Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (28)

Глава пета

— Къде ще ходиш сега? — попита Стоунуол Бигс Хелър. — Щото имам да ти покажа още нещо тая вечер.

Хелър посочи с ръка графиня Крек.

— Изглежда заповедите наистина идват от Върховното командване. Какво ще правим сега, скъпа?

— Тръгваме към окръжната ферма за бедняци незабавно — каза графиня Крек.

Бигс каза:

— Мис капитан, ако моа да се намеса, т’ва сега е Окръжна селскостопанска ферма и нема да я намерите по задните пътища, ако не ви вода.

— Води, води, смели Стоунуол Бигс — каза Крек. — Ако това ще ни заведе при другия син.

Стоунуол се поклони галантно и забърза към колата си. Бум-Бум търчеше наляво-надясно, за да каже на шофьорите да се приготвят.

Графиня Крек издърпа Хелър към сухопътната яхта и екраните им се замъглиха. Почти се бях примирил, че ще остана сляп, когато внезапно за моя най-голяма почуда приемането се възстанови!

Не беше много добро и беше пълно със смущения и неясни петна, но все пак ги виждах. Трябва да бяха в най-отдалечения заден край на превозното средство, на значително разстояние от онзи генератор. Доколкото можех да определя, те се намираха в малка операционна стаичка.

Очевидно бяха свършили с целувките и поздравите веднага щом са влезли, защото сега Крек беше цялата погълната от работата.

— Седни там, скъпи — каза тя на Хелър, като посочи малката операционна маса, опряна до външната стена на сухопътната яхта. — Свали си дясната обувка и чорапа.

Сухопътната яхта летеше напред. Графиня Крек се беше подпряла, за да не се клатушка и ровеше из белите чекмеджета за инструменти.

Хелър се подчини, но я следеше с поглед.

— Сега пък какво си намислила, скъпа?

Тя намери каквото търсеше в чекмеджетата и сега отваряше сандъка с целологична екипировка и принадлежности от Занко, който беше натъпкала догоре в базата.

— Слагам знака на долара върху стъпалото на десния ти крак. Ако не стане и не прилича точно на другия, мога да го отстраня.

— За какво ми е доларов знак, скъпа? — попита той.

Тя му бутна листовете.

— Прочети ги и ще разбереш.

Тя се захвана с крака му, като използваше козметични и други средства. Подпирайки се при клатушканията на сухопътната яхта, Хелър прочете написаното от д-р Грейвз. После, както седеше, започна да я наблюдава и очевидно мислеше.

Тя си свърши работата и като вдигна крака, започна да му се възхищава. Сви го и го показа на Хелър.

— Това изглежда ли ти достатъчно старо?

— Скъпа — каза той, — Бери не е почтен човек. Той не държи на думата си. Не мисля, че е щял да ми даде името Уистър и свидетелството за раждане. Струва ми се, че ти си накарала Грейвз да промени нещо.

— Аз ли, Джетеро? — възкликна тя.

Сухопътната яхта спря. Гласът на Бум-Бум:

— Брегово укрепление отпред! Хвърляме котва!

Екраните им се замъглиха, но след няколко секунди се възстановиха. Вървяха по посока от колите нагоре по стъпалата на нещо като учреждение, чиито тухли изглеждаха изтъркано червени под лъчите на фаровете.

Бигс хлопаше на вратата.

— Тука си легат с кокошките. Аз обаче моа да ги измъкна навън.

И той продължи да хлопа.

Излезе сънен мъж, който още закопчаваше панталона си.

— Бигс! За к’во е тая гюрултия? Пак ли пожар в съда?

— Сийни — отвърна Бигс, — дръж си езика. Да укриваш момче на име Ричард Роу тук?

— Младия Дик ли? — попита Суийни. — Да не сте дошли, за да го завлечете обратно в Държавния селскостопански колеж? Още сега моа ти кажа, Бигс, че той нема да тръгне. Прасетата започват много да му липсват!

— Къде е той? — попита Бигс.

— Как къде, ама в свинарниците, разбира се.

— Води ни — каза Бигс.

Тръгнаха по една лъкатушеща пътека и стигнаха до някакви бетонни сгради. Суийни запали прожекторите, при което от закритите кочини се чуха множество изплашени грухтения, а след това и мощно недоволство.

Суийни ги поведе нагоре по някакви външни стъпала и отвори една врата. После запали лампата вътре.

— Дик — започна той, — все пак дойдоха да те завлекат обратно. Съжалявам, момче, но не моа се изправя срещу закона. Аз ще поема твойта работа.

Крек надникна покрай Суийни. Стаята беше малка. Стените бяха облепени с изрязани снимки на прасета във всякакви цветове и големини. На тесен дюшек, с всичките си дрехи без обущата, беше легнало да спи високо, русо момче. Сега се опитваше да седне в леглото, като прикриваше очите си от светлината. Изглеждаше на около осемнайсет земни години. Невероятно приличаше на Делбърт Джон.

— Няма да тръгна! — каза той. — Всеки път, когато си замина оттук даже за един семестър, като се върна, намирам прасетата ми напълно занемарени и вехнещи. Кажи на тия приятели просто да се махат.

— Имат оръжия, Дик — рече Суийни.

— Оръжия! — извика момчето и се изправи в цял ръст като стрела. — Махайте се оттук с оръжията! Можете да застреляте някое прасе!

Графиня Крек влезе внимателно в стаята.

— По-добре аз да се оправя с това — каза тя. — Никой няма да застреля прасетата ти.

— Олеле! — каза момчето и я погледна ококорено. — Ти пък коя си? Някой ангел или какво? Ей, коя е тя, Суийни? У-у, бива си я за прасе!

— Просто приятел — отвърна графиня Крек. Насочи пръста си към челото на момчето. Каза му нежно: — Сега седни на дюшека, моля те.

Момчето внезапно седна, все още вторачено.

Графиня Крек посегна надолу и свали левия му чорап. Вдигна крака му и погледна стъпалото.

Не се виждаше нищо. Беше твърде мръсно!

— Бум-Бум — извика графиня Крек. — Кофа вода и парцал, моля.

По стълбата се чу трополене и скоро с дрънчене и плискане се появи Бум-Бум. Графиня Крек взе кофата с вода, сложи я на земята и потопи един парцал в нея. После започна да мие стъпалото. Трябваше известно време, докато мине през всички пластове. Водата в кофата почерня от няколкократните потапяния на парцала. Момчето я гледаше с възхищение и следеше всяко движение.

Най-сетне графинята бе доволна и вдигна стъпалото на крака срещу светлината.

ДОЛАРОВ ЗНАК!

Малък и неясен, той стигаше до края на петата.

— Ето го и него — каза Бигс от вратата.

Момчето усети, че са видели нещо. То дръпна крака си от графинята и погледна стъпалото, като го изкриви малко.

— Я, божке — възкликна той. — Нивга не съм забелязвал това преди. Наистина прилича на доларов знак. Да не е няк’ва болест? Нещо като възпаление на копитото? Какво означава той? Кажете ми бързо!

— Означава — каза графиня Крек, — че не си безименно подхвърлено сираче. Означава, че си синът на най-богатия човек на света, Делбърт Джон Роксентър, намерен след дълго търсене.

Той я погледна с широко отворени очи. Разбра, че тя говори сериозно. После загря. Строполи се като мъртвец!