Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (40)

Глава десета

След като медиите се бяха хванали здравата със секса и скандала, Мадисън можеше просто да си седи и да безделничи.

Откраднах достатъчно мангизи от портмонето на Пинч, за да си купя сутрешните вестници.

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ИЗХВЪРЛЕН ОТ ЛИГАТА ЗА ЧИСТОТАТА

ПУБЛИЧНО ИЗОБЛИЧЕН

От стаичката с меко облицовани стени в психиатричния си кабинет Агата Прим заяви, че Гениалното хлапе Уистър е бил уволнен днес от поста си вицепрезидент по въпросите за нетолерантността и изхвърлен от Лигата за чистота към УАСП.

„Неправомерната похот може да бъде позволена само на професионални психиатри“ — каза тя.

Статията продължаваше. Имаше я и в други вестници. В телевизионните новини се показваха клипове за назначаването на Гениалното хлапе на поста, демонстрациите, които бяха довели до помилването му и разни други вехтории, като най-накрая свършваха с това как Агата Прим бива откарана в количка за нейния следващ електрошок.

По радиото на всеки кръгъл час вървяха съобщения, които канеха обществеността на масова демонстрация пред дирекцията на Лигата, за да се оформи шайка за линчуване.

Един известен енорийски свещеник, който също пускаше съобщения по радиото, канеше хората на своята проповед „Колко ниско падат грешниците“.

Правителството каза, че си струва да се провери дали Гениалното хлапе дължи данъци по доходите.

Обединеното кралство създаде истински фурор в следобедната преса като обяви, че спира влизането на Гениалното хлапе в Англия по морални причини. Това включваше и Канада. Че той никога не беше ходил там според тях не беше по същество!

Включих екраните, за да видя как Крек и Хелър приемат всичко това.

По екрана на Крек не можеше да се види много. Имаше воден оттенък. Тя очевидно бе все още в стаята си, а очите й бяха влажни от плач.

При Хелър беше различно.

Той тъкмо влизаше в офиса на Мултинешънъл. Изи стана от бюрото си, изпъди другите хора и затвори вратата. Хелър седна. Той разтвори смачканата призовка върху бюрото на Изи: Хелър трябваше да го е взел от някоя кофа за боклук, ако се съдеше по вида й.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Хелър.

Изи я прочете.

— Това е гражданско дело — каза той. — Очевидно са ти пратили съдебна призовка.

— Какво — попита Хелър, — е гражданско дело? На мен цялата история ми изглежда много селска.

— Означава, че трябва да се явиш на съдебен процес — отвърна Изи.

— Но това са един куп лъжи! — каза Хелър. — Никога даже не съм чувал за каквато и да било Мейзи Спред. Даже не знам къде е Корнхоул, Канзас.

Изи разтвори купа вестници, които бяха върху бюрото му. Единият от тях съдържаше снимка върху цяла страница на Мейзи Спред, която лежи в една купа сено с разтворени крака. Изи обърна страницата така, че Хелър да я види отблизо. Момичето беше дебело и грозничко.

— Никога ли не си я виждал?

— Абсолютно никога — отвърна Хелър.

— Е — каза Изи, — това просто означава, че правната система се е захванала с обичайните си трикове. Всеки може да съди всеки за каквото си поиска в тази страна и обикновено го прави. Има един цял сегмент от населението, който си изкарва прехраната просто като съди когото и да било за всичко, което може да се измисли. Доста е брутално. Преди време един милионер на име Хауърд Хюз — много известен авиатор — завърши дните си в укриване, просто защото хората не спираха да го съдят. Има хиляди наоколо, които не смеят да излязат сред обществото — хора, за които никога не са чували, се опитват да ги съдят, и така са принудени да прекарват целия си живот и да харчат цялото си състояние по съдебните зали. И, разбира се, пресата винаги подкрепя всичко това, защото е пълно с лъжи и тем подобни, а това осигурява добър тираж.

— Слушай — каза Хелър, — искам това бързо да изчезне.

— О, небеса. Никога няма да се случи. Това дело ще продължи години наред. Такава е законовата система.

— На мен ми звучи доста незаконно — каза Хелър.

— Искам да разбереш как стоят нещата — продължи Изи. — Адвокатите искат съдебните процеси да се придвижват колкото се може по-бавно. По този начин те могат да изкарат милиони от тях.

— Един честен адвокат би могъл да сложи край на всичко това — каза Хелър.

Изи се засмя глухо.

— Ти просто не разбираш тази правна система. Думата, която движи нещата, е ПАРИ. Единственият начин, по който един адвокат може да натрупа състояние, е да съди разни хора за милиони и да си поделя определената от съда сума с клиента. Съдилищата отпускат тези милиони. Сега — адвокатът защитник в такова дело може да натрупа пари, само като го протака, докато вземе и последния петак на клиента си за хонорари.

— Всяко честно правителство би спряло подобна глупост незабавно — каза Хелър.

— Слушай. Законодателите и конгресмените са предимно адвокати. Те са хората, които правят законите, с които пък се регулира поведението на съдилищата. Разбира се, те няма да издадат закони, които ще прекратят изплащането на суми и хонорари на техните колеги: когато свърши мандата им, същите тези законодатели веднага ще се върнат отново да практикуват право и не биха имали възможност да станат за една нощ милионери от побъркани дела и луди хонорари. Не, вече сте попаднали в правната супа, мистър Джет. Като плаващите пясъци на Нюйоркската канализация. Щом веднъж ти изпратят призовка, трябва да се явиш. А междувременно пресата разрушава репутацията ти и дори да спечелиш, това ще бъде след години и ще ти е коствало милиони, може даже да си банкрутирал.

— Хей! — каза Хелър. — Никой не може да живее в подобно общество.

— Слушайте, мистър Джет. Само гаднярите побеждават в подобно общество. Величествен и компетентен човек като вас няма никакъв шанс.

— На едно друго място, което аз познавам — каза Хелър, — всеки, който се опита да направи измама, подобна на това дело, би бил изпратен в затвора, а адвокатите — заедно с него.

— Е, тук не става така, мистър Джет. И тъкмо заради това никога не ви позволявам да свързвате името си с някоя от онези корпорации. Вие сте добър човек. Заради това още когато започна всичко, ви купих билет за Бразилия и ви казах за едно място, където има само мравки: нито един адвокат наоколо. Но вече сме в правната бъркотия и трябва да си наемем адвокат.

— Трябва да направим нещо — каза Хелър.

— Ще дам този документ на Филъп Блийдъм от „Блийдъм, Блийдъм и Дрейн“, един от адвокатите на корпорацията — отвърна Изи. — Той може да се справи с явяването, щетите, разпоредбите и всичко останало. Няма да ви разреша да разговаряте с него, тъй като не искам да се депресирате допълнително. Ще трябва да задействам с пълна пара машината за прогнозиране на бъдещето по отношение на пазара, защото ще са ни необходими милиони, просто за да се защитаваме. И може би след пет или шест години всичко ще свърши.

— Не мога да чакам толкова дълго.

— О, вероятно няма да бъде толкова дълго — каза Изи. — Обикновено при такова дело, особено когато е фалшиво, дразнещо и объркващо, подсъдимият трябва да обяви личния си банкрут дълго преди то да свърши, тъй като той просто не може да плати хонорарите на личния си адвокат.

— Изи, — каза Хелър, — да не би просто да си много песимистично настроен, както винаги?

— О, мистър Джет! Говоря ви за правната система. Като знам върху какво разоряване е построена, си мисля, че съм доста оптимистично настроен! Не споменах, че е възможно да отидеш в затвора заради неуважение на съда и да загубиш делото заради неявяване.

— Това би могло да разруши цялата ми мисия — каза Хелър отчаяно.

— Точно затова е създадена правната система — отвърна Изи. — Пълни гушите на адвокатите и некадърниците и съсипвай всички останали. Но я се стегнете! Някоя атомна война може да се намеси и всичко да се оправи.

— С такава побъркана правна система си го заслужават — каза Хелър и си тръгна.

Това малко ме разтревожи. После си дадох сметка, че доколкото знам той не беше взел в багажа си никакви атомни бомби.

Но този разговор ме накара да се замисля.

Да, знаех, че всеки на тази планета може да съди всекиго за каквото и да било и че често го прави.

Ами ако на мис Пинч и Кенди им влезеше мухата да ме съдят за бременността си? Двойна опасност.

Виждах се как години наред тичам, укривам се в пиянски хотели, като се опитвам да избегна съдебни призовки или седя в задушни съдебни зали месеци наред, докато ме прецакват адвокати като Дингълинг, Чейс и Амбо.

Бях страшно виновен. Това малко ме поосвежи. Ако бях наистина виновен, щяха да ме признаят за невинен, разбира се. Само невинните ги признаваха винаги за виновни.

После видях, че графиня Крек е все още в стаята си и плаче, сякаш й се раздира сърцето.

Това ме развесели неимоверно.

Не си давах сметка за следващия ужас, който ме очакваше.

Скоро щях да се озова на топа на устата.