Ерик Л'Ом
Повелителят Ша (29)

27.
Амбър се вбесява

По-късно, когато нощта започна да прогонва светлината на втория празничен ден, групата се събра край огъня, издигнат в средата на големия площад.

Докато музикантите загряваха на естрадата, Амбър и Корали под подигравателния поглед на Бертрам показваха няколко стъпки на Ромарик, който все още желаеше да се научи да танцува.

След това ядоха до насита, печено месо, което рицарите приготвяха на огромните скари.

Когато празникът започна, Амбър отведе отново Гиймо сред танцуващите младежи и не го пусна повече. За да не го избере, както обикновено се случваше, някоя не толкова красива партньорка, Гонтран реши да си намери някоя по свой вкус. Накрая откри щастливата избраница, развесели я с няколко шеги, после я откъсна от групата й и я поведе към дансинга, където изиграха един танц. Корали скоро се оказа сама с Бертрам и Ромарик.

— Каква прекрасна нощ! — възкликна тя, като седна в края на фонтана във формата на мида и зарея поглед сред звездите.

— Да, много хубава нощ е — додаде Бертрам, който мислеше, че наистина е жалко, че Ромарик е с тях.

— Наистина е много хубава! — каза на свой ред Ромарик, като проклинаше учителя Кадехар, задето им беше натрапил присъствието на този магьосник, когото още се чудеше дали да причисли просто към чудаците или направо към опасните личности.

— Всъщност, Бертрам, вярно ли е, че магьосниците дават обет да не се женят?

— Вярно е — отговори Бертрам с недомлъвки и повдигайки вежди. — Но да останеш неженен не значи, че не можеш да имаш гаджета! — добави той и веднага хвърли бърз и скришен поглед към Корали.

Ромарик измърмори нещо по повод на хората, които говорят с каламбури, но не каза нищо повече. Настъпи потискаща тишина, прекъсната внезапно от един силует, който се появи от една малка уличка.

— Добър вечер на всички! Гиймо не е ли с вас? Търся го навсякъде от вчера!

— Агата! — учудено възкликна Корали.

Това наистина беше Агата. Тя беше облечена с възхитителен костюм и за първи път беше гримирана с вкус. Ромарик я погледна, като че ли никога не я беше виждал преди това.

— Тома не е ли с теб? — попита той най-накрая.

— Тома, Тома — каза тя със сърдита гримаса, — какво ми говорите винаги за Тома? Доколкото знам, не съм омъжена за него!

— Не, но обикновено те виждаме с него — каза неясно Ромарик.

Той се питаше защо досега не беше забелязал, че Агата беше по-скоро красива.

— Не се представих — намеси се Бертрам, като направи крачка напред и леко се поклони. — Бертрам, магьосник от Гилдията и приятел на Гиймо.

Агата го погледна подозрително, после, убедена, че си има работа с истински магьосник и че това не е някоя шега на групата, поклати глава и си подаде ръката.

Бертрам я пое веднага и я целуна.

— Какъв галантен мъж сте, Бертрам!

— Какъв грубиян! — отвърна Корали, засегната, че вече не е център на внимание за младия магьосник.

Ромарик се обнадежди:

— Бертрам е голям магьосник — уточни незабавно той на Агата. — Вече е спасил един път живота на Гиймо!

— А, така ли? — благоволи да каже само Агата. — А Гиймо къде е? — добави тя.

— Той танцува с Амбър — отговори раздразнено Ромарик.

Той се бе надявал да привлече вниманието на Бертрам към новодошлата.

— А, да, Амбър — промълви Агата и посърна.

— Е, да, Амбър — повтори като ехо Бертрам със същия тон и направи гримаса при спомена за коварния удар, който беше получил предната вечер.

— О, и какво значение има това! — реши Агата. — В края на краищата не правя нищо лошо. Просто имам желание да поговоря с Гиймо. Те не са женени.

— Ако искаш от мен съвет — осмели се да каже Ромарик, — бъди внимателна: Аз познавам добре Амбър и нюансите в стил „искам само да поговоря с него“ никак не й се нравят.

— Бих казала дори, че сестра ми лесно раздава шамари, когато става въпрос за Гиймо! — добави Корали.

Корали намекваше за вечерята на рождения ден на чичо Уриен, по време на която Амбър беше ударила високото момиче пред всички. Агата не обърна внимание на тази забележка.

— Приятна вечер! — каза тя изведнъж, преди да си тръгне.

Агата се отправи към средата на площада и видя Гиймо сред тълпата от танцуващи.

— Би трябвало да я последваме — предложи Ромарик. — Мисля, че всичко това ще завърши зле.

— Супер! — възкликна Корали. — Обожавам да гледам сестра ми, когато се разгневи!

— Но кажете ми истината — каза Бертрам смаян. — Този Гиймо е голям женкар, не е ли така?

— О! То е отскоро — поправи го Ромарик. — И за да бъдем по-точни, трябва да кажем по-скоро, че момичетата тичат подире му.

— Какъв късмет! — изпъшка Бертрам. — Знаеш ли тайната?

— О, нищо по-лесно от това — отвърна иронично Ромарик. — Дръпваш здрав пердах на няколко гомона, поваляш два-три орка и накрая разрушаваш двореца на управителя на Несигурния свят — и това е достатъчно да ги впечатли. Други въпроси?

Бертрам притихна.

През това време Агата се беше приближила към Гиймо, като викаше „У-у!“ и му махаше с ръка.

— Като че ли това е Агата! — учуди се изведнъж Амбър, която спря да танцува, щом видя високото момиче да приближава.

— Тя е — призна Гиймо и душата му се смрази.

Ето от това най-много се опасяваше да не стане! Даде си сметка, че все още не разполагаше с магическата формула, която би му позволила да изчезне вдън земя, ако все пак наистина имаше такова място. Той си обеща да помисли върху тази празнота в магьосничеството, ако излезе жив от това спречкване.

Амбър прие Агата доста студено.

— За какво идваш тук?

— Идвам да кажа добър вечер на Гиймо — отговори Агата, без да й обръща повече внимание, като отправи съблазнителна усмивка към момчето. — Здравей, Гиймо! Как се чувстваш от последния път?

— Последен път? Какъв последен път? — едва не се задуши Амбър.

— Ммм, тоест… — измънка Гиймо.

— Ами… ъъъ… последния път в Трой! — каза Агата, без да обръща внимание на обезумелия поглед, който чиракът магьосник й отправяше. — Знаеш ли, Гиймо, обожавам стаята ти!

Амбър пребледня и в очите й изскочиха сълзи. След това се обърна бавно към Агата е убийствен поглед.

— Моля те, не бъди глупава! — понечи да се намеси Гиймо. — Агата просто мина да ме види и четохме комикси!

— Ти! — изсъска през зъби Амбър с толкова страшно изражение, че Агата отвори широко очи и отстъпи крачка назад. — Ще те удуша!

Амбър се нахвърли настръхнала срещу съперницата си.

— Гиймо! — изкрещя Агата сред шума на бала, ужасена от реакцията на Амбър. — Направи нещо! Тя ще ме убие!

Амбър се изсмя злобно, а Агата се обърна и побягна с всичка сила.

— Амбър, не! — извика Гиймо, като видя момичето да се спуска да преследва Агата.

И той затича след момичетата.

— Какво те прихваща? — извика Ромарик, като видя братовчед си да преминава като хала покрай него.

— Амбър! Тя иска да удуши Агата!

Ромарик затича след него, следван от Бертрам и Корали. Пътьом откъснаха Гонтран от обятията на неговата смаяна партньорка и с две думи му обясниха положението.

— Това се казва любов! — забеляза Корали, сияеща, като тичаше до Ромарик.

— Това е чисто и просто лудост, да — изръмжа кандидат-рицарят.

— Но какво я прихвана? — провикна се Гонтран, разярен, че трябваше да остави така безцеремонно партньорката си.

— Едва сега ли… забелязахте… че това момиче е луда за връзване? — каза Бертрам, като се задъхваше.

Преследването ги отвеждаше по все по-слабо осветени улици. Скоро подминаха последните къщи на Даштиказар и се озоваха сред степта.

— Оттук! — извика ги Гиймо.

Те застигнаха приятеля си и тичаха още няколко минути сред изтравничетата, водени за щастие от светлината на луната. Изведнъж чуха Агата да надава рев.

— Прекалено късно! — изпъшка Гонтран. — Амбър сигурно вече я е изкормила!

После изведнъж Амбър на свой ред извика.

— Във всеки случай — отбеляза Бертрам, почти останал без дъх, — както изглежда… Агата защитава… яростно живота си.

Те излязоха в средата на един голям кръг обгоряла трева. И изведнъж спряха. Бертрам и Гиймо се спогледаха.

— Човек би казал — отбеляза задъхано младият магьосник, — че това е дансинг…

— … на коригани! — потвърди Гиймо, като се огледа тревожно наоколо. — Бързо да бягаме!

Но нямаха време да направят и едно движение: една мрежа падна върху тях и стотици малки ръце, приличащи на котешки лапи, започнаха да ги връзват грижливо.