо? — попита Ромарик, изпълнен с гордост от подвига на своята приятелка.

— Мисля, че Корали не е толкова глупава, колкото мислите, това е всичко — отговори уклончиво Гиймо.

Чиракът магьосник сега разбираше много добре какво се беше случило: Кеназ, графемата, която стимулираше мозъчната дейност и която беше изпратил да помогне на Агата, беше проработила, но със закъснение и беше въздействала върху Корали. Това беше още една загадка!

„В Несигурния свят — каза си той, — където небето не е същото като в Ис, графемите и тяхната сила са различни, но тук ние сме все пак в Ис! Дали фактът, че сме под земята, отслабва графемите? Дали пък кориганите не притежават магии, които да възпират нашите?“

Опитът го бе научил, че беше по-добре да си осигурява малка преднина. В случая трябваше да формира предварително магията, с риск, ако се наложеше, по-късно да я неутрализира. Възползвайки се от общата суматоха, Гиймо изгради мислено сложна галдра и незабелязано я изпрати с помощта на мудра в средата на пещерата. Както и очакваше, нищо не се случи. Обратното щеше да бъде по-скоро смущаващо! След това неговите приятели го избутаха към трона.

— Хайде, нека да ни освободи сега — поиска Амбър. — Шегата продължи твърде дълго!

Гиймо се поклони пред краля на кориганите.

— Добре видяхте, сир,

победихме в тоз турнир.

И както ясно обещахте, сир,

оставете ни да си отидем с мир!

Кралят кършеше ръце и стенеше:

— Свободата да ви върне в този час

за смелостта, показана пред нас,

Кор Мехтар не ще го отрече,

но за жалост, моето момче,

тебе трябва да изпратя в дар

на по-могъщ от мене господар,

на него никой се не противи

и всеки цар ще му се поклони.

— Какво? Но това е измама! — възмути се Корали.

— Вие нямате право! — изрева Агата.

— Мислех, че кориганите имат повече чувство за чест — каза с презрение Гонтран.

Кор Мехтар, безразличен към възмутените възклицания на младежите от Ис, даде знак да ги хванат.

Бертрам пъхна ръка отново в магьосническата си торбичка, като че ли търсеше нещо. Гиймо забеляза жеста му и го погледна изпитателно. Магьосникът се изчерви и веднага виновно извади ръка.

— Добре — прошепна той на Гиймо, за да поправи грешката си, — ще видиш на какво е способен един магьосник, когато приятелите му са в опасност!

Бертрам вдигна ръка и на лицето му се появи ужасяващо изражение.