Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

17.
Случайна среща

Шум от стъпки стресна момчето. Тежки, спокойни стъпки. Някой приближаваше помещението, където той се бе скрил! Гиймо провери без паника дали шестте лока, с които се беше оградил и които бе съчетал в галдра за защита, бяха все още на мястото си.

С разтуптяно сърце, скоро видя един силует да се появява в дъното на каменния коридор. Висок силует, облечен в широка кървавочервена мантия! Когато забеляза Гиймо, мъжът спря. Свали качулката си и откри лицето си, по чиито бузи бе набола няколкодневна брада.

Косите му бяха черни и къдрави, имаше хубави очи с цвят на аметист. Не беше много възрастен, може би тридесет, тридесет и пет годишен. Той се обърна към Гиймо с плътен глас:

— И така, момчето ми, може да се каже, че ме накара да потичам! Много е хитър номерът с фалшивия Бъбрив камък. Обзалагам се, че си скрил мисловната си идентичност зад добрата стара Дагаз! Лъжа ли се?

— Кой сте вие? — попита Гиймо, смутен от външния вид и приятелския глас на своя преследвач.

— Там, откъдето идвам, ме наричат повелителя Ша.

— По… повелителят Ша? — заекна Гиймо.

— Познаваш ли ме? — учуди се човекът в червено.

— Да речем… Разказват една история за вас…

— История, която няма нищо общо с истината, повярвай ми — прекъсна го повелителят Ша. — Моята история може би тук ще претърпи някаква развръзка… Не се страхувай, няма да ти причиня нищо лошо.

Той пристъпи напред. Инстинктивно чиракът магьосник направи крачка назад, после си спомни, че е под защитата на галдра, и предизвикателно вдигна глава. Горещо се надяваше магията му да бъде достатъчно устойчива.

На по-малко от метър пред Гиймо, там, където бяха очертани графемите Ежисжамур, мъжът се блъсна в невидима стена. Той изръмжа от изненада. Отстъпи няколко крачки назад и направи сложен жест във въздуха. Чу се пукот и изскочиха златисти искри.

Защитата на бронята Елхаз, издигната от чирака магьосник и подсилена с помощта на лок, потрепна, но удържа на атаката. Повелителят Ша подсвирна в знак на възхищение.

— Браво, момчето ми! Не зная дали аз щях да го направя по-добре! — Той погледна момчето с развеселен поглед, на който Гиймо устоя, без да трепне. — Мисля, че е безполезно да те моля да свалиш защитата: ти се страхуваш от мен и аз те разбирам. Бих могъл да разбия защитата ти след известно време, но аз не се стремя да те хвана. Искам просто да узная нещо. А за това ще бъде достатъчна една простичка магия.

Мъжът очерта във въздуха нова последователност от графеми и прошепна неразбираеми думи. Незабавно Гиймо се почувства странно.

Стори му се, че нещо се разхождаше из главата му и претърсваше съзнанието му. Той изпъшка. Щеше му се да се противопостави на това ужасно проникване, да прогони далеч от себе си невидимите пръсти, които тършуваха из неговото съзнание!

Опита се да извика графемите на помощ, но никоя от тях не отговори. После това ледено усещане изчезна така бързо, както се беше появило. От другата страна на бронята Елхаз повелителят Ша го гледаше тъжно.

— Съжалявам, момчето ми. Бяха ми казали… Вярвах, че… Но ти не си този, когото мислех, че ще открия. Жалко… Надявам се, че ще ми простиш, че те изплаших.

В момента, в който произнесе тези тайнствени слова, се чу шум. В следващия миг Кадехар нахълта в помещението.

— Гиймо! — извика той, като завари своя чирак в центъра на една броня Елхаз, а срещу него стоеше един огромен силует. — Как си?

— Добре, учителю! Ужасно се радвам да ви видя.

— Аз също, момчето ми! — Кадехар се обърна към мъжа в червената мантия, който не бе помръднал. — Който и да си, ще съжаляваш, че си проникнал в Гифду и си нападнал моя чирак! — изсъска той.

Магьосникът зае нападателна стадха и се изправи пред своя противник. Но щом забеляза лицето на повелителя, остана вцепенен от смайване.

— Ти? Мислех те за мъртъв! Къде се криеше? Какво правиш тук?

— Е, да, това съм аз, стари приятелю! — отговори мъжът с тъжна усмивка. — Колкото до останалото, ще трябва ти сам да намериш отговор.

Като се възползва от учудването, което беше обзело Кадехар, повелителят Ша се хвърли напред и повали с юмрук магьосника. След това се втурна да бяга по коридора.

Гиймо побърза да изтрие с крак магическите графеми за защита и се притече на помощ на учителя си, който лежеше неподвижно.

— Как се чувствате, учителю?

Гиймо помогна на Кадехар да седне, като се облегне на една от стените на стаята, и му даде да изпие останалата в бутилката му вода.

— Добре, добре, Гиймо. Благодаря ти. Ако не бях изтощен от тези пътувания между двата свята, никога нямаше да се оставя така да ме изненадат.

— Не трябва ли да преследваме мъжа в червено?

Кадехар махна уморено.

— Безполезно е. В този час трябва да е напуснал вече страната Ис.

— Видяхте ли Бертрам? Той беше повален пред входа. Съвзел ли се е?

— Твоят приятел се съвземаше, когато вратата… Всъщност какво направи, за да отвориш вратата? И какво правеше зад тази броня Елхаз?

— Ще ви разкажа, учителю — отвърна уклончиво Гиймо, като се изчерви. — Знаете ли нещо за Жералд и другите?

— Да, те са живи и здрави и се борят с магията, която ги е обездвижила. Освен Шарфалак, който изобщо не се показа. Във всеки случай, уединен в своята кръгла кула, той дори не би чул, ако Ис потъне сред океана! Не си губих времето да освободя другите от магията, тъй като бързах да пристигна при теб.

— Тогава повелителят Ша не е толкова лош, след като никого не е убил!

— Повелителят Ша? Откъде знаеш, че това е повелителят Ша? — попита със сподавен глас Кадехар.

— Той ми го каза, учителю. Впрочем, изглежда, не ми мисли злото. Просто се опитваше да провери нещо. И имам чувството, че беше разочарован.

— Повелителят Ша — повтори Кадехар и изведнъж се замисли. — Ние сме тръгнали по погрешен път още от самото начало? Дявол да го вземе, нищо не разбирам!

— Учителю, какво се случи в Несигурния свят?

Кадехар се облегна на стената и въздъхна.

— Очакваха ни. Попаднахме в засада. Орките ни нападнаха, бяха стотици. Докато моята група магьосници се биеше с тях, аз се промъкнах в кулата на повелителя Ша, където мислехме, че се намира Сянката. Но кулата бе пуста. През това време Ша е разбивал вратата на Гифду…

— … където мислеше, че ще открие някого — продължи Гиймо. — Но някой друг, не мен! Кой е той, нямам никаква представа.

— Искаш да кажеш, че този мъж… Че ти не си този, когото търси? Сигурен ли си? — попита Кадехар, като погледна Гиймо с крайчеца на окото си.

— Така ми каза. Това учудва ли ви, учителю?

— Не, не… — поясни Кадехар. — Очевидно всеки очакваше да намери някой друг — добави той, смаян.

— Какво искате да кажете? О, учителю… умолявам ви, отговорете ми! След всичко, което се случи днес, имам право да зная!

— Успокой се, Гиймо. Да, имаш право. Искам да кажа, че ние атакувахме кулата Джагател, защото мислехме, че повелителят Ша и Сянката са едно и също лице. Оказва се, че Ша не е Сянката.

— Как го разбрахте?

— Защото този, който ти е казал, че се казва Ша, всъщност е Йорван, един мой малко по-млад съученик от манастира Гифду. Това е блестящият и многообещаващ магьосник, който изчезна, като отнесе със себе си Книгата на звездите, и никой никога не успя да го открие в Несигурния свят. Така че ние си помислихме, че е мъртъв.

* * *

Ша се появи отново в близост до кулата край руините на Джагател. Току-що бе напуснал манастира Гифду, като беше използвал галдрата на пустинята, за да се върне вкъщи.

Тичайки през коридорите на манастира, които бяха събудили у него повече или по-малко болезнени спомени, той си бе казал, че е извадил късмет да заблуди толкова лесно Кадехар! Неговият бивш съученик, изглежда, беше развил магическата си мощ на впечатляващо ниво: за да развали магията, която беше насочил към вратата на манастира Гифду, той трябваше да притежава страхотна магическа мощ. И затова беше използвал срещу магьосника юмруците си, а не магическите графеми!

Когато се отправи към кулата си, той мислеше за това дете, което излъчваше смайваща вътрешна сила и което би могло да бъде… Обзе го ужасно разочарование.

Докато се приближаваше до входа на кулата Джагател, повелителят Ша откри първите трупове на орки и телата на магьосниците, все още облечени в отличителните тъмни мантии. Той извика изумено:

— Какво се е случило?

Тогава отвори вратата на кулата и се спусна по стълбището. Отвори металната врата на своята лаборатория и изведнъж спря, вцепенен от гледката, която се разкри пред него. Цялото помещение беше съсипано. Той изруга. После се отправи към червените драперии, скъса ги и произнесе едно заклинание за отваряне. Една част от стената се отвори и зад нея се показа шкаф. Той беше празен.

— Загубени сме! — простена Йорван, като се свлече на пода.