Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (5)

3.
Кръстосване на оръжия

Един от кандидат-рицарите самоуверено се приближи към Ромарик.

— Ей, връзкаря! — извика той. — Жофроа те очаква в бойната зала. В твой интерес е да отидеш, ако не си страхливец. И бързо!

Другите ученици около него се засмяха. Бяха скръстили ръце и стояха до вратата като охрана. Всички се държаха малко превзето и Гиймо погледна с учудване братовчед си. Той въздъхна и стана от фотьойла:

— Казах ли ти, че тук не се отнасят към мен със същото уважение, както към теб.

Ромарик изгледа съучениците си и като посочи Гиймо, добави със същия надут тон, с който се бяха обърнали към него:

— Този тук ще бъде мой секундант.

Момчето, което беше предало предизвикателството, прие с едно кимване. След това, като обгради Ромарик и Гиймо, групата се отправи към бойната зала. Гиймо попита шепнешком братовчед си:

— Някой те предизвиква на дуел ли?

— Да — прошепна Ромарик, — и този някой е най-големият грубиян, който може да съществува на този свят.

— Не преувеличаваш ли малко?

— Да кажем, че е най-големият грубиян, на когото някога замъкът Бромотул е дал подслон!

Те влязоха в залата, която служеше за физкултурен салон и бойна зала на учениците от Бромотул. Едно момче — доста високо, русокосо като Ромарик, но по-възрастно от него — стоеше в средата на залата. Лицето му беше със сурово изражение и по него преминаваха тикове. Под разкопчаната му риза личаха впечатляващи мускули. В ръцете си държеше две големи тояги.

— Ще ни докажеш, че си тук, защото го заслужаваш — засмя се то, когато видя Ромарик. — И му хвърли една от тоягите.

Ромарик хвана във въздуха оръжието и зае подобно на своя съперник бойна стойка.

— Не трябваше да ме безпокоиш, Жофроа! — изрева в отговор той.

Гиймо и четиримата ученици се отдръпнаха предпазливо. Дуелистите започнаха борбата, като се наблюдаваха и се въртяха в кръг. После Жофроа атакува първи. Ромарик парира удара и отвърна, противникът му направи същото. Ромарик отстъпи. Капчици пот избиха по челото му.

Гиймо забеляза това и разбра, че битката на братовчеда му нямаше да бъде лесна. Той го окуражи мислено.

Неочаквано Жофроа финтира и удари Ромарик в корема. Последният, останал без дъх, се сви надве и отстъпи няколко крачки. Противникът му, сигурен в победата си, се приближи спокойно, като размахваше тоягата над главата на Ромарик, готов да го довърши. Тогава, вместо да се изправи, Ромарик се хвърли на пода и нанесе на Жофроа един удар с крак, след това стовари с все сила оръжието си върху нападателя си. Жофроа изпъшка, изпусна тоягата си и се търколи на земята.

Ромарик се изправи и със задоволство констатира, че неговият противник не бе в състояние да продължи борбата. Но в същото време видя другите ученици, които се бяха въоръжили с тояги и настъпваха заплашително към него. Положението ставаше критично.

Тогава Гиймо реши да се намеси. Имаше опасност тази история да свърши много зле за братовчед му. Освен това учениците бяха показали една неимоверна подлост: Гиймо не виждаше защо трябва да има скрупули, ако се намеси в една борба, която явно се очертаваше да бъде нечестна! Само че трябваше да действа много дискретно. Тъй като бе строго забранено да се използва магия сред Братството! Неговият учител Кадехар му го повтаряше често: магьосници и рицари работят заедно, но по съвсем различен начин. Всеки запазва характерните си умения за себе си.

Започна да мисли трескаво. Какво можеше да направи? Ромарик вече бе парирал една атака и отстъпваше пред новите настъпления.

Внезапно лицето на чирака магьосник се озари от усмивка: имаше решението! Затвори очи и потърси сред всички графеми, които се подредиха в редица в ума му, графемата Ингваз. Повика я, отвори отново очи и прошепна към всеки един от учениците, които бяха наобиколили Ромарик:

— Ингваз… Ингваз… Ингваз… Ингваз…

Графемата за приковаване трябваше да бъде извикана толкова пъти, колкото беше броят на хората, които трябваше да обездвижи. Миналото лято при атаката на орките край Трой той бе пропуснал тази особеност и това замалко щеше да му струва много скъпо. Но днес Гиймо владееше отлично графемите.

Ингваз не беше извикана на висок глас, а само прошепната много тихо, така че краката на учениците натежаха едва забележимо. Те започнаха да се движат тромаво, без да си дават сметка какво им се е случило. Ромарик забеляза веднага, че противниците му не бяха толкова подвижни и че нещо сковаваше движенията им. Той скочи срещу единия, отмести тоягата му и го удари странично. Кандидат-рицарят извика и се строполи на земята. Ромарик парира лесно бавната атака на втория и го хвърли през рамо. От третия се отърва с един юмрук в корема и довърши последния с обратен ритник, който попадна в гърдите му. След това се доближи до братовчед си с насмешлив поглед.

— Кажи ми какво им направи, та изведнъж станаха толкова бавни?

— Какво съм им направил? — повтори шеговито Гиймо. — Абсолютно нищо! Да кажем, че ти им дръпна един здрав бой.

— Не е лъжа. Макар че и ти ми помогна доста!

— Толкова малко… Но виж какво, братовчеде, тази славна схватка ще допринесе за репутацията ти! Честно казано, ще бъда много учуден, ако пак дойдат да те предизвикват!

— Освен ако тази победа не ме превърне в човека, който трябва да се провали — въздъхна Ромарик, като поведе Гиймо извън залата. — Да не оставаме повече тук: не защото ме е страх от тези глупаци, но ако някой рицар се появи и открие използването на магия в пределите на замъка Бромотул, хубаво ще си изпатя.

— Нищо не може да се открие — успокои го чиракът магьосник. — Ефектът от моята графема ще се разсее след няколко минути. И освен това е време да се срещна с Амбор и Бертолен.

Те се спуснаха стремглаво по широкото каменно стълбище, което водеше към входната врата.

— Всъщност, Гиймо — каза изведнъж Ромарик, когато стигнаха до двора, — каква беше невероятната новина, за която ми говореше преди малко?

— Новина ли? Каква новина? — попита Гиймо. — О, да! — поде той с престорено безразличие. — Исках просто да те предупредя, че магьосниците от Гилдията са изучили щателно всички сведения, които ние им донесохме от Несигурния свят, и сега подготвят атака срещу Сянката. Но не казвай на никого! — извика той, като се втурна да стигне до Амбор и Бертолен, които го чакаха пред вратата. — Не е редно това да се разтръбява!

Гиймо се качи на коня зад Бертолен, махна с ръка за сбогом на Ромарик, който стоеше в средата на двора, смаян от тази изключителна новина, след това се изгуби сред облак прах.