Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (55)

Глава втора

Изтощен от работата си тази вечер, както и от яростта, придружени с марихуана и шампанско, изпаднах в неспокойна дрямка само за да се разбудя от един кошмар, в който колкото и упорито да се опитвах, не можех да запаля фитила, който щеше да взриви Земята.

Когато се опитах да погледна часовника си, разбрах две неща: имах ужасна болка в черепа и беше осем часа вечерта.

От предната стая не идваха никакви звуци. Очевидно бяха отишли да вечерят, а след това и на някакво представление, както правеха често.

Взех си студен душ, като опитвах да се отърва от главоболието. Не свърши, работа. Но душът изведнъж ме накара да осъзная, че аз пренебрегвам истинската причина, заради която трябваше да понеса всички тия родилни мъки: Хелър!

Като кълнях човека, който сега даже беше насъскал тийнейджъри срещу мен, се избърсах бързо и открих екраните.

Екранът на Крек бе все още празен, а този на Кроуб не ме интересуваше. Но с екрана на Хелър нещата стояха другояче. Той беше доста замъглен, но не можеше да се сгреши. Хелър беше все още в морето.

Въздъхнах с облекчение. Бях станал навреме, за да видя как ще го взривят на парчета, докато се опитва да акостира в Атлантик сити. И каква радост щеше да бъде ТОВА след всичките неприятности, които той ми беше причинил!

Нощта беше тиха и спокойна. В небето се отразяваше някакво блещукане, което трябва да беше Атлантик сити. Патрулният катер стоеше като мъртъв във водата. Хелър се приготвяше да влезе!

О, знаех, че мога да разчитам на началника на пристанището: те не обичат взривени кораби да им задръстват каналите. Хелър, казах си, този път добре ще загазиш, и се надявам на Бога, че Ломбар е премахнал връзката ти с Великия съвет, защото тази вечер може да ти гръмне главата. Ах, какво удоволствие ще бъде да видя това!

Той провери дали оперативните светлини на патрулния плавателен съд светят ясно. После отиде до една маса за географски карти и разтвори една, която показваше Източното крайбрежие на САЩ и Атлантическия океан около Бермуда. Хелър погледна в един справочник и откри дяволския триъгълник. Пишеше, че е зона на юг от Бермуда, където се знае, че са изчезвали кораби поради никога неустановени причини. Той набеляза тази зона с моливче на картата и начерта една линия към нея, след което прочете курса, откъдето той беше встрани от Атлантик сити, до Дяволския триъгълник. Очевидно не успя да локализира много точно мястото, защото нарисува много питанки върху картата.

После отиде в лоцманската кабина при контролните устройства и отново включи на скорост моторите за бавен ход напред. Като използваше руля, той върна плавателното средство към курса, който току-що беше открил, и после заключи отвън автопилота.

Хелър се обърна към бордовия дневник и като имитираше почерка, написа: „20.12 часа морското чудовище ни каза къде да разрешим мистерията около Дяволския триъгълник. Следваме го със стандартната скорост, курс 152 градуса Т. Ще разкрие тайната, след като получи кафе.“

Хелър отиде в салона, провери всеки един от екипажа, който лежеше там, и подреди телата в безсъзнание така, че да се чувстват удобно.

Хелър се обърна към всички тях:

— Момчета, когато се събудите и се намерите там, където сте, се надявам, че ще се споразумеете между вас за удовлетворителен начин да обясните местонахождението си на вашите висшестоящи от бреговата охрана. Аз съм ви оставил един и кой знае, след трудното положение, в което са ви поставили, може даже и да ви повярват? Сега си тръгвам. Не си правете труда да ме изпращате със сигнал от свирка. — Той изключи светлината и затвори вратата.

Отиде до перилото, покатери се върху него и скочи в морския скиф, който се влачеше успоредно с кораба. Запали моторите му, провери захранването с охладителна вода, след което с един удар на ножа сряза изпънатото въже за теглене и почти веднага свърна по дирята на патрулиращото плавателно средство.

Той погледна по посока на светлините на Атлантик сити, един мъгляв купол в белезникаво синьо в тъмнината. Той каза:

— Сега ще се опитаме отново да акостираме на това враждебно крайбрежие и да видим какво са скалъпили местните тоя път. Няма канибали, надявам се.

Премигнах. Дали се беше досетил за капана, който му беше приготвен? След това се отпуснах. Типично за Хелър. Той се сещаше за гравираната плочка на Верацано, която беше прочел тази сутрин. Никога не можеше да се разбере кога той се шегува. Беше много объркваща черта, типична за един мръсник. Хвърляше прах в очите ти. На времето той беше притежавал мястото. Знаеше много добре това, че като се изключат федералните данъчни агенти, в Атлантик сити няма канибали.

Той даде газ на морския скиф и се насочи към една точка на север от сиянието в нощта. Когато набра скорост и морският скиф се зарея, ветрилообразните пръски пяна започнаха да блестят, със своя светлина — фосфоресцираща.

Грабнах една карта. Съдейки по разположението на светлините на Атлантик сити встрани от подпората на фордека му, той не се насочваше към входа на пристанището, пролива Абсекън. Вероятно отиваше към пролива Литъл Ег, който беше на десет мили северно. После си дадох сметка, че той нямаше да подходи фронтално към пристанището. Щеше да се присъедини към вътрешнокрайбрежния воден път, да слезе надолу към Литъл Бей и Лийдс Бей, зад Бригантин Бийч. Щеше да влезе в Абсекън Бей през задната врата!

Подло! Никога не можеше да се довериш на Хелър! „Бибипка“ му! С каква горчивина си припомних всичко, на което той ме беше подложил, когато се беше наложило да напусна Истанбул по море.

Обадих се на началника на пристанището в Атлантик сити.

— Обажда се агентът на ФБР. Човекът, който ви трябва, е в морски скиф, пътува с 42,3 възела. Ще се приближи по вътрешнокрайбрежния воден път и ще подходи откъм Абсекън Бей.

— Аха! — каза началникът на пристанището. Това означава, че ще дойде по канала Абсекън, за да се приближи до яхтата! Ще се струпаме на входа на пристанището откъм Фарли стейт.

— Направете всичко възможно да го хванете! — казах аз. — Той е много отчаян чернокож терорист, обучен от Организацията за освобождение на Палестина.

— Не се притеснявайте — каза началникът на пристанището. — Допълнихме редовния въоръжен отряд с един от Националната гвардия в Ню Джърси. Ще му дадем да се разбере, ще използваме картечници!

— Приведохте ли яхтата в бойна готовност?

— Обградихме я с противоударни плувки, в случай че този „бибипец“ се опита да направи камикадзе.

— Добре сте направили — казах аз. — По моя преценка ще бъде при вас след около половин час.

— След половин час — каза началника на пристанището — вашият човек ще бъде хвърлен във въздуха!

— Знаех, че мога да разчитам на вас — казах аз.

— На националните интереси трябва да се служи.

Затворих телефона. Хелър се носеше по черната огледална вода. Зад жирокомпаса имаше малък радароскоп и той очевидно направляваше с него. Формите на земята се виждаха много ясно върху него и той направо летеше в черната празнота. Трудна навигация, особено при такава висока скорост: вътрешните канали изглеждаха много сложни.

Той правеше и нещо друго! Не можех да разбера съвсем ясно заради смътното блещукане около него. Дали държеше бомба? Вгледах се.

Кутия бира!

Той пиеше бира!

Охо, помислих си. Ти нищо не подозираш. Много си сигурен в себе си, Хелър, много си отпуснат.

Видях как направи вираж в един стеснен канал, като отпрати на юг. Имаше някакви маркировъчни светлини. Той явно не им обръщаше много внимание. После си дадох сметка, че за морския скиф, който беше във водата единствено с витлата и рулите си вероятно не е кой знае колко важна дълбочината на канала. Той хващаше преки пътища! Минаваше покрай земни маси, а не покрай шамандури! Обърка ме!

Напрегнато разгледах моята карта. Щеше ми се да мога да разчитам данните на радароскоп. Видях едно стеснено място пред Хелър. Той се носеше с рев към него. Отпуснах се. Това можеше да бъде само откритото пространство, което го носеше към канала Абсекън — островите вдясно и вляво бяха толкова дълги, че той нямаше да може да ги заобиколи. Само след миля-две Хелър щеше да стигне до моста Бригантин. Ей там отпред бяха светлините му! Точно където невидимо го очакваха с картечници!

Хелър вече се занимаваше с друго. Прикрепяше нещо да стои изправено на седалката на лоцмана.

— Ти просто си седи тук — каза той — и хвърляй по едно око на нещата.

Някакъв овал. Форма! Боже мой, дали не беше взел някой от онези нещастници от охраната, за затворник? И го караше да движи лодката?

След това сложи ръцете му на кормилото и ги завърза с някаква връв. Ръцете бяха твърде сакати, за да са човешки.

Кукла! Работен костюм, напълнен с възглавници, лицето също от възглавници!

Хелър се върна към задната част на морския скиф. Взе един голям сак.

Смъкна нещо през лицето си. Направи завой с кърмата! Право в разпенената диря!

ПЛЯС!

Подскочи.

Държеше нещо в ръка — трудно беше да се каже какво точно — виждаше се само силуетът му на светлините на отдалечения град. Беше обвито в найлон.

Хелър го натисна.

Морският скиф направи вираж!

Той отново го натисна и загледа пръските, направени от ревящото плавателно средство.

Морският скиф направи вираж на другата страна!

Радиоуправляемо устройство! „Бибипка“ му! Беше свързал автопилота с радиосистемата на катера в момента, в който си бях обърнал гърба. Той държеше нещо като спусък в ръката си!

Морският скиф се приближаваше все повече към моста, вече много бързо. Направи зигзаг.

ТРАКАЩ ВЗРИВ ОТ КАРТЕЧЕН ОГЪН!

— Така си и помислих — измърмори Хелър.

Той натисна управляващото устройство. Морският скиф направи вираж при един остър завой.

Вече стреляха пушки!

Един рикоширал куршум полетя над водата към Хелър и мина със смъртоносно свистене покрай главата му.

Морският скиф тръгна надясно.

— Съжалявам — каза Хелър. — Ти беше добра лодка.

Морският скиф отново се обърна. Мина под моста и полетя към близкия вход на пристанището за яхти.

Остро отсечено чукане от картечници над рева на моторите.

Разбиване на ударено предно стъкло!

Многократно смъртоносно свистене на рикошети!

Още по-голям взрив от огън!

Като продължаваше да се носи по вълните между доковете на пристанището за яхти, морският скиф сякаш се заклати. После продължи да цепи водата!

Искри от пламък!

Синьо-бяло проблясване от експлодиращ бензин!

Вероятно всичките резервоари с допълнително гориво бяха избухнали наведнъж!

БУУУМ!

Останките от летящата моторна лодка се удариха в края на един пристан!

ТРЯЯЯЯС!

Дърво и парчета метал полетяха в раздрания от пламъци въздух!

Нещо като тяло се видя за секунда, а след това изчезна!

Пламтящи парчета от остатъци се разпръскваха навсякъде и съскаха при допира с водата.

Краят на дока гореше и осветяваше пространството.

Един прожектор заблестя и претърси водата.

Хелър се гмурна.

Веднага грабнах телефона. Поисках да говоря с началника на пристанището. Трябваше да почакам. Той се обади.

— Изпуснахте го! — изкрещях в слушалката. — Той избяга откъм задната част на лодката още преди да стреляте!

— Глупости — отвърна началникът на пристанището. — Някой управляваше лодката и се опитваше да ни избяга.

— Той имаше радиоуправляващо устройство! — изкрещях аз. — Все още е в пристанището.

— Сигурен съм, че е така — отвърна началникът на пристанището. — На парченца. Видях го с очите си как лети във въздуха и експлодира там!

— Това беше кукла!

— Мога да разпозная един жив човек от мъртвия! — каза началникът на пристанището. — Хванахме го! Абе вие, агентите от ФБР, да не би да искате да получите почестите?

— Не, не! Почестите са винаги за вас! Но чуйте ме какво ви казвам! Той все още е жив. Ще продължи да прави опити. Претърсете онова пристанище и ако го намерите, убийте го! Това е заповед на ФБР!

— Добре — отвърна той и затвори.

Беснеех. Как е могъл да знае Хелър? После си спомних, че беше прочел съобщението, изпратено от капитан Грампър от Бреговата охрана и може да е заподозрян, че съобщението е отишло до всички точки.

„Бибипка“ му на Хелър! На него и на кутията му бира!