Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (12)

10.
Един откраднат урок

Сънят бягаше от очите на Гиймо. Той се въртеше на всички страни в леглото, търсейки положение, в което би могъл да заспи. Напразни усилия. Хвърли един поглед към леглото на своя учител. Той не беше се върнал. Вероятно още работеше с магьосниците в залата, която бяха открили с Бертрам.

Защо учителят Кадехар не се възползваше от тази изключителна ситуация, за да го държи край себе си? Все пак той беше неговият чирак! И това беше прекрасна възможност да го научи на много неща!

Гиймо премести главата си върху възглавницата, като търсеше по-хладно място. Гореше от възбуда. Разбира се, учителят Кадехар имаше своите основания. И той му ги беше казал: страхуваше се, че го води твърде бързо по пътя на магията. Но този страх беше в противоречие с едно друго опасение: че Гиймо нямаше достатъчно познания, нито опит, за да овладее собствената си мощ.

Гиймо се повъртя още известно време между чаршафите и после изведнъж се изправи. Решението беше взето: ще слезе до залата за тренировка и ще хвърли един поглед. Само един поглед.

* * *

Той се облече, взе една свещ и напусна безшумно стаята. Промъкваше се по коридорите, като вървеше покрай стената, спирайки се с разтуптяно сърце при всяко разклонение. Нямаше никакво желание да оправдава своето присъствие из коридорите в този час на нощта пред главния интендант! С ръка пазеше малкия пламък на свещта, която хвърляше върху тавана трептяща, но ясна светлина. За щастие беше късно и той не срещна никого.

Скоро се озова пред вратата, която беше останала полуотворена и откъдето се процеждаше лъч светлина, очертавайки ивица на пода. Той приближи с притаен дъх и погледна вътре.

Всички магьосници се бяха събрали около Кадехар. Виждаше се, че бяха изморени от упражненията през деня. Те разговаряха. Един от тях, съсухрен и нервен мъж, облечен в голяма и тъмна мантия, се обърна към Кадехар:

— Да си представим, Кадехар, че съм нападнат от самата Сянка или някой от нейните съмишленици.

— Тогава можеш веднага да си кажеш молитвите! — подхвърли един друг магьосник.

Забележката предизвика смях. Чувстваше се, че всички имат нужда от почивка.

— Продължи, Улрик — окуражи го Кадехар.

— Питам се — продължи магьосникът — дали е по-добре в Несигурния свят да се защитаваш от физическа или магическа атака, като използваш бронята на Елхаз или пък Шлема на ужаса.

Гиймо наостри уши. Елхаз? Това беше петнадесетата графема от азбуката. Тя освобождаваше от различни ситуации и разваляше заклинания. Никога не бе чувал да има някаква сила на магическа защита.

— Това е много добър въпрос — отговори Кадехар. — Както знаете — продължи той, като се обърна към всички, — Елхаз се превръща в магическа защита, когато е използвана под формата на галдра или лок! В случай на физическа или магическа атака да се скриеш под бронята на Елхаз си остава най-удобното средство. Дори в Несигурния свят.

Кадехар застана така, че всички магьосници да го виждат.

„“Лок!" Какво е това лок! — учуди се мислено Гиймо. — Трябва да попитам Бертрам."

— Бронята на Елхаз — поде Кадехар, като придружи думата с жест — се постига чрез съчетаването в галдра на Елхаз шест пъти с нея самата. Това важи в Несигурния свят, както и в Ис, но като държим сметка за новите форми, които приемат графемите там; извикваме изображенията, после ги очертаваме във въздуха, после издълбаваме на земята около себе си шест символа на Елхаз. Заклинанието не се променя: Чрез силата на Ерда и Кари, Ринд, Хир и Лож, Елхаз отпред, Елхаз отзад, Елхаз вляво, Елхаз вдясно, Елхаз отгоре, Елхаз отдолу, Елхаз, защити ме! АЛУ!

Кадехар, който беше нарисувал в праха символите и произнесъл магическите думи, се озова веднага защитен от силово поле — един вид невидима стена, по която няколко магьосници почукаха с пръст. Гиймо беше смаян.

— Ние познаваме добре тази защита — каза един магьосник. — Но ще бъде ли ефикасна там, където ще отидем?

— Да — отговори Кадехар, като изтри графемите, които беше начертал на земята, елиминирайки в същото време и защитата. — При условие че се изрисуват правилно характерните за Несигурния свят Елхаз. Това не е толкова лесно. Ето защо не ви съветвам, докато не сте овладели изцяло формите на графемите за Несигурния свят, да използвате защитата Елхаз, като поставяте Шлема на ужаса!

— Шлемът обаче е по-мощен от Бронята — каза учудено един висок здравеняк, чиято магьосническа мантия беше прекалено къса.

— Вярно — призна Кадехар, — но той е също така по-сложен за осъществяване. Обяснявам: Шлемът на ужаса се постига, като смесим осем пъти графемата Елхаз със самата себе си чрез един лок. За да постигнем това, описваме във въздуха над главата или рисуваме под краката осем Елхаз, съчетани така, че да образуват звезда с осем лъча, всеки от които завършва с тризъбец. По този начин наистина постигаме една нова графема Ежисжамур, която е по-здрава, понеже е единствена, и по-концентрирана, отколкото шестте Елхаз, съчетани в галдра и превърнати в Броня… Но е достатъчно само една от осемте Елхаз да бъде погрешно изпълнена, за да блокира действието на лок. Докато ако една от шестте Елхаз, необходими за Бронята, е лошо изписана, галдрата ще бъде по-крехка, но ще функционира.

Кадехар направи демонстрация, като описа във въздуха чрез мудра един перфектен Шлем на ужаса и един друг дефектен, после изгради една перфектна Броня и една друга — по-крехка. Така магьосниците можаха да се уверят, че казваше истината.

Скрит зад рамката на вратата, Гиймо не изпускаше нито думичка от този чуден урок.

— И така, Кадехар — заключи магьосникът Улрик, — вие ни съветвате в Несигурния свят да предпочетем галдра пред лок?

— Щом задавате така въпроса, значи нямате достатъчно опит и моят съвет е: тръгнете от по-простото! А галдра е винаги по-проста от лок! Сега, приятели, вече е късно и следващият съвет, който ще ви дам, е да отидете да си легнете. Утре денят ще бъде труден!

Всички се усмихнаха и приеха предложението. След това на малки групи се отправиха към изхода, като коментираха последния урок на Кадехар — единственият сред тях, посетил ужасния свят, който всички те се готвеха да открият.

Веднага щом чу, че учителят Кадехар отпраща магьосниците, Гиймо побърза да изчезне и с пълна скорост да се добере до стаята си. Той не беше схванал всичко от урока, който тайно бе наблюдавал. Но беше разбрал достатъчно, за да се отворят нови перспективи пред неговата магия! Като измъкнеше от едни или други информацията, която му липсваше, щеше да навлезе бързо в един нов етап на своето обучение! Със или без помощта на своя учител.

Кадехар влезе безшумно в стаята и си легна, като внимаваше да не събуди своя чирак, без да си дава сметка, че той не спеше. Гиймо всъщност подреди много съвестно в паметта си всичко, което беше видял и чул през нощта, и дълго време не можа да заспи.