Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (57)

Глава четвърта

Около десет минути по-късно получих друга картина. Виждаше се стоманено въже, светлочерно на фона на тъмночерното на нощта.

Той вдигна поглед, беше откъм тъмната страна на яхтата. Държеше се за края на една вързана площадка за сблъскване, която се носеше отстрани на яхтата. От мястото, където беше той, въжето, което придържаше площадката, се вдигаше на повече от двайсет фута до най-ниската видима палуба.

Отгоре се виждаха още две палуби, а също и един човек на фона на звездите и слабо луминесцентното небе.

Пазач. С пушка. Той гледаше към кърмовата част на кораба и над водата към мястото, на което преди малко бяха станали експлозиите. По бялата му униформа трептеше светлината от един новоизбухнал пламък.

Хелър посегна нагоре и се хвана за стоманеното въже. С другата си ръка той провери дали наполовина потопената във водата чанта е добре прикрепена към каишките на кислородния му резервоар.

После, като преместваше едната ръка над другата, той започна да се вдига по въжето.

— Ох! — изпъшка той с шепот. Гледаше към дясната си ръка, докато се държеше с другата. Очевидно си беше одраскал дланта на някое протрито място по въжето.

Това ме накара да се почувствам по-добре предвид всичките неприятности, които той ми причиняваше! Нямаше ръкавици на механик, а стоманените въжета винаги имат стърчащи като кукички жички, които са счупени и стърчат. Така му се пада, като ми се препречва!

Но това не го спря. След като погледна пазача горе, Хелър отново започна да се катери, премятайки едната ръка над другата нагоре по въжето.

Не можех да разбера защо пазачът не го вижда! Всичко, което трябваше да направи, бе да погледне надолу!

Хелър спря още на два пъти. Стоманеното въже нараняваше дланите му, разкъсвайки евтините памучни ръкавици на парчета!

Ръка над ръка, той се катереше. Погледна за последен път към пазача горе и се преметна през перилото на палубата.

Защо не го беше видял тоя идиот! Тогава си дадох сметка отчаяно, че пазачът, като поглеждаше от време на време към огъня на брега, оставаше сляп за тъмнината на нощта, тъпия му глупак! Той не можеше да види нещо черно на фона на черната вода.

Хелър намери някакъв сандък на палубата, вероятно за спасителните жилетки. Отвори го. Разрови встрани всичко, което сандъкът съдържаше, а после свали кислородния резервоар, маската, въжето с тежестите и плавниците и ги пъхна в сандъка.

Той взе сака си и отиде до една врата на палубата. Долепи ухо до нея и се вслуша. После я отвори и влезе в един коридор. Лампите бяха запалени, но бяха приглушени за през нощта.

Той се огледа, за да се ориентира. Чуха се стъпки, слизащи по някаква стълба. Хелър отвори една врата и влезе. Затвори я зад себе си. Той потърси ключ и светна лампите.

На едното легло спеше някакъв човек от екипажа. Той беше в секцията за екипажа на кораба!

Една шапка на готвач висеше на кукичка.

Хелър загаси светлината.

Готвачът се обърна, ръмжейки.

Хелър отвори вратата и се вслуша. Чуваше се само как работи някаква машина.

Той излезе, намери няколко стъпала и се качи на една палуба. Внезапно откри онова, което можеше да използва: схема за евакуация на кораба. Беше поставена в месингова рамка върху стена, облицована с орехово дърво. Беше дадена цялата схема на кораба, палуба по палуба, с всичките спасителни лодки, противопожарни кранове и отделения, маркирани съвсем ясно.

Не бях си дал сметка колко голяма е тази яхта! Но едно плавателно средство, дълго двеста фута, с голяма ширина, трябваше да тежи поне две хиляди тона. Салон за танци. Нощен клуб. Театър. Парни бани. Трапезария за закуска. Трапезария за обяд. Банкетна зала. Спортен салон. Закрит плувен басейн. Открит плувен басейн. Корт за скуош. Състезателна писта… Състезателна писта? Да, там беше маркирано, че има, а до нея — гараж за миниатюрни коли.

Каюти, каюти, каюти. На кораба вероятно имаше място за повече от петдесет гости. При това апартаменти! Каква яхта! Повече приличаше на лайнер. Освен това очевидно беше доста нова, ако се съдеше по модерния интериор. Трябва да е струвала цяло състояние да се построи, а поддръжката й сигурно струваше още толкова.

Хелър откри това, което знаеше, че му трябва: главен апартамент на собственика. Той проследи пътищата, по които можеше да стигне до него от мястото, на което се намираше.

Качи се още една палуба по-високо. Спря, вслуша се, преди да влезе в един коридор. Огледа се внимателно.

Полирано орехово дърво, махагон и месинг, палуби, покрити с цветни плочки.

Той се втурна, за да пресече друг пасаж, спря се и се вслуша. Чуха се стъпки на горната палуба. Той замръзна. Стъпките се отдалечиха.

Той извади нещо от сака си. Задържах дъха си. Дали щеше да стреля в този кораб? Да го взриви?

Той отново тръгна през коридора. Пред него имаше голяма и внушителна врата с месингови ръбове. Главен апартамент на собственика, стая за гости. Той я подмина. Следващата врата. Главен апартамент на собственика, баня. Той я подмина. Следващата врата. Главен апартамент на собственика, гардероб. Той я подмина. И тогава: главен апартамент на собственика, спалня. Хелър спря.

Той не пробва топката на вратата. Захвана се тихо на работа с един шперц.