Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (16)

14.
Промъкването

Бертрам предпочете да заведе Гиймо в стаята му. Стори му се, че това бе най-мъдрото решение, което можеше да вземе. Мъдро? Определено това момче му влияеше. Все още не разбираше защо разкритията, свързани със Сянката, бяха хвърлили чирака магьосник в такова отчаяние. Знаеше ли Гиймо нещо за повелителя Ша, което другите не подозираха?

Той предложи да му прави компания, но Гиймо отказа с бледа усмивка на извинение, като го увери, че се чувства добре и предпочита да остане сам.

Младият магьосник го остави в стаята му и слезе по стълбището, като се насочи към вътрешния двор в средата на манастира.

Като прекоси двора под откритото безоблачно небе, той пое по една от галериите с аркади. В този миг чу шум, който идваше от главната порта… Един приглушен шум. Бертрам спря.

Отначало му се стори, че някой чука отвън, за да влезе. Но когато ударите станаха по-силни и вратата се разтресе, разбра, че става нещо необичайно… Нещо много опасно.

Огледа се набързо наоколо: беше сам. Другите магьосници се бяха пръснали навсякъде из манастира. Никой не подозираше, че седалището на магьосниците на страната Ис бе щурмувано точно в този момент! Манастирът Гифду никога не бе охраняван от пазачи; голямата му врата беше достатъчна. До днес.

Един удар, още по-силен от другите, разтърси тежките дъбови крила на вратата. С разтуптяно сърце, Бертрам се скри зад една колона. Трескаво затърси на хълбока си магьосническата си торба, но си спомни, че беше я оставил в стаята си. Едва не изруга. Изведнъж с ужасно скърцане вратата поддаде и се отвори, като отначало се видя бял пушек, от който изскочи човек с едър ръст, облечен с дебела кървавочервена мантия.

„Сянката, това сигурно е Сянката — помисли Бертрам, като си възвърна хладнокръвието. — По дяволите! Какво ще правя? Духове на манастира Гифду, дайте ми вдъхновение!“

Човекът, облечен в червено, тръгна с бързи стъпки. Той направи един жест и вратата зад него се затвори със силен трясък.

„Трябва да предупредя Шарфалак — каза си Бертрам. — Ако някой може да се опълчи на Сянката, това е той. Но как да го предупредя?“

Докато разсъждаваше кой е най-добрият начин да действа, натрапникът изрече с дебел глас галдра и я насочи към вратата.

„Камбаната! Почетната камбана! — припомни си бързо Бертрам. — Тя служи за известяването на изключително важни посещения. Ако я ударя, другите може би ще разберат, че става нещо! Хайде, приятелю — продължи той да се окуражава сам, — ако си толкова достоен, за колкото се мислиш, докажи го! Отдай заслуженото на Жералд и му покажи, че е бил прав да те провъзгласи за магьосник въпреки несъгласието на всички!“

Бертрам си пое дълбоко въздух и се втурна към стената, където висеше веригата, с която се биеше тежката бронзова камбана. Мъжът в червено се обърна, но за част от секундата закъсня: неговата графема за неутрализиране застигна Бертрам едва когато той бе сграбчил веригата.

Младият магьосник се просна на земята като поразен от мълния, ала разлюляната камбана издаде своя силен звън.

Човекът в червено обаче не изглеждаше паникьосан. Той отдели достатъчно време, за да призове Пертро, графемата водач, смеси я с Елхаз, която отключваше резетата, с Уруз, която успокояваше духовете на дадено място, и с Изас, която помагаше да се концентрираш, после прошепна името на Гиймо над лока, който беше създал… Почака известно време магията да проникне в съзнанието му, след това, сякаш знаейки вече точно накъде да върви, тръгна по коридорите на манастира.

* * *

Необичайното прозвъняване на почетната камбана изтръгна Гиймо от размишленията му. Какъв ли необичаен посетител посрещаше манастирът Гифду? Чиракът с бавни стъпки се приближи до прозореца на стаята си. Погледна към двора и се вкамени. От мястото, където се намираше, можеше да види Бертрам, проснат в безсъзнание до входната врата. А до него — силуета на едър мъж, облечен в кървавочервена мантия.

Гиймо бързо се отдалечи от прозореца. Ама че работа! Дали това пък не бе Сянката? Във всеки случай беше някой, който бе успял да разбие защитата на Гифду и беше повалил един магьосник!

Той се върна до прозореца и загледа внимателно натрапника. Не можеше да го чуе, разбира се, но като следеше с очи пръстите на човека, които оформяха мудра и рисуваха графеми във въздуха, бързо разбра, че той правеше магии.

— Пертро, Елхаз, Уруз, Изас — прошепна на себе си Гиймо. — Галдра или лок, в момента този изгражда компас, способен да преодолее всички препятствия! Сигурно е, че търси някого. И опасявам се, това съм аз! Във всеки случай първото нещо, което трябва да направя, е да се махна оттук.

Чиракът магьосник сграбчи набързо платнената си чанта и докато натрапникът проникваше в сградите, той пое по резервното стълбище, което водеше на двора. Когато достигна аркадите, се спусна към входната врата, спря се пътьом, за да се увери, че Бертрам все още диша, после се опита да отвори вратата: напразни усилия, вратата беше запечатала отвътре.

Гиймо мислеше трескаво. Единственият шанс да избяга, ако човекът в червено искаше да хване него, беше да изчезне в лабиринта от коридори и там да се укрие. Без да чака нито секунда повече, той се спусна по стълбите.

В същия момент, в който чиракът магьосник напусна двора, мъжът в червено влезе в стаята, която Гиймо беше напуснал няколко мига по-рано, хвърли й един поглед и установи, че момчето не беше там. Изграденият лок за търсене му позволи да не губи повече време и го поведе по коридорите на приземния етаж.

На ъгъла на един коридор той се озова очи в очи с малка група магьосници, които Кадуан и Жералд бяха повели към входната врата на манастира. Със смайваща скорост мъжът изгради едно заклинание на неподвижност и прикова нещастниците за пода.

След това, без да обръща повече внимание на магьосниците, които жестикулираха и крещяха гневно, той тръгна по лабиринта. При първото разклонение се поколеба малко и пое надясно. Маршрутът, изглежда, водеше към подземията. На другото разклонение непознатият погледна един Бъбрив камък и се увери, че слиза в подземията на манастира Гифду.