Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (8)

6.
Един необикновен урок по география

— Гиймо!

Гиймо отдели очи от тетрадката си и погледна мъжа с голо теме и големи очила, под чиято риза се очертаваше слабо тяло. Това беше техният учител по история и география от близо две години, или по-точно — две години и един месец и половина.

— Да, господине.

— Би ли описал на твоите съученици Несигурния свят такъв, какъвто го видя?

Гиймо въздъхна.

След необикновените събития от миналото лято животът му коренно се беше променил. Първо, беше станал в осми клас и трябваше да свиква с куп нови предмети, като институциите на страната Ис, геометрия, атлетика. Освен това неговата новопридобита известност го правеше обект на многобройни прояви на приятелски чувства от страна на момчетата и момичетата от гимназията. Най-после същата тази известност караше учителите му, и най-вече този по география, да се отнасят към него с цялото си внимание… Ако не беше всичкото това внимание, почти щеше да му бъде приятно да идва на училище!

Гиймо почувства върху себе си настойчивия поглед на учителя и изпълнените с надежда погледи на учениците от целия клас, твърде щастливи да се отърват от изпитване и да прекарат края на часа в слушане. Най-после се реши:

— Несигурният свят — започна той сред всеобщо шушукане на облекчение — е един от трите свята.

— Кои са другите два свята, Камий? — попита учителят изненадващо една ученичка, която бе започнала да бърбори в дъното на класната стая.

— Ами… Сигурният свят и страната Ис — отговори тя.

— Точно така, но спри да бърбориш, ако обичаш! Продължавай, Гиймо.

— До него се стига чрез една от двете Врати, разположени на един хълм недалеч от Даштиказар…

— Седрик, всеки човек ли може да мине през тези Врати? — попита още веднъж учителят един ученик, който се беше замечтал и гледаше през прозореца.

— Моля? Не чух въпроса, господине…

— Ама че работа! — ядоса се учителят. — Защо не слушате? Гиймо е преживял едно уникално приключение! Би трябвало да осъзнаете това и да се възползвате!

— И така — продължи търпеливо Гиймо, — единствено магьосниците могат да използват тези Врати. Вратата за Несигурния свят води към огромни девствени територии. Хората, които ги населяват, са доста сурови. Но трябва да кажем, че те нямат избор: живеят заедно с чудовища, като орките или гомоните, а така също и с жестоки хора, като командира Тунку, който управлява град Ядигар. Този грубиян притежава армия от истински подлеци, които мислят само за грабеж и война. Освен почти нормалните хора, които живеят там, има също и странни племена: Пясъчните хора например, които живеят сред Хищната пустиня — жива пустиня, която поглъща всичко, което не е от камък. Морският народ пък живее на салове в Изгарящото море, което е пълно с огромни медузи…

Постепенно, докато разказваше спомените си от Несигурния свят, Гиймо почувства да го обхваща някаква възбуда. Сега целият клас беше запленен и учителят победоносно се усмихваше.

— … Дребните хора от Вирду са високи колкото деца и експлоатират мини със скъпоценни камъни; те са банкерите на Несигурния свят. Обличат се с много удобни палта! Там има търговци, както и при нас. Но те са принудени да ползват услугите на наемници, за да защитават керваните си от крадци. Най-големият град се казва Фергана. Това е град близнак на Ядигар. Един каменен път свързва двата града. Сред тези територии има един град, който се нарича Йенибохор. Той е населен с жреци, които изобщо нямат любезен вид! Всички се страхуват от тях.

Учителят, изправен до черната дъска, рисуваше с тебешир картата на Несигурния свят според указанията на Гиймо.

— Морето, което обгражда град Фергана, се нарича Морето на силните ветрове, а най-горе, над Срединните острови — уточни момчето, като отправи жест към учителя, — се намират степите в северната част на Несигурния свят. Там живеят скитащи воини. На изток има една гора, обширна като море, чието име е Виолетовият Иртиш. Мисля, че никой не знае какво има зад нея.

— А на юг? — попита учителят.

— Пустиня, докъдето ти стига погледът — неуверено отвърна Гиймо, — но по-нататък също не се знае какво има… А на запад е Безкрайният океан. Изглежда, се пази от морски чудовища.

Последните думи бяха посрещнати при пълно мълчание. Всеки си представяше по свой начин света, който току-що бе описал Гиймо, и му се струваше, че страната Ис, въпреки своите загадъчни ланди и гъсти гори, своите магьосници и коригани, в края на краищата не беше толкова интересна!

— Някой иска ли да зададе въпрос на Гиймо? — попита учителят.

В същия момент се чу училищният звънец, който отбеляза края на урока. Учителят спря веднага вълнението, което бе обзело класа, като каза:

— Няма да си тръгнете, преди да сте начертали картата на Несигурния свят във вашите тетрадки и утре ще се изпитваме върху това!

Надигнаха се викове на недоволство, но всеки седна и побърза да нарисува картата.

— Очевидно ти ще бъдеш освободен от това задължение — уточни той към Гиймо. — Благодаря ти за приноса към този малко… специален урок по география! Може да си тръгваш.

Гиймо не чака да го канят втори път. Поздрави любезно учителя и излезе от класната стая.

Прекоси с бързи крачки училищния двор. Големите букови дървета започваха да се кичат с красиви кафяви и златисти цветове, но той едва ги погледна. Тъкмо щеше да мине през главния вход на училището, когато чу шум от гласове зад себе си. Обърна се и забеляза Агата Балангрю и Тома Кандаризар. Двамата ученици, които всяваха ужас в цялото училище, идваха насреща му.

— Гиймо! Ти си тук! — възкликна Тома — яко и набито момче с рижа коса.

— Търсим те навсякъде от сутринта — обясни Агата. — Организирам празник у дома този следобед. Би било страхотно, ако можеш да дойдеш и ти!

Гиймо погледна високото и малко слабо момиче, което му се усмихваше с прекадено широката си уста. Като си помислеше само, че преди да я изтръгне от ноктите на командира Тунку в Несигурния свят, тя беше неговият най-голям неприятел, неговият най-ужасен кошмар. Днес Агата Балангрю правеше всичко възможно, за да се покаже по-мила.

Нещо трепна в сърцето на Гиймо. Като я гледаше по-дълго човек, в края на краищата не му се струваше толкова грозна. Характерът, който издаваха нейните черти, съчетан с излъчването, което имаше, заместваше красотата, която й липсваше.

Но строгото лице на Амбър изведнъж изплува в съзнанието му и той се упрекна за тези си мисли.

Колкото до Тома — грубияна, когото бе спасил от ножа на един гомон на плажа в Ис, той бе заел отново мястото си до Агата. Но и той гледаше със замаян поглед и възхищение чирака магьосник!

— Съжалявам, Агата — отговори Гиймо с искрена въздишка, — щеше да ми достави удоволствие, но… трябва да отивам при учителя Кадехар. Той ме чака в степта.

В действителност обучението, което водеше Кадехар, неговият учител магьосник, след започването на учебната година бе белязано с неприятната тенденция да става все по-интензивно. И то до такава степен, че му отнемаше единствения през седмицата свободен следобед в сряда.

— Жалко — каза Агата с разочарован вид. — Някой друг път.

— Да… забавлявайте се добре!

Гиймо направи един жест, с който едновременно се извиняваше и в същото време казваше довиждане, после тръгна бързо. Беше закъснял. А учителят Кадехар не обичаше да чака.