Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (36)

34.
По-силен от магията

— Какво да ви правя! Какво да ви правя! — вайкаше се Кор Озик — младият кориган, който бе начело на преследвачите. — Сега крал наистина разгневен!

Пленниците бяха наредени в редица един до друг. Дори не им бяха вързали ръцете. Кориганите бяха сигурни в себе си.

При странния звук на тромпет, изработен от корен, Кор Мехтар се появи, носен с паланкин^[1]. Веднага щом беше поставен на земята от шестте коригани, които го носеха на раменете си, кралят подскочи и направи един пирует.

— Ядосан съм и страшно оскърбен

от опита ви да избягате от мен.

Затуй за бягството ви смехотворно

наказанието ще е десеторно.

Той наистина имаше разярен вид и не преставаше да се премята, докато говореше.

— Съжаляваме безкрайно,

господарю на…

Опита се да обясни Гиймо, преди да бъде прекъснат от краля, който вдигна към него заплашително ръка.

— Тишина!

Щастлив си ти безмерно,

че твоето нахалство прекомерно

днеска да накажа здраво

нямам никак право.

Кор Мехтар даде знак на двама коригани да хванат Гиймо.

— Жив ми трябваш само ти

е приятелите свои се прости.

Кориганите ми верни начаса̀

ще им покажат път към вечността.

Не ти завиждам днес за твоята съдба,

защото тя ще бъде по-лоша от смъртта.

Гиймо пребледня. Другите чувстваха, че земята пропада под краката им. Съобщението на краля бе прието е радостни възгласи от кориганите. Мнозина от тях се спуснаха към Корали, Агата, Бертрам, Гонтран, Амбър и Ромарик.

— И спести на твоите приятели бедите,

не търси отново помощ от звездите!

Каза заплашително Кор Мехтар, като впери мрачен поглед в зелените очи на Гиймо.

После се отправи към своя паланкин. Кориганите, които здраво държаха Гиймо, поведоха момчето през ландите.

— Гиймо! Не! — изкрещя Амбър, като се опитваше да се освободи.

— Престани, Амбър — опита се да я успокои Ромарик. — Нищо не можеш да направиш за него.

Но девойката като че ли бе обхваната от някаква лудост и продължаваше да се мята. Очите й се обърнаха и побеляха. От гърлото й се изтръгна ужасяващо ръмжене.

— Амбър! Какво ти става? — извика Ромарик, обзет от паника.

— Уверявам те, че нищо не се е случило в стаята на Гиймо в Трой! — възкликна ужасена Агата.

Но Амбър, безразлична към тревожните викове на своите приятели, изглежда, се интересуваше единствено от Гиймо, когото отвеждаха. Изведнъж, обладана от някаква титанична сила, с един-единствен жест тя запрати далеч коригана, който я държеше за ръката. След това удари на този, който я бе сграбчил за крака, такава силна плесница, че го уби намясто. После с походка на робот се насочи право към Гиймо и неговите похитители.

Един кориган се опита да я спре. Но здраво си изпати: Амбър го стисна за гърлото и го метна в един храст.

Смут настана сред колоната от коригани.

— По дяволите! Често ли й се случва това? — попита Бертрам, като разтвори широко очи.

— Мисля, че й се случва за първи път — призна Ромарик.

— Кълна… кълна се — смотолеви Агата, преглъщайки, — тържествено обещавам пред всички, че никога повече няма да заставам на пътя й.

— В неин стил е да шамароса някой кориган — отбеляза Корали, — но не мислех, че е толкова силна!

— Хаминджа — прошепна Бертрам.

— Какво казваш? — попита Ромарик.

— Казвам, че нейното поведение не е естествено и има само едно обяснение: омагьосване.

— Обясни…

— Това е нещо, което са правили някога — продължи Бертрам. — Обуславяли са поведението на хората, като им правели магия, за да ги принудят да реагират по определен начин при определени обстоятелства. Без да го знаят и без да си дават сметка за това! Това се е наричало хаминджа. Но днес подобни практики са забранени.

— Някой да е омагьосал сестра ми? — учудено каза Корали. — Невъзможно! Изобщо не си романтичен, Бертрам, не виждаш ли, че любовта е тази, която я прави способна на всичко това!

— Според мен — каза Гонтран, като направи гримаса на съмнение — Амбър изпадна в криза на лудост. Тя не понесе отвличането на Гиймо. Всички знаят, че лудите са по-силни от нормалните хора.

— Мислете каквото искате — каза сърдито Бертрам, обиден, че не му вярват повече. — Виждам добре какво е и знам какво е.

През това време Кор Мехтар се беше покачил на покрива на паланкина си и извикваше, танцувайки, силата на магията огам. Той я насочи към Амбър, която напредваше все така с походка на робот към Гиймо. Огамът достигна момичето със сноп червени искри.

Амбър се свлече на земята.

— Амбър! — изрева Ромарик.

— Да не би да сте във цирка,

уморен съм аз от тази сбирка,

уморен

от бягствата ви неуспели

и от триковете остарели,

уморен

от клоунадите ви смешни

и постъпките ви грешни!

Изсъска Кор Мехтар.

Без да обръща внимание на заплахите на краля, Корали се спусна към сестра си. Амбър лежеше в безсъзнание, но, изглежда, не беше ранена. Тя погали нежно косите й, не се сдържа и една сълза се отрони по бузата й. Какво я беше прихванало да се притече така на помощ на Гиймо? До такава степен ли го обичаше? Почувства малко завист в сърцето си. А тя кога щеше да изживее една истинска любов? Този глупак Ромарик ще й се обясни ли някога?

Корали беше грубо откъсната от сестра си от двама коригани. Тя опита да се отскубне, но един от нападателите й удари силна плесница. Ромарик изрева от гняв и понечи да й се притече на помощ, но тутакси беше обезвреден. Агата и Гонтран изпъшкаха тревожно. Положението им се изплъзваше от контрол.

„Това е прекалено! — каза си Бертрам. — Приятелю, трябва този път да оставиш гордостта си на магьосник и да действаш! Кажи си, че това е единственото решение, макар и то да е малко грозно! И много незаконно… Да ядем отвратителна храна може, да играем на идиотски игри — в краен случай. Но това, това наистина преминава всякакви граници! Откога започнаха да бият и момичетата?“

Той събра цялата си смелост, въздъхна дълбоко и бръкна с трепереща ръка в магьосническата си торбичка. Оттам извади странен къс метален предмет, който насочи право към краля.

Чу се общ вик на ужас. Кориганите гледаха уплашено младия магьосник, който заплашваше с оръжие Кор Мехтар.

— Казвам ти направо,

нарушаваш здраво

юридическото право!

Извика последният, като се клатеше от крак на крак.

— А пък аз ти казвам, сир,

съвета ми да чуеш най-подир:

отвори ушите си широко,

ако ли не, ще се каеш ти дълбоко.

За да не стрелям в теб веднага,

всички нас да пуснеш се налага!

Бандата си коригани ти събирай

и крушите веднага си обирай!

Отговори Бертрам, като направи крачка към него.

— Какво е това? — попита Гонтран, който не различаваше добре предмета, който Бертрам насочваше.

— Мисля, че… че е пистолет! — отговори Ромарик с опулени очи. — Във всеки случай прилича на пистолет — такъв, какъвто сме гледали по филмите!

— Но това е строго забранено в Ис! — възмути се Корали. — Никакви огнестрелни оръжия в нашия свят, това е един от първостепенните закони!

— Може би — каза Агата, като повдигна рамене, — но най-малко аз ще се оплача за нарушението му днес!

Прав върху паланкина, Кор Мехтар, изглежда, се чувстваше особено неудобно.

При тази нерешителност, която сякаш бе сковала краля, Бертрам отново извика към него на коригански:

— Решавай бързо,

по-добре е пленниците да прежалиш,

отколкото костите си тука да оставиш!

Пред смаяните погледи на присъстващите коригани и приятелите му Бертрам стреля във въздуха така, сякаш бе правил това през целия си живот. Гръмотевица не би причинила по-голям трясък. Един ужасяващ рев се извиси над ландите. Бертрам зареди пистолета втори път и го насочи към краля и неговите сподвижници. Той се обърна към преводача Кор Озик:

— Никак не ми е забавно да говоря вашия сложен език. Кажи на твоя владетел, че в негов интерес е да ни остави да си тръгнем. Иначе не ще се поколебая да си послужа с това оръжие.

Кориганът преведе думите на Бертрам. Кралят дълго време гледа групата, която от полунощ насам му се съпротивляваше. След това даде редица заповеди. Веднага кориганите се пръснаха из ландите, а похитителите на Гиймо го изоставиха направо на земята с вързани крака и ръце. Кор Мехтар се настани после в паланкина си, прошепна няколко думи на Кор Озик, след това си тръгна толкова бързо, колкото краката на неговите носачи позволяваха.

— Мой крал уморен — обясни преводачът. — Вие сигурно много силни. И освен това зора настъпи и коригани не обича слънце.

Наистина на изток хоризонтът започваше да бледнее и в далечината се различаваха къщите на Даштиказар.

Преди да тръгне по следите на своя господар, Кор Озик се обърна за последен път към тях и махна с шапка:

— Довиждане, довиждане!

— Надявам се повече да не те видя — измърмори Гонтран.

Тревите и храстите трепнаха за сетен път. После нищо: сякаш изведнъж се събуждаха от лош сън и се озоваха сами сред ландите.

Агата и Гонтран отидоха да освободят Гиймо от връзките и от парцала, които му пречеха. След това малката група се събра до неподвижната, но жива Амбър.

С появата на зората те почувстваха едно огромно облекчение и всеки се поздрави вътрешно за щастливия изход от това невероятно приключение.