Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (9)

Глава първа

Бяха ми казали по телефона, че мога да се срещна с Раца Лузеини по-късно през деня, така че уплътних времето си с наблюдение на мишената — графиня Крек.

Когато включих екраните в задната стая, в началото малко се пообърках. Не можех да различа съвсем ясно къде са Крек и Хелър. Беше не много рано сутринта, а всичко, което стигаше до мен, бяха купища книги, чиито страници се преместваха твърде бързо, за да разбера какви са книгите.

Трябваше да превъртя назад записаните ленти, за да открия с какво са се захванали двамата, защото основателно предполагах, че то няма да е добро за мен.

Бяха станали рано и облечени и двамата в елегантни сини анцузи, бяха излезли на бърз ход от Емпайър Стейт Билдинг откъм Пето авеню, и бяха изминали осемте пресечки на север към Нюйоркската градска библиотека на 42-а улица. Като се изключи присъствието на Хелър, пък и с него, гърбът на графиня Крек е щял да представлява идеална мишена за снайпер по целия път.

А сега двамата бяха в голямата зала на Справочния отдел. Хелър седеше до една маса. Графиня Крек преглеждаше фишовия каталог, пускаше бланки с поръчки и поемаше пристигащите по улея книга. Тя вършеше стриктно черната работа.

Макар че спортните дрехи бяха сега на мода, това, че двамата бяха така облечени, ме обезпокои. Беше своеобразен знак за нетърпението им да напреднат, а ТОВА беше нещо, което аз не исках в никакъв случай.

Накрая тя така го беше затворила между купищата книги, че трябваше да се повдига на пръсти, за да го види. Взря се внимателно в лицето му. Той изглеждаше озадачен, нещо спъваше работата му. Тя се приближи и седна на един стол до него.

Наведе се към ухото му и прошепна на волтариански:

— Ако ми кажеш какво се опитваш да направиш, Джетеро, бих могла да ти бъда от по-голяма полза.

Изпод някакво томче за обществените организации той издърпа огромния лист, върху който пишеше.

— Това — отвърна с шепот, — е разработка по математика, която използваме във военните маневри. Нарича се „Геометрия за изолиране на командването“. Съществуват определени теореми, чието прилагане може да покаже вероятното местонахождение на командния състав на вражески военен корпус или на някой град. Когато си разбрал това, можеш да се промъкнеш, да инсталираш бомбите и — щрак! — врагът остава без централно командване и може по-лесно да бъде премазан от Флота, нейните щурмоваци или дори от армията.

— Искаш да кажеш, че ще взривяваме нещо? — попита графинята.

— Не, не. Просто ти обяснявам каква е математиката — отвърна Хелър шепнешком. — Разработвам проекта със спорите за прочистване на атмосферата и искам да се уверя, че съм отстранил мазолите на всички, които мога да настъпя, за да не получа много изненади. Тази планета така е организирана, че ако опиташ да й помогнеш, някоя група със специални интереси ти се нахвърля. Тук цари налудничавата идея, че хаосът носи изгода. Много неперспективно мислене. Та просто искам да съм сигурен, че когато поставя спорите в стратосферата и по мен започнат да стрелят, знам кой го прави.

— Искаш да кажеш, че някой може да се противопостави на прочистването на атмосферата? — прошепна графиня Крек изненадано.

— Човек никога не знае — отвърна Хелър.

— Ама че шантава планета — измърмори тя.

— Добре, каквото ще да е — прошепна той, — но тук получавам някакви смахнати отговори. Нещо не ми е ясно.

— Дай да ти помота. Може да не я знам твоята геометрия, но съм добра в ребусите.

Той извъртя листа така, че тя да го вижда по-добре.

— Получавам един и същи отговор — прошепна той. — Когато стане така, означава, че първоначалната ти предпоставка е твърде ограничена. Започнах с това да разбера кой има връзки и комуникационни линии с предмета на цитологията, което е земното име на нашата целология. Така че направих пробно уравнение ей тук в ъгъла на листа и, да, приел съм твърде тесен предмет, за да получа достоверен отговор. Какъвто и да е, той контролира и командва не само цитологията. Следваш ли мисълта ми?

— Не.

— Добре, значи в началото искаш да намеря някой ефрейтор начело на отделение, но открих, че това няма да обхване цялата зона, така че намерих един капитан, командващ рота, но и това не би обхванало прицелната зона и тогава открих един полковник начело на полк. Това може да продължава безспирно. Въобще не приближавам някакъв истински команден пост, притежаващ върховна власт.

— Как правиш всичко това?

— Тези знаци тук са логистични линии, обозначаващи например транспортни средства и камиони с доставки. Виждаш ли как се раздалечават и събират? А това е символ за комуникациите. И така нататък. Така че ако на схемата получиш пресичане на тези функции, си намерил района, в който е командването.

— Изглежда много ясно и подредено — прошепна графинята. — А като гледам линиите, май си получил и пресичания.

— Твърде много — отвърна Хелър. — А и винаги тръгват и в някакви други посоки. По дяволите! — той й подаде листа. Явно го изхвърли, защото взе нов, също толкова голям. — Правех схемата за една страна. Просто ще скоча на цял континент, но и това ще бъде абсурдно. Ще го направя за цялата планета.

— Защо да е абсурдно, Джетеро? Откакто те познавам, не съм те виждала да правиш нещо абсурдно. — Но после измърмори по-тихо: — Освен мис Симънс, разбира се.

— Абсурдно е, защото тази планета няма император. В крайна сметка ще стигна до Бъкингамския дворец в Англия или нещо такова.

— И после ще го взривиш и можем да си ходим — каза графиня Крек по начин, нетърпящ възражения.

Той се засмя тихо:

— Каква кръвожадна девойка. Аз не се опитвам да разбера кого да застрелям. Просто искам да открия кой може да стреля по мен, ако поставя спори в стратосферата. — Той проверяваше заглавията на книгите в купищата около себе си. — Я да видим дали имаме всички контролни органи на планетата.

Започна да ги пренарежда. Правителствен контрол. Контрол на горивата. Финансов контрол. Здравен контрол. Контрол на интелигентността. Медицински контрол. Контрол на медикаментите. Контрол на психиатричните служби. Контрол на медиите. Законодателен контрол. Юридически контрол. Контрол на хранителните запаси. Контрол на въздушния транспорт. Производствен контрол. Обществен контрол. Контрол на броя на населението… Той следеше направени преди това бележки.

Отново се захвана да чертае в широк кръг символите на споменатите контролни органи, както и много други. Беше трудно да се следят знаците и надписите, защото пишеше много бързо и с дребни букви.

Помоли я да му набави още половин дузина книги и бързо ги разгледа.

Като смени мастилото с червено, той нарисува спирала, която се стесняваше от периферията на чертежа към центъра му. Спря и късо се засмя.

Графинята отново беше седнала до него.

— Много е красив.

— И абсурден — каза Хелър с тих глас. — Когато събереш всички точки на пресичане според тези книги, се оказва, че планетата НАИСТИНА има император, който има два командни поста за планетата, както и ПЪЛЕН контрол над нея. Губя си времето.

— Къде са командните постове и КОЙ е императорът? — попита графиня Крек.

— Знам едно прекрасно местенце, където можем да обядваме — каза Хелър.

— Не, не, Джетеро. Като изключим някои същества от женски пол, никога не съм те виждала да правиш нещо абсурдно. Ти винаги удряш точно в целта. Кажи ми.

— Ще се изсмееш. Планетата няма император, а кралските дворци са всъщност само туристически атракции. Но ще го довърша така или иначе, щом настояваш.

Под „командни постове“ той написа в центъра на чертежа СГРАДАТА НА КОМПАНИЯТА „ОКТОПУС ОЙЛ“ и ИМЕНИЕТО ПОКАНТИКЪЛ, ХЕЪРИТАУН, НЮ ЙОРК.

В центъра на чертежа изрисува с червени печатни букви ИМПЕРАТОР: ДЕЛБЪРТ ДЖОН РОКСЕНТЪР.

Отново се засмя и завъртя големия лист с геометричните символи и имена към графиня Крек.

— Ето. По него можеш да учиш котката да тича в кръг. А сега да отиваме да обядваме.

Тя погледна схемата. Внимателно я сгъна и я сложи в чантичката си. Започна да му помага да наредят томовете книга обратно на стелажите.

Косата ми се беше изправила!

Хелър беше дяволски прав!

И макар че той не обърна внимание на чертежа, разбрах по начина, по който тя го сгъна и запази, че ТЯ ЗНАЕ!

Графинята изглеждаше много замислена за нещо, докато слизаха по широките стълби на голямата сграда в гръцки стил.

Тръгнаха на север по Пето авеню, като умело си пробиваха път през обедните тълпи. Стигнаха до 53-а улица, пресякоха и повървяха малко на запад. Внимателно набелязвах място след място, откъдето един куршум от снайпер би могъл да удари графиня Крек в гърба. А в момента тя просто стоеше неподвижно и се взираше в две въртящи се врати. Каква лесна мишена!

— Музеят на модерното изкуство? — попита тя. — Мислех, че ме водиш на обяд. Картини ли ще ядем?

Той се засмя, побутна я към въртящите врати и отново се изравни с нея във фоайето на входа. Плати четири долара за два билета и я поведе през главната зала. Всичко беше в стъкло и мрамор. Към тях валяха покани да бъдат отведени към специални експозиции, но той я насочи направо през главната зала и като излязоха през някаква врата, се озоваха в обширна градина. Между дърветата се виждаха многобройни скулптури със странни форми, но той я поведе по една тераса. Хелър спря до една врата и влязоха. Кафетерия.

Той й даде поднос с ножове и вилици и двамата минаха по шуберите. Всички купи, пълни с апетитна храна, й бяха напълно непознати. Накрая си беше избрала пет различни салати, няколко кроасана, горещ шоколад и три вида сладолед. Неговото меню не изглеждаше по-благоразумно.

Хелър посочи накъде да вървят, излязоха отвън и седнаха на една маса. Обедното пролетно слънце проблясваше през напъпващите листа на дърветата. Наблизо звънтеше фонтан. Пред тях се разстилаше градината.

— Хубаво е — каза графиня Крек. А след това започна да яде, опитвайки това-онова. Беше се научила да си служи с вилиците, но се отнасяше към тях с известна предпазливост.

Хелър вече беше съвсем опитен. Той подъвка разсеяно, но после се облегна назад. Погледът му бе насочен към градината, но нито към Роден, нито към Реноар.

Внезапно той започна да се киска.

— Престолонаследник младши — каза. Отново се засмя и отново го каза. Графиня Крек продължаваше да се труди над сладоледа, но попита:

— Какво ти се върти в главата?

Той отвърна:

— Нищо. — Но продължаваше да се киска.

Тя каза:

— Джетеро, винаги ме обвиняваш, че съм потайна, но ти си този, който не е откровен. За какво се смееш?

Той отново се изкиска.

— На едно име, което имах на времето — отвърна. — Как ти се струва този сладолед? Нарича се „Шамфъстък Пикасо“.

— Джетеро, ще получиш един „Шамфъстък Пикасо“ в лицето, ако не ми кажеш за какво се смееш.

— На една шега. Престолонаследник младши. — И отново се разсмя.

— Това нищо не ми говори, Джетеро.

— Прощавай. Нещата са малко преплетени. Виж сега, ако Делбърт Джон Роксентър беше императорът на Земята, то тогава името, което ми бяха дали, щеше да ме направи младши престолонаследник. Пълна глупост. А цялата работа е в това, че денят е красив, че ти си красива и че аз съм щастлив да седя тук с теб в Скулптурната градина на Музея на модерното изкуство и да те гледам как ядеш „Шамфъстък Пикасо“.

— Джетеро, — каза тя заплашително, — опитваш се да ме избудалкаш. Освен това, човек не се смее, когато става въпрос за кралски работи. Когато един император подпише прокламация, тя става закон за държавата. Една прокламация е нещо много ценно. Сега седни спокойно и ми кажи дали, откакто дойде тук, някой те е правил престолонаследник или нещо подобно.

— Добре — отвърна той. — Ти си седи спокойно, и си яж „шамфъстъка Пикасо“, а придворният певец ще те позабавлява със сърцераздирателната история на престолонаследника младши.

— Така е по-добре — отвърна графиня Крек с усмивка.

— Значи, веднъж, много отдавна, в една тъмна гора един междуорбитален космически кораб се приземил в полето на стара плантация във Вирджиния. — И той продължи. Разказа й за свидетелството за раждане на името на Делбърт Джон Роксентър Младши. Включи в разказа си хумористичен коментар за Стоунуол Бигс, окръжния съдия, за Стюпевиц и Молин, агентите на ФБР! Не спомена и думица за покойната Мери Шмек. Разсмя се, когато стигна до фалшивия фамилен иконом, „Батълсби“, а след това продължи със събитията в хотел „Брюстър“, където Бери беше откупил от него свидетелството за раждане, беше се уверил, че името на Делбърт Джон Роксентър Младши не е споменато никъде другаде и след това се беше опитал да го убие.

— Така че виждаш — завърши той, — че не бях младши престолонаследник много дълго. И сега вече знаеш как жабокът се превърна в Джером Терънс Уистър. И ето го днес си седи тук и яде сладолед с една благородна придворна дама. Сега певецът слиза с поклон от сцената и си мисли да изпие още една чаша горещ шоколад.

Когато той влезе в кафетерията, графиня Крек седеше дълбоко замислена.

Хелър се върна, подуха шоколада си и започна да го сърба.

Графинята каза:

— Трябва да направиш нещо по този въпрос.

Хелър се разсмя.

— Скъпа моя, ако един военен инженер прекъсваше работа, за да търси справедливост и да си отмъщава всеки път, когато откажат бушоните, не би могъл да свърши нищо.

— Кажи ми отново какво ти рече онзи Стоунуол Бигс — настоя да разбере тя.

— Той каза: „И ако моа да’т бъда в помощ, сам’ се провикни за Стоунуол Бигс“.

— Не, не, не. Когато ти даде свидетелството за раждане.

— Каза: „Чу’ех се дали некогаш ше се стигне до т’ва“. После ме погледна втренчено и каза: „Ще бъдеш Делбърт Джон Роксентър Младши“.

— И онова приятелче Бери искаше да те убие.

— Определено се опита — каза Хелър.

— Хм — измърмори графиня Крек. — Това доказва всичко.

— Доказва какво?

— Че Делбърт Джон Роксентър Младши наистина СЪЩЕСТВУВА.

Хелър поклати глава:

— Проверих в „Кой кой е“. Няма споменат такъв човек. Делбърт Джон Роксентър не е женен и няма деца или преки наследници.

— Вие мъжете не ги разбирате тези неща — каза Крек. — А ти със сигурност не разбираш и от кралски семейства, Джетеро. И аристократите го правят.

— Правят какво? — попита Хелър доста озадачен.

— Отървават се от наследниците. О, на мен всичко ми е ясно. ИМА Делбърт Джон Роксентър Младши. А този адвокат Бери го крие. Той никога не го е виждал и затова те е помислил за него. И тъй като нямат тъмнични кули или крепости на отдалечени острови, в които могат да хвърлят нежелани наследници, Бери се е опитал да те ликвидира.

Хелър се засмя:

— Страхувам се, че не съм експерт по кралските семейства.

— А трябва. Един млад император, който търси развлечения, може да бъде впримчен от жени, които са много безскрупулни наистина. ИМА Делбърт Джон Роксентър Младши. А Делбърт Джон Роксентър Старши не знае за неговото съществуване и адвокатът Бери го крие от него. Разбирам от адвокати и знам, че те са доста коварни. Баща ми е казвал, че семейството ни е загубило всичките си земи на Манко преди много поколения само заради нечестни юристи. В историята има купища престъпления, подобни на това, което Бери възнамерява да извърши. Този адвокат си мисли, че може да вземе цялата империя в ръцете си, ако скрие съществуването на наследника. И преди са правели така.

— Скъпа, Изи ми е казвал, че Бери е дясната ръка на Роксентър, който му има пълно доверие.

— И това доказва всичко — каза графиня Крек. — Бери укрива истинския наследник на Роксентъровата империя. Можеш да разчиташ на логиката колкото си искаш. Но моята интуиция ми казва, че нещата стоят точно така, както казвам. Въобще няма никакъв смисъл Бери да се опитва да убие моя Джетеро само защото помислил, че той е Делбърт Джон Роксентър Младши.

Кръвта ми кипва само при мисълта за това!

— Чакай малко — каза Хелър. — Няма император. Няма престолонаследник.

— Хм — отвърна графиня Крек.

— Любима моя — каза Джетеро, — виждам, че обмисляш нещо. Чуй ме. Това са МНОГО опасни хора. Стой настрана от тях. Обещаваш ли ми?

— Хм — отвърна графиня Крек.

— Слушай — каза Хелър. — Една от причините да те доведа на обяд тук е, че показват изложба на илюстрации на въображаеми космически кораби. Корици на списания, наречени „научна фантастика“. Освен това имат и киномодели на онова, на което си мислят, че приличат космическите кораби. А също и някои НЛО. Сигурен съм, че много ще те заинтригуват. Някои от художниците са нарисували неща, които наистина изглеждат като космически кораби. Искам да ги разгледам, за да разбера дали нашият въобще е бил забелязан по някое време. Сигурен съм, че ще се забавляваш. Изложбата е на приземния етаж при временните експозиции. И престани да тормозиш красивата си главица с несъществуващи императорски наследници.

— Хм — отвърна графиня Крек. Тя го последва, но усещах, че умът й не е там.

Не се нуждаех от допълнително доказателство, за да се затвърди категоричното ми решение да действам! Онова, което току-що се беше разиграло между двамата, просто не ми оставяше друга алтернатива.

Беше ми ясно като бял ден, че графиня Крек вече има намерение да убие Бери и да взриви имението „Покантикъл“ в Хеъритаун, да не говорим пък за сградата на „Октопус Ойл“ на Роксентър Плаца. Тази жена беше ОПАСНА!

Докато се носеше из изложбената зала пред Хелър, избрах няколко места по незащитения й гръб, където с един смъртоносен куршум цялата работа можеше да свърши.

Погледнах часовника си.

Почти бях закъснял за срещата с Раца.

ТРЯБВАШЕ ДА НАЕМА СНАЙПЕРИСТ НЕЗАБАВНО!