Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (18)

16.
Гиймо потвърждава таланта си

Гиймо изяде половината от ябълката и пийна глътка вода. После се настани удобно, извади от торбичката си дълга сива дреха, лека и еластична: това беше наметалото на Дребните хора от Вирду, което беше отмъкнал миналото лято от манастира и което беше носил през цялото си пътуване в Несигурния свят. Той не се разделяше повече с него. Уви се в дрехата с чувство за комфорт и уморен от потискащото преследване, заспа.

Сънува странен сън. Учителят Кадехар тропаше върху вратата на манастира и викаше: „Гиймо! Гиймо! Отвори ми!“

Той се събуди внезапно и хвана с две ръце главата си. Образът на Кадехар беше изчезнал, но той все още чуваше отчетливо гласа му! „Гиймо — казваше той, — чуваш ли ме?“

— Учителю! Вие ли сте? — произнесе Гиймо смаяно.

„Да, аз съм. Но е безполезно, момчето ми, да викаш, аз ти говоря мислено. Отговаряй ми по същия начин.“

„Но… как е възможно?“

„Аз изградих една магия около Беркана, графемата, която позволява да осъществиш телепатична връзка. Трудно ми бе да те намеря…“

„Това е, защото издълбах Дагаз до мен… Но какво правите там?“

„Попаднахме в капан в Несигурния свят. Нямам време да ти обяснявам. По дяволите, Гиймо, кажи ми по-скоро какво става тук! Аз съм пред манастира и вратата отказва да се отвори! Никой не отговаря на моите викове!“

„Сянката е, учителю — обясни чиракът магьосник, като формулираше думите си наум. — Един много едър мъж с огромна червена мантия! Успя да отвори вратата и да неутрализира Бертрам. Дори може би и всички магьосници! Видях го да прави магия за преследване. Той ме преследва, учителю.“

„Успокой се, Гиймо. Къде си ти?“

„Аз съм в подземията в един коридор, който води към старите мини. Струва ми се, че успях да му се изплъзна.“

„Бъди много внимателен, Гиймо. Дали е Сянката или не, този човек, изглежда, притежава много мощна магия.“

„Трябва да ми помогнете, учителю. Направете нещо!“

„Вратата е блокирана от вътрешната страна и магиите, разположени в манастира и около него, ми пречат да използвам пътищата на Уирд, за да дойда при теб. Ще видя какво мога да направя, но ми се струва… Внимавай, Гиймо! Някой се опитва да прихване разговора ни! Трябва да отпратя графемата Беркана, за да не те открият.“

Гласът на Кадехар изчезна и Гиймо се озова отново сам. Но той знаеше, че неговият учител беше тук, готов да му се притече на помощ! Тази мисъл го ободри. При все това неговият мистериозен преследвач, заблуден за известно време, очевидно беше отново по следите му.

Той може би нямаше много време пред себе си.

„Мисли, приятелю, мисли!“ — окуражи се Гиймо.

Трябваше на всяка цена да деблокира тази проклета входна врата и да остане извън обсега на човека е червената мантия поне докато неговият учител му се притече на помощ. Вторият проблем му се стори по-лесен за разрешаване и се залови с него. Започна да мисли на глас:

— Трябва да се подготвя за идването на мъжа в червено. Но как да се скрия на сигурно място? Миналата нощ учителят Кадехар говори за галдрата на бронята Елхаз и за лока на Шлема на ужаса… Той каза, че единият е по-сигурен за използване, а другият — по-мощен. Кой от двата да избера? Сигурно е, че владея по-добре галдрата. Но ще бъде ли достатъчна срещу този човек? Да помисля… Той успя да влезе в манастира Гифду. Страхувам се, че дори и лока на Шлема ще бъде твърде слаб да го спре! Ами ако… ако опитам едно друго решение? Дявол да го вземе, само дано успея!

Гиймо се премести в средата на стаята, взе камата си и както беше видял да го прави учителят му пред другите магьосници в тренировъчната зала, издълба шест символа около себе си. Но не Елхаз фиксираше върху земята! Той се стараеше да възпроизведе шест пъти последователно и възможно най-точно лока на Шлема на ужаса, който неговият учител беше описал във въздуха пред погледа му миналата нощ.

„Поемам голям риск — помисли си момчето. — Учителят Кадехар го каза: само една-единствена грешка и лок няма да действа. Направих го шест пъти! Шест пъти по-голям шанс това да хване!“

Като завърши работата си, Гиймо си почина малко. От голямата концентрация се беше изпотил и се чувстваше изтощен. После произнесе заклинанието на галдрата на Бронята, като леко го промени:

— Чрез силата на Елхаз, Ерда и Кари, Ринд, Хир и Лож, Ежисжамур отпред, Ежисжамур отзад, Ежисжамур вляво, Ежисжамур вдясно, Ежисжамур отгоре, Ежисжамур отдолу, Ежисжамур, защити ме! АЛУ!

Беше комбинирал силата на лок и на галдра. Това щеше ли да бъде достатъчно да спре преследвача?

Гиймо почувства, че въздухът около него трепна. След това всичко стана отново нормално.

„Само дано да проработи“ — въздъхна той.

Сега му оставаше да се заеме с входната врата. Но как? — запита се чиракът. Как да я отвори от подземията, където се намираше? Неговите познания не бяха толкова големи, за да може да действа с магия от разстояние. А човекът в червено вероятно беше бронирал входа със защитни графеми! Трябваше по-скоро да измисли някакъв заобиколен начин. Да, начин, за който мъжът в червено не би помислил.

Обзет внезапно от някаква интуиция, Гиймо бръкна в торбичката си. Извади своя бележник и измъкна един сгънат на четири лист, на който имаше напечатан списък с файлове, с които разполагаше информационната програма на манастира Гифду, списък, откраднат от компютъра заедно с плана на манастира. Той го заразглежда трескаво.

— „Предвиждания за менютата за месец ноември“, „Бюджет за текущата година“, „Списък на хората, враждебни към Гилдията“… А, ето: „Защита на манастира“! Сигурен съм, че тук има някакво решение за отваряне на вратата! Само че аз се намирам на възможно най-отдалеченото от компютърната зала място, а в торбичката си нямам компютър!

Добре му се отразяваше да чува собствения си глас. Разсъждаваше трескаво. Гиймо потупа машинално по пода и изведнъж застина. Дявол да го вземе! Ето го решението! Нямаше компютър: трябваше само да си направи един!

Взе отново своя ристир и очерта на земята възможно най-точно контурите на екран и на компютърна клавиатура. Това беше най-лесният етап. После помисли известно време и реши да състави галдра, като повика Фехю, който зареждаше с енергия предметите, и Гебу, който установяваше връзка:

— Чрез силата на Фрей и на Паяка, на Гефн и на Дарбата, на Фехю, израснал с вълка, на Гебу, подслон за бедни, спящи и бягащи, аз призовавам вашата енергия! ФЕГ!

Екранът на компютъра, който Гиймо беше нарисувал на земята, светна слабо. Той се наведе и с облекчение видя, че стрелката на курсора леко трепти в горния ляв край. Не се виждаше много добре, но щеше да бъде достатъчно!

Като внимаваше и докосваше съвсем леко бутоните на клавиатурата върху земята, той написа „Господарят на главната кула“ — ключа, който вече му беше давал достъп до секретната програма. Едва позна началната страница: толкова слаба бе светлината на екрана. Успя да различи „Парола“, която трепкаше на фона на звездното небе.

Той осъществи същия магически номер, както последния път, като нарисува Елхаз и задължи графемата да отвори електронната ключалка. Скоро се озова в забраненото меню. Влезе направо във файла „Защита на манастира“ и натисна бутона „Въведи“. С върха на пръста загреба малко от земята.

— Да видим… Да хвърлим един поглед на рубриката „Случай на тревога“.

Бутонът за въвеждане на данни, леко изтрит, не реагира на командата. Тогава Гиймо откри в подрубриката „Входна врата“ един файл, наречен „Подобрение, подписано от Жералд!“. Той влезе в него.

— Гениално — възтържествува момчето. — Вратата може да се отвори от компютъра! Той е свързан с една механична система за отключване… На Жералд му е омръзнало другите да се отнасят с презрение към компютрите. И да ми отрежат ръката, ако го е казал на някого!

Гиймо кликна върху иконката, командваща механичното отваряне на вратата при спешни случаи.

Нищо не се получи.

— О, много е глупаво! — изпъшка той.

Даде си сметка, че бутонът за въвеждане беше почти изцяло изтрит. Взе острия си нож и му придаде отново нужната форма, после пак го активира. Този път компютърът прие командата. Гиймо нямаше възможност да провери дали горе двигателите, отварящи вратата, които бяха инсталирани от предвидливия Жералд, щяха да се окажат по-силни от магията на човека в червено. Но силно се надяваше на това!

Пред него екранът на временния компютър трепна и изгасна. Чиракът магьосник го изтри с ръка и зачака.