11.
Преди заминаване
На другия ден Гиймо обикаляше из манастира и търсеше Бертрам, когато Кадуан, леко задъхан, изникна зад него.
— От един час тичам след теб — смъмри го старият мъж.
— Какво става? — попита момчето.
— Кадехар те очаква в стаята. Неговото заминаване е предвидено за утре и иска да те види, преди да тръгне.
Гиймо благодари на магьосника и забърза по стълбите.
* * *
— Искали сте да ме видите, учителю? — попита Гиймо, като влезе в стаята, където Кадехар го очакваше, седнал на едно от двете легла.
— Да, Гиймо. Успях да намеря малко свободно време в подготовката за атаката. Ще се възползваме от това да поработим.
— Защо ме изключвате от тези подготовки, учителю? — упрекна го чиракът.
— Много скоро ще дойде и твоят ред да се подготвиш да посрещнеш неприятеля — отговори сухо Кадехар. — Възползвай се още малко от тази пауза! Освен това съществуват много начини на подготовка. На твоето ниво започни от подготовката да станеш магьосник!
Като прехапа устни, Гиймо се престори, че приема аргументите на своя учител и го погледна внимателно.
— Какво ще правим днес?
— Ще тренираме да фиксираме графемите. — Магьосникът извади от своята чанта една странна къса и остра кама. Той я подаде на Гиймо, който я взе с любопитство. — Това е ристир за гравиране. Тя служи за фиксиране на графемите. Но можеш евентуално да я забиеш в гърлото на някой нападател, ако нямаш време, нито възможност да извикаш графемите! Но това е друга тема.
— Какъв хубав предмет, учителю! — възкликна Гиймо, който очаровано гледаше камата.
— Той е най-вече практичен! Извикани силно, прошепнати или описани във въздуха, графемите в края на краищата се изплъзват. Те действат най-вече в момента, в който са освободени. Ако искаме да продължим тяхната сила във времето, трябва да ги фиксираме, следователно да ги издълбаем. Именно поради тази причина те са гравирани върху вратата на манастира, както и върху Вратите на двата свята! Сега вземи ристира и издълбай върху земята графеми: първа, втора, трета, пета, осма, десета, единадесета, тринадесета, четиринадесета, петнадесета, двадесет и втора и двадесет и трета.
Гиймо взе камата и очерта старателно върху земята графемите, които неговият учител беше избрал от азбуката на звездите.
— Фехю, Трофеят на грабителите; Уруз, Рижата крава; Турсаз, Гигантът и Бодилът; Редху, Колесницата на Нертус; Вунджо, Знамето и Пътят; Наутхиз, Искрата и Ръката; Изас, Брилянтът и Ледът; Ейхваз, Старото дърво и Двойният клон; Пертро, Рогът със заровете, Елхаз, Прамайката и Лебедът; Ингваз, Богатият и Гвоздеят; Дагаз, Светлината на зората и на здрача — прошепваше Гиймо, като постепенно възпроизвеждаше на земята формите на графемите.
— Добре — одобри Кадехар, след като видя сигурните и точни жестове на Гиймо. — Галдрата се фиксира по същия начин. Слушай ме сега внимателно: всяка графема, както знаеш, притежава една или няколко сили. Когато ги извикваш с уста или чрез жест на ръката, във въздуха или върху друго помощно средство, силата им има директен и прост ефект. Галдрата съчетава графемите, за да се получи по-сложен ефект. Така например, за да използваш Вратата за другите светове, графемата на пътуването не е достатъчна. Нито тази на връзката между отделните светове. А още по-малко — графемата на единството. Отправи поотделно към Вратата следните идеи: „имам превозно средство и искам да тръгна на път“, „желая да установя връзка между световете“ и „ние ще останем заедно“ — и няма да се озовеш в Несигурния свят! И обратно — ако вплетеш всички тези думи заедно и съставиш едно добре свързано изречение, то би гласяло нещо подобно: „Имам превозно средство и искам да тръгна на път с група, следователно имам нужда да установя връзка“. Така ти ще стигнеш до Несигурния свят със своите приятели, при условие че не забравиш нито една от тези три графеми в твоята галдра!
Гиймо се изчерви. Неговият учител намекваше за грешката, която бе допуснал миналото лято, когато беше отворил Вратата на Несигурния свят. Почувства се засрамен. Но Кадехар не му се подиграваше. Просто му напомняше, че трябва да бъде внимателен при боравенето е графемите.
Скоро магьосникът се изправи и се накани да тръгва, видимо доволен, че неговият ученик бе разбрал толкова бързо урока. Но Гиймо го задържа за ръкава.
— Учителю, ако обичате…
— Слушам те, Гиймо.
— Споменаха… Споменаха ми за лок. Какво е това?
— Кой ти е говорил за лок?
Гиймо се поколеба за момент, после бързо отвърна:
— Бертрам, учителю.
Кадехар поклати глава е видимо смущение.
— Смятах да те запозная с тази страна от магията на звездите по-късно — каза той. — Но след като ме попита, ще ти отговоря на въпроса, без обаче да се задълбочавам. Това е малко сложно, а и засега нямаш нужда от него. — Магьосникът седна. — Слушай ме, Гиймо: съществува един друг начин, освен галдрата, за съчетаване на графемите помежду им: той се нарича лок. Галдрата вплита и свързва графемите, както думите изграждат изречения. Лок претопява и смесва графемите и създава нова дума. Галдрата свързва сили, които се добавят една към друга. Докато лок смесва тези сили, за да се получи нова сила. Струва ти се трудно за разбиране, нали?
— Да, учителю — призна Гиймо.
— Добре, представи си, че графемите са малки камъчета, а целта на твоята магия е да строшиш една стъклена преграда, която те е затворила. Да използваш една-единствена графема е все едно да хвърлиш едно малко камъче срещу преградата. Ако тя е тънка, тоест твоята цел е проста, това ще бъде достатъчно, за да я счупиш. Следиш ли мисълта ми?
— Много добре, учителю.
— Но ако преградата е много дебела, малкото камъче няма да бъде достатъчно. Тогава ще трябва да направиш галдра, тоест да събереш заедно няколко малки камъчета, които да хвърлиш срещу стъклената преграда. Това може да е достатъчно, за да я счупи, но ако тя е още по-дебела, малките камъчета само ще отскочат от нея. Това обяснение струва ли ти се достатъчно ясно?
— Като стъкло, учителю!
— Хм… малък дявол! Добре, какво ще направиш, за да постигнеш целта си? Ще създадеш лок, като вземеш няколко малки камъчета, които ще превърнеш в голям камък! Като малки парчета пластилин, които слепваш, за да направиш една голяма топка! Защото, ако хвърлиш срещу стъклената преграда един голям камък, вместо едно или няколко камъчета, има голяма вероятност да я строшиш и да можеш да избягаш! Ето, това е принципът на лок, за разлика от използването на една-единствена графема и за разлика от галдрата. Разбра ли?
— Разбрах — отговори Гиймо.
Гиймо преливаше от радост. Беше получил, без учителят му изобщо да подозира, отговор на всички свои въпроси! Отсега нататък имаше подръка няколко ключа: оставаше му само да се залови за работа.
— Не можеш да си представиш възможностите, които ще се отворят пред теб, когато завърша обучението ти — продължи Кадехар. — С двадесет и четирите графеми от азбуката на звездите и основните магии, които ще си усвоил, ти ще имаш свободата да сътворяваш твоя собствена магия! Да смесваш, да асоциираш, да призоваваш, да описваш във въздуха или да гравираш по твое желание ключовете на Уирд, според твоите нужди! Разбира се, ти винаги ще пазиш в съзнанието, че… какво Гиймо?
— Че предпазливостта и смирението диктуват действията на магьосника.
— Отлично! И не забравяй никога предупрежденията на Поемата на мъдростта на чираците магьосници: Знаеш ли как трябва да гравираш?…
— … Знаеш ли как трябва да изобразяваш с жестове? Знаеш ли как трябва да оцветяваш графемите? Знаеш ли как трябва да изпробваш? Знаеш ли как трябва да искаш? Знаеш ли как трябва да жертваш? Знаеш ли как трябва да даряваш? Знаеш ли как трябва да очакваш? По-добре е да не искаш, отколкото да жертваш прекалено много; даденото винаги се връща. Давай, без да очакваш отплата.
— Добре, Гиймо. Сега тръгвай. Аз трябва да се върна при моите приятели магьосници.
Гиймо не чака да го подканят втори път. Скоро щеше да настъпи часът за вечеря! Стигна до вратата. Там се поколеба, после се обърна към Кадехар, който беше станал.
— Учителю?
— Слушам те, Гиймо.
— Утре се пазете.
— Обещавам ти, момчето ми.
Гиймо почувства, че очите му се навлажниха. След това се упрекна: как ли изглеждаше в очите на учителя си? После махна с ръка на Кадехар и побърза да се присъедини към Бертрам в столовата.
