Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Книгата на звездите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Seigneur Sha, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2015)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Ерик Л'ом

Заглавие: Повелителят Ша

Преводач: Венелина Станева

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Коректор: Нина Славова

ISBN: 954-26-0338-X (кн.2)

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6404

История

  1. — Добавяне

12.
Откритие

На другия ден призори трийсетте представители на Гилдията, избрани да проведат атаката в Несигурния свят, се събраха в гимнастическия салон. Разбира се, Гиймо и Бертрам също присъстваха, както и всички гости на Гифду. Кой би пропуснал такова събитие? Магьосниците, които участваха в експедицията, вървяха гордо, облечени в техните тъмни мантии и носещи своите торби, пълни с инструменти и книги: Сянката без никакво съмнение бе мощен съперник и изобщо не трябваше да се разчита на случайността.

— Струва ми се, че никога не съм виждал подобно събиране! — прошепна Бертрам на Гиймо. — Тук са най-добрите магьосници!

— А, така ли? — каза иронично Гиймо. — А теб защо не те виждам сред тях!

— Много смешно!

Шум от гласове на входа на салона привлече вниманието им: Великият маг Шарфалак, върховен водач на Гилдията, идваше също за изпращането на експедицията. Старият мъж, прегърбен и почти сляп, чието лице бе скрито от качулката на мантията, се отправи бавно, като се подпираше с бастун, към Кадехар. Въпреки че този човек беше Великият маг, на когото всички дължаха уважение и от когото търсеха помощ, Гиймо изпитваше към него дълбока антипатия. Антипатията може би бе свързана с факта, че миналото лято старият магьосник бе пожелал да го задържи в манастира въпреки волята му! Но дори и без този епизод и без да може да каже защо, нещо у стария магьосник го ужасяваше.

След като стисна ръката на Кадехар с мършавите си ръце, Шарфалак се обърна към хората, присъстващи в салона.

— Магьосници от Гилдията — започна той с дрезгавия си глас, — днес е голям ден. Ние може би ще сложим край на заплахата на Сянката, която е надвиснала от дълго време над нашата страна Ис. — Един дълъг пристъп на кашлица разтърси стареца. — Реших да поверя отговорността за атаката на Кадехар — поде той. — Никой друг, освен него не бе достоен за такава чест.

От всички страни избухнаха аплодисменти, приветстващи това изявление. Шарфалак вдигна ръка, очерта във въздуха Кеназ, графемата на огъня, която дава подкрепа, и като жест на благословия я отправи към групата магьосници, готови да отпътуват. После се отдалечи. Магьосниците се събраха и се хванаха за ръце, за да образуват верига. Кадехар, начело, грижливо имитиран от другите, зае бързо осем последователни пози, съответстващи на осемте графеми. Всички в един глас изпяха галдрата, отговаряща на поредицата от действия. Последната дума все още кънтеше, когато салонът се озари и светкавично, като че ли засмукани от небитието, трийсетте магьосници изчезнаха внезапно пред смаяните погледи на присъстващите.

* * *

След като експедицията замина, всеки се зае със своята работа. Шарфалак се оттегли. Йожен се върна на своя пост в гълъбарника на манастира, а Кадуан стана отново господар на гимнастическия салон. Докато Гиймо поради липсата на своя учител избра да остане с Бертрам, който прие компанията му с гръмогласни и бурни протести, че не бил бавачка на деца и че ако не били сключили пакт за приятелство, на драго сърце би го разкарал. Но истината беше, че Бертрам беше очарован!

— Тази галдра на пустинята е изумително нещо — сподели Бертрам с Гиймо, като спомена мълниеносното заминаване на магьосниците. — За пръв път я виждам в действие.

Двете момчета се отправиха към залата с компютри.

— Много е практична — отговори Гиймо. — С тази галдра не се нуждаеш повече от Врата! Изчисляваш точно своята траектория и се пренасяш от един свят в друг толкова лесно, че можеш да го направиш от единия до другия край на Ис!

— Виждал ли си някой да прави това в Ис? — учуди се Бертрам, като свъси вежди.

— Да, моят учител. Един ден той ми се притече на помощ, влизайки в едно дърво и излизайки от една скала, която отстоеше на повече от километър.

— Теоретично — каза отстъпчиво Бертрам — аз също го мога! Но никога не съм пробвал.

— Кадехар казва, че трябва да имаш солиден опит в Уирд, за да успееш да направиш този номер. Следователно изобщо не се препоръчва на чираци магьосници и млади магьосници да го пробват!

И двамата се засмяха и понеже стигнаха до едно разклонение, погледнаха за посоката един Бъбрив камък.

— Все пак — каза Бертрам — мъчно ми е да остана тук, докато други магьосници рискуват живота си срещу повелителя Ша!

Гиймо помисли, че сърцето му ще спре да бие.

— Какво каза? — попита той Бертрам с треперещ глас. — Повелителят Ша?

— Ами да, боже мой, повелителят Ша! Този от кулата Джагател. Не знаеше ли, че той е Сянката?

— Сянката ли? Как така Сянката? — задавено възкликна Гиймо.

— Именно Шарфалак стигна до това заключение — обясни Бертрам, като наблюдаваше подозрително Гиймо. — Според описанията, дадени от Гонтран — твоя приятел, свирача на банджо — който избягал от кулата Джагател с риск за живота си, се счита, че тази кула вероятно е владение на Сянката. И тъй като нейният обитател повелителят Ша е голям приятел на Тунку — човекът, който изпрати гомоните и орките да те отвлекат — от всичко това Шарфалак заключи, че Ша и Сянката са една и съща личност… Но защо си в такова състояние?

Гиймо нямаше желание да отговори. Той се почувства много объркан. Откакто Агата при завръщането си от Несигурния свят му беше доверила, че повелителят Ша се опитвал да открие някакво момче на неговата възраст, което вероятно било негов син, Гиймо се беше впуснал във всякакви предположения, дори и най-налудничавите. Без да се осмели да говори за тях със своя учител и още по-малко с майка си! По цели нощи се питаше дали не го лъжеха за неговия истински баща, но не бе стигнал до никакъв задоволителен извод. Все пак новината, че неговият учител щеше да се бори с този Ша, който може би бе Сянката, но и който сигурно знаеше нещо за произхода му, го смущаваше дълбоко.

Момчето седна на земята и заплака тихо, докато Бертрам, който не вярваше на очите си, се опитваше да го успокои.

* * *

— Тук съм, господарю. Искали сте да ме видите?

— Да, Ломго, верни ми писарю. Трябва да напиша две писма. Две много важни писма.

Човекът с очи на граблива птица гледаше без видимо вълнение формата с неясни контури, която се движеше в дъното на стаята със сиви стени. Масите бяха отрупани с карти и нечетливо изписани листове, а подът бе осеян е инструменти и книги. В последно време господарят често изпадаше в необичайни изблици на възбуда и дори Ломго, който беше негов доверен човек, не знаеше причината за тях. Той подозираше, че еуфорията на господаря беше по някакъв начин свързана с това дете, което търсеше от години и което най-накрая бе открил. Но как можеш да бъдеш сигурен с такъв като господаря?

Обвитият в мрак силует се приближи до облечения в дълга бяла одежда писар, който запази невъзмутимото си изражение. Бръснатата му глава и мършавото му лице блестяха под светлината на факлите, чийто пламък се поклащаше при преминаването на господаря.

— Ломго… Ти няма да бъдеш забравен в часа на моя триумф. Верни, да, верни мой писарю.

Мощният и дълбок глас, който караше слугите на дома да треперят, беше станал гальовен и Ломго се почувства поласкан. Той отиде до стола, поставен под единствената капандура, която осветяваше стаята, където винаги сядаше, за да пише писмата, диктувани от господаря. Отвори писалището и извади едно гъше перо. На ръката му липсваше единият пръст.

— Първо ще пишем на Тунку… После и на нашия приятел… Нашият стар приятел, който се чувства доста самотен в своята кула.

Господарят избухна в злокобен смях, който смрази Ломго за първи път от много време насам.