Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

26.
Лоша поличба

— Не е за вярване колко хъркаш! — възкликна Амбър, като се подаде от спалния си чувал. — Ама че работа! Досадник през деня, както и през нощта!

— Изобщо не хъркам, говориш глупости — отвърна магьосникът със сънлив глас и се сви под завивките, които му бяха предоставили.

— Напротив, Бертрам, хъркаш — потвърди Гиймо, който поставяше купичките за закуска на масата. — Хайде, ставайте всички!

— Ставайте, паразити такива! — додаде Ромарик, който следеше да не кипне тенджерата с мляко на електрическия котлон. — Времето е много хубаво навън!

Гиймо дръпна завесите и слънчевите лъчи изпълниха голямата стая, където всички бяха спали на дюшеци, поставени направо на пода. Гонтран, Бертрам и Корали изръмжаха и си покриха главите, за да се скрият от слънчевата светлина. Амбър, облечена в червена пижама, скочи на крака и започна да раздава ритници на мързеливците.

— Ето ти, псевдомагьоснико, това е заради хъркането тази нощ! А това е за дрънкането ти на китара, Гонтран! А ти приеми това, мила сестричке, затова че всеки път висях пред банята!

— Престани, Амбър! Никак не е смешно!

Амбър седна на масата при Гиймо и Ромарик. Не след дълго и другите станаха, като пъшкаха и се оплакваха, че са били събудени прекалено грубо.

— Каква е програмата за днес? — попита Корали, прозявайки се.

— Тази вечер танци около огъня на големия площад — отговори Ромарик, като разбъркваше с лъжичка какаото в купичката си.

— Този шлетобед — продължи Гиймо, който се бореше с една огромна филия, намазана с течен шоколад — ще има игри по шръчност на штадиона.

— А тази сутрин? — намеси се Бертрам, като се чешеше по бузата.

— Тази сутрин трябва да отидем да си намерим камъчетата на плажа — припомни Амбър, като гледаше отчаяно Гиймо, чиито пръсти бяха целите оцапани с шоколад.

— В такъв случай… първа в банята! — изрече Корали, като се преструваше, че става.

— И дума да не става! — изреваха и четиримата, като изоставиха това, което правеха, и всички се спуснаха към нея.

Само Бертрам остана на масата, смаян.

* * *

След като всички бяха измити и облечени, излязоха от апартамента и поеха по пътя към плажа.

Тесните и криволичещи улици бяха мрачни: жилищните блокове, които ги ограждаха, бяха на четири-пет етажа, а слънцето не беше достатъчно високо в небето, за да огрее паветата от светъл гранит.

С облекчение излязоха на плажа, който заемаше част от големия залив, в дъното, на който се простираше Даштиказар. Беше все още рано и повечето от учениците и студентите, които бяха празнували до късно през нощта, все още спяха.

Групата се насочи към огъня, който все още пушеше на места. С помощта на клони разстлаха върху пясъка топлата пепел, после смело затърсиха своите камъчета. Корали първа намери своето, точно до това на Бертрам.

— Моят бял камък е непокътнат! — възкликна тя радостно.

— Моят също — извика Бертрам, като й го показа и се усмихна. — Това е знак!

— Знак за какво? — попита Ромарик с леден глас.

— Ами… — замънка Бертрам, който беше видял Ромарик гол до кръста предната вечер преди лягане и бе заключил, че при физически сблъсък неминуемо щеше да претърпи тежко поражение. — Това е знак за късмет! За мен! Че съм намерил камъка си цял!

— И аз намерих моя камък — извести Гонтран. — Също така цял.

— Аз също — каза Гиймо, като духаше камъка си, който държеше в ръката, за да изчисти пепелта.

— Моят се е счупил — заяви Амбър с нещастен вид.

Всички заобиколиха мълчаливо девойката, която държеше между пръстите си парче камък, на което се четеше само половината от името й.

— Това не е толкова важно — опита се да я успокои Гиймо.

— Напротив, важно е — отговори Корали с трагичен глас. — Ти не си даваш сметка!

— Тя има право, това е лош знак — каза Амбър много сериозно.

При това разочарование на сестра си Корали се приближи решително към коша, от който си бяха взели предната вечер белите камъни. Тя избра един хубав камък, написа върху него „Амбър“ с писалката, която висеше на една връв, и й го подаде:

— Вземи. Сега всеки от нас има здрав, непокътнат камък.

Амбър погледна признателно Корали и я целуна нежно. След това направи усилие да се усмихне и прие новото плоско камъче, като хвърли в пепелта старото, което огънят беше спукал.

— Много добре, Амбър, че реагира така — одобрително каза Бертрам, който се възползва от случая да се покаже любезен с нея. — В края на краищата това е само един камък!

Тя му благодари и всички заедно тръгнаха към града.

* * *

— И така, какви са сънищата, за които споменаваше? — попита Гиймо Амбър, докато вървяха сами зад другите към стадиона, където се провеждаха игри по сръчност, с които се отбелязваше вторият ден на празника.

— О, знаеш ли, описах ти всичко в писмата — отговори Амбър след кратко мълчание. — Откакто се върнах от Несигурния свят, имам странни сънища.

— Често ли?

— Почти всяка нощ?

— И все едни и същи сънища ли са?

— И да, и не. Всъщност сънувам винаги една огромна гора. След това сънищата се сменят. Понякога съм преследвана от животни, които приличат на глигани, но с глава на куче. Друг път яздя зад една жена с дълги коси и зелени очи. Или пък съм легнала на едно твърдо легло и слушам песен, която ме приспива… Най-тежкото в тези сънища е, че наистина имам усещането, че съм преживяла всичко това. Докато в реалния си живот никога не съм ходила в тази гора и никога не съм срещала подобна жена!

Гиймо остана много учуден.

— Не зная какво да ти отговоря, Амбър. Може би това е свързано с факта, че много зле понесе пътуването през Вратата на втория свят, както вече ми обясни учителят Кадехар. Спомни си за главоболието и че вечно ти се спеше, когато пристигна от Несигурния свят!

— Далеч не съм го забравила — каза недоволно Амбър. — Само преди месец лежах в леглото си със същото главоболие! Впрочем благодаря ти, че ми писа.

— О, това е нормално. Трябва да се подкрепяме в трудни моменти! Нали сме приятели?

— Да, приятели сме — отвърна Амбър, като прехапа устни.

Настъпи кратка тишина. После момичето отново започна да се оплаква:

— Все пак единствено аз се разболях тази година. Както и бях единствената страдаща след нашето завръщане от Несигурния свят! И тъй като съм единствената днес, която откри белия си камък счупен…

— А този, който ти даде Корали, не е ли красив? — попита Гиймо, който не искаше тя отново да потъне в меланхолия.

— Напротив, хубав е — отговори Амбър, като се усмихна пресилено. — Да кажем, че ще свърши работа!

— Искаш ли да говорим за твоите сънища с Бертрам? — предложи Гиймо. — В края на краищата той е магьосник! Може би ще има някакво обяснение.

— Не — отказа Амбър с изящно движение на главата. — Не че подлагам на съмнение способностите на Бертрам, но… предпочитам това да си остане между нас. Като наша тайна.

Тя го погледна с големите си сини очи.

— Както искаш — измънка Гиймо, изведнъж объркан и притеснен.

Те настигнаха приятелите си пред голяма каца с вода, на повърхността, на която плуваха огромни ябълки.

— Ако успееш да хванеш със зъби някоя от тях, това означава, че ще успееш във всичко, което предприемеш през годината! — каза Корали, като показа ослепително белите си зъби.

Тя накара да й вържат ръцете зад гърба и се зае да лови ябълки. Духаше, задавяше се, като същевременно вдигаше огромни пръски вода. Младежите, които бяха около кацата, й се подиграваха, докато нейните приятели я окуражаваха. Най-после Корали се изправи, с отметната назад глава, цялата мокра, захапала със зъби една ябълка, която почти я задушаваше.

— Браво, Корали — поздрави я сестра й.

— Твой ред е Бертрам — изкомандва Ромарик.

— Мой? Защо мой? — зачуди се магьосникът.

— Искам да проверя нещо.

— Да провериш какво? — попита подозрително Бертрам.

— Ще видиш. Хайде, слабак ли си или какво?

Силно засегнат, Бертрам сложи ръце зад гърба си и на свой ред опита късмета си под подигравателните подмятания на едните и окуражителните викове на другите. Той също хвана една ябълка, която изплю, преди да заеме победоносна стойка.

— Никой друг ли не иска да опита късмета си? — попита Бертрам, изтривайки лицето си с кърпичка, която му подаде едно от момчетата край кацата.

— Не, благодаря — отговори Гонтран. — Не ми се иска да настина!

— Кажи си по-скоро, че те е страх да не си намокриш косите! — каза закачливо Корали, като го разроши.

— А, не! — възкликна Гонтран, като си оправи косите. — Не започвайте пак!

Гиймо също го разроши и Гонтран започна да бяга, протестирайки, преследван от приятелите си. Бертрам задържа за ръкава Ромарик.

— Какво искаше да провериш с този номер с ябълката?

— Дали няма да ни донесеш нещастие — отговори спокойно момчето, преди да се отскубне и да затича след другите.