Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (13)

Глава пета

В мразовитата светлина на зората, след една кошмарна нощ на интроспекция, реших, че всичко е пълна глупост. Абсолютно нищо ми нямаше.

Влязох в килера, където бяха екраните ми.

И един поглед към графиня Крек на екрана на Хелър възвърна пълната ми решимост.

Караха Хелър към летището в старото оранжево такси. Той и графинята бяха настанени на задната седалка. Изи седеше прегърбен на предната и загрижено гледаше напред. Бум-Бум си караше както винаги — като побъркан.

Хелър и Крек се бяха прегърнали. Тя сякаш подсмърчаше. Но каза:

— Знам, че е жестоко да сме разделени, дори да е само за няколко дни. Трябва да го приема по мъжки, това е всичко. Трябва да завършим мисията и да се махаме от тая планета. Тежи ми като камък.

Ето ти я значи как използва всичките си женски хитрости, за да насърчава Хелър да свърши нещо. И пет „бибипани“ пари не даваше, че ще бъда убит, ако Хелър успее да оправи планетата. Защото той можеше да направи това само като разруши всяка контролна точка, на която разчиташе Ломбар.

Бях прав. Първо трябваше да се отърва от нея. И то бързо. Неотложното ми задължение беше да осигуря ликвидирането й, така че не биваше да се колебая нито миг.

Това поуспокои духа ми. Но нещо друго веднага го извади от равновесие. Ретранслаторът 831 на Хелър! „Бибипка“ ти, Рат! Веднага ще загубя връзка, щом Хелър замине за Флорида.

Грабнах радиото. Рат отговори със сънен глас.

— Слушай, мързелив „бибипецо“! — изкрещях. — Гледай си задълженията за малко разнообразие, а! Достатъчно дълго съм бил откъснат от онова, което Хелър прави. Той е опасен! Хуквай към Емпайър, Стейт Билдинг и свали всичките приспособления от оная антена. Ти ги оставяш там само за да ми правиш напук! Понеже знаеш къде съм, умни ми бибипецо, донеси ми устройството на Крек и това на Кроуб тук, в този апартамент, веднага. После изтегли пари, вземи билет от офиса и още днес хващаш самолет към Очокийчокий, Флорида. Дръж под око онзи човек и стой на не повече от двеста мили от него. Повтори бързо какво ти казах, за да съм сигурен, че си буден и че не говоря на хъркач.

Той го направи. Затворих.

Отново погледнах към екраните. Разтоварваха багажа на Хелър на паркинга. Хелър се опита да им помогне, но Изи и Бум-Бум го избутаха настрана и се пребориха мъжествено с големите куфари.

Не можех да се ориентирам. Толкова бях свикнал да излитам и да се приземявам на летище „Кенеди“, че не можех да разбера къде са, докато не забелязах някакъв надпис „Ла Гуардиа“. А-а, вътрешни линии, разбира се.

Наредиха се на опашка пред едно от гишетата. Изи подаде на Хелър билет. Хелър го погледна.

— Хей, какво е това? Прити Бой Флойд?

— Бум-Бум каза, че това е името, под което пътувате — отвърна Изи. — И запомнете, че не сте свързан с никоя от корпорациите, които имаме там. И предприемачите знаят, че името ви е Флойд. Освен това ви съветвам да си намажете лицето с цветовете на войната, така че ако ви скочат индианци, да си мислят, че сте един от тях.

— Великолепно измислено, Изи — каза Хелър. — Ще направя точно така. Сега ме чуй, мисля, че няма кой знае какви телефонни връзки към Очокийчокий, а и аз вероятно ще съм най-вече някъде из блатата. Така че ако се обадиш и вдигне алигатор, затвори.

— Защо? — попита Изи.

— Защо? — повтори Хелър като ехо. — Струва ми се, че е съвършено ясно. Можеш да пуснеш всички алигатори по следите ми!

Изи изглеждаше объркан.

Бум-Бум каза:

— Изи, това е шега. Разбираш ли, Ш-Е-Г-А, шега.

— Няма място за шеги между алигатори и индианци — каза Изи.

— Внимавайте, мистър Джет. Аз все още нося отговорност за вас.

Внезапно се сетих за него. Рат, идиотът, щеше със сигурност да си изпусне човека. Бързо го повиках по радиото.

— Да? — каза Рат и в микрофона се чу фучене на вятър.

— Слушай, той пътува под името Прити Бой Флойд и ще бъде боядисан с цветовете на войната.

— За малко да ме бутнеш от антената.

— Не падай, за да не счупиш ретранслаторите! — изръмжах му аз.

— Почакай. Нямам адреса ти, наистина. Можеш ли да ми даваш инструкции по радиото?

— Не можеш да долетиш оттам дотук! — Затръшнах слушалката. Ама че идиот. С какво си мислеше, че борави? Космическа транспортна шейна? Дадох му адреса.

Отново погледнах екраните. Както можеше да се очаква, Хелър и Крек се бяха отделили настрана, докато чакаха самолета, а тя плачеше. Жените винаги плачат, когато някой заминава или се жени. Мога да разбера защо плачат при женитба: това е ужасна трагедия. Но за едно качване на самолет?

— Чувствам се лоша дори за това, че ти се ядосвам за онези жени — му каза тя.

— Жени?

— Онзи протест в Обединените нации. Жените, които носеха снимката ти с надпис „Прити Бой“. Използваш това име за билетите си.

— О, скъпа, мога да ти обясня…

— Не, не. Не е необходимо. Обичам те, Джетеро. Ти си моят любим и аз те обичам. Трябва да съм идиотка да оставам тук и да не дойда във Флорида с теб. Но трябва да направя каквото мога, за да ускоря нещата и да подпомогна завръщането ни у дома. И тогава можем да се оженим и да заживеем щастливо на някое цивилизовано място. И двамата ни очаква приятна изненада в къщи. Обещах, че няма да ти казвам и ще удържа думата си. Но ти побързай и свършвай с тази мисия, Джетеро. А аз ще направя всичко, което е по силите ми.

— Ти си мирувай и ме чакай — вметна Хелър.

— Обявяват полета ти — каза графиня Крек.

Тя го целуна и поплака още малко.

После той замина.

Изпратиха самолета от платформата за наблюдаване и се върнаха в таксито. Тя продължаваше да плаче.

О, в главата ми не беше останало никакво съмнение, че тя трябва да бъде убита. Насърчаваше го, насърчаваше го и го подстрекаваше. И всичко, за да си послужат с Имперските прокламации, които бяха фалшификати. Но не това беше изненадата, която ги очакваше.

Графиня Крек щеше да умре, преди въобще Хелър да я види отново!