Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (20)

18.
Неочаквана гостенка

Гиймо отвори вратата на къщата, в която живееше с майка си в началото на селото Трой, и се втурна в кухнята. Остави на масата хляба, който току-що бе купил от хлебарницата, после се изкачи възможно най-бързо по стълбището, което водеше към неговата стая.

Той се просна на леглото и извади от магьосническата си торбичка комикса, който бе намерил в големия магазин на селото, където се продаваше абсолютно всичко — от строителни материали до бонбони, като се мине през вестници и информационни продукти. Запрелиства страниците на комикса, спря се известно време на няколко хубави рисунки, после започна да чете.

— Гиймо! Не си забравил да купиш хляб, нали?

— Не, мамо! Оставих го в кухнята!

— Благодаря, скъпи!

Чу майка му долу да снове назад-напред и почувства необяснимо облекчение. Вратите на шкафовете, които се отваряха и затваряха, звънтенето на чашите, които подреждаше, водата, която течеше от чешмата — всичко това участваше според Гиймо в нормалния ход на вселената!

Той се поколеба и накрая изостави четивото и легна по гръб, като постави ръцете под главата си. Неговият свят не беше кой знае колко голям и обхващаше: къщата, майка му, училището, Агата и Тома, ландите и манастира Гифду, учителя Кадехар… без да забравя, разбира се, Амбър, Корали, Гонтран и Ромарик! Не всеки имаше късмета да има такива приятели!

Миналото лято, когато се завърнаха от тяхното приключение в Несигурния свят, превото беше организирал голям празник в тяхна чест. Той и Амбър дълго бяха танцували около огъня и това беше един приятен момент. Като изключим края, когато разбра, че тя бе започнала да го гледа по особен начин.

Гонтран беше дошъл да им представи новото си завоевание — едно красиво червенокосо момиче от село Атети в Златистите планини. След това се бяха присъединили към Корали и Ромарик край една маса да пийнат по чаша корма. Лицето на братовчед му беше зачервено, а Корали беше по-весела от обикновено.

Гиймо прехапа устни: дали пък между тях не бе започнала някаква идилия? Горкият Ромарик! Или горката Корали!

Чиракът магьосник не можа да се въздържи да не завиди за миг на тяхната безгрижност. Той самият бе измъчван от прекалено много въпроси, на които не можеше да отговори. Развръзката на срещата му с Ша, за когото той не беше споменал и дума на приятелите си, му тежеше. Той търси сина си, който му е бил откраднат, син, който днес би трябвало да бъде на около дванадесет години, му беше доверила Агата при завръщането си от Несигурния свят. Ти не си този, когото мислех, че ще намеря — бе казал мъжът в червено.

Какво означаваше всичко това? Тази дарба към магията имаше ли нещо общо с опитите да бъде отвлечен? Може би Сянката не стоеше зад всички тези машинации, а повелителят Ша? Убеден, че Гиймо е неговият син, той вероятно се е опитвал да си го върне обратно? Как да разбере… И каква връзка имаше това с Книгата на звездите, която Ша — Йорван, беше откраднал на младини?

Тези мисли се въртяха с главозамайваща скорост в главата му и се сблъскваха болезнено. Някой притежаваше ли отговора? Някой знаеше ли истината?

Сред това море от неясноти поне едно нещо беше сигурно: без да може да си го обясни, Гиймо се чувстваше разочарован. Разочарован може би, че не е синът, когото очакваше Ша. Разочарован, че не е син на ничий баща.

Той въздъхна, но вместо да продължава да се терзае, се потопи отново в четенето на комикса.

* * *

Няколко минути по-късно, когато вече бе изцяло погълнат от четивото, майка му извика от приземния етаж:

— Скъпи! Имаш посещение!

Гиймо мразеше да го безпокоят, когато четеше. Той се изправи на лакти и попита с раздразнен глас:

— Кой е?

— Една съученичка! Да я пусна ли да се качи горе?

Съученичка? Гиймо напрегна ума си. Не, не виждаше коя можеше да дойде да го посети в Трой. Обзет от любопитство, той отговори „да“ и седна на леглото.

Някой се изкачи леко по стълбището, поколеба се пред вратата на Гиймо, където той бе залепил афиш със следния надпис: Не безпокойте: всесилният магьосник в момента се бори със злите сили! После се почука.

— Влезте!

Един познат силует се промъкна в стаята и затвори след себе си вратата. Сърцето на Гиймо подскочи.

— Добър ден, Гиймо! Как си?

Беше Агата! Агата Балангрю.

— Ммм… Добре, благодаря — измънка момчето слисано.

— Казах на майка ти, че съм ти съученичка — обясни високото момиче, като се приближи към него. — Какво четеш?

— Комикс… С магьосници, рицари и тролове. Приятно е.

Агата седна на леглото с невероятна безцеремонност и започна да прелиства списанието. Гиймо почувства, че бузите му пламват.

Не можеше да повярва на очите си! Ощипа се незабелязано: не, не сънуваше! Неговата някогашна най-върла неприятелка беше тук, у тях, в стаята му, на леглото му, и четеше неговия комикс! Той потръпна, като си представи Амбър да влиза в този момент в стаята. Едва не съжали за времето, когато Агата го тормозеше.

— Хм… — опита се да каже, за да се пребори с неудобството, което го обземаше — а… а Тома не е ли с теб?

— Не — отговори тя, като обърна към Гиймо големите си присвити очи. — Баща му имаше нужда от него. И аз се възползвах, че съм сама, за да дойда да те видя.

— А, така ли? И… и защо?

— Не се ли сещаш?

Гърлото на Гиймо пресъхна изведнъж и той трудно преглътна.

— Н… не.

— За да те поканя на празника Самен, разбира се! Баща ми ще ми остави къщата. Ще бъдем само Тома и аз.

Гиймо едва се сдържа да не въздъхне дълбоко с облекчение. Колко беше глупав! Замалко си беше помислил, че тя ще опита нещо друго с него!

Той се поуспокои и отговори:

— Много мило, Агата, но… вече съм предвидил да прекарам празника Самен с Ромарик, Гонтран и близначките. Господин Кракал ни предостави апартамента си!

— Жалко — въздъхна Агата, като разтърси тъмната си коса, която бе оставила да порасне. — Така си и мислех. Вие петимата сте почти неразделни! Все пак — добави, като стана — сигурно ще се видим. Празникът трае три дни, а Даштиказар не е толкова голям!

— Да, сигурно ще се срещнем там — потвърди Гиймо, който в същото време силно се надяваше на точно обратното.

Амбър без съмнение би приела много лошо новите взаимоотношения, които Агата се опитваше да установи с него.

— Добре, трябва да тръгвам. Доста походих, за да дойда да те видя!

Преди той да успее да реагира, тя се приближи до него и го целуна по бузата. След това изчезна. Гиймо остана поразен. По дяволите, да, дано само да не я срещнат по време на празника Самен!