Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (7)

Глава трета

Същата нощ получих предзнаменование за успех. Оставах, както мис Пинч и Кенди ми казаха категорично, в кучешката колиба по време на цялата работа с бълхите. Жените стават толкова придирчиви за най-малките дреболии.

Работиха цялата вечер, за да подредят нещата за „отварянето на дома“, както изведнъж започнаха да го наричат. Подочух, че то щеше да се състои следващата вечер.

Гледах да не им се мотая в краката и се опитвах да измисля как да получа две хиляди долара. Не ми бяха дали пари за предишния ден, а и се съмнявах, че ще ми платят за днес или за следващия ден. Работиха до пълно изтощение, а аз бях изпратен в задната стая за през нощта. Нямаше никакъв шанс да натрупам сметка и да си спечеля парите.

Около единайсет, след като всички други опити се бяха провалили, ми хрумна много хитра идея: щях да се захвана с декора. Всички нови мебели бяха с формата на мидени черупки и с високи, дебели подпори със заоблени върхове. Стените бяха като зелен морски пейзаж под жълто небе. Завесите и ъглите на стаята приличаха на морска пяна. Понеже често гледах телевизионни реклами, си помислих, че това вероятно е реклама на пяна за бръснене.

И така, докато те търчаха наоколо, попитах:

— Какво се опитвате да постигнете? Реклама на пяна за бръснене?

Трябва да отбележа, че ТОВА получи отговор:

— Афродита! — тросна се мис Пинч кисело. — Богинята на любовта, тъпако. Морето, разлюлените вълни, които се повтарят в чувствени извивки, фалическите символи, величествено пронизващи висините, пяната. Никога ли не си чувал за гръцката митология? Къде, по дяволите, са те обучавали?

Тъкмо щях да й отвърна разгорещено, че бях учил в Имперската Академия на Волтар, нищо че се бях провалил по много предмети, когато Кенди ми дойде на помощ:

— Недей така, Пинчи. Ти винаги много се увличаш, когато стане въпрос за историята на Уран. Аз ще му разкажа.

— Е, добре, давай — каза мис Пинч поуспокоена. — Винаги ми е приятно да я слушам.

— Афродита — започна Кенди, — е древногръцката богиня на сексуалната любов и красотата. Гръцката дума aphros означава пяна. Преди това имало един бог на име Уран, което означава небе, а той имал син Кронос. Очевидно обаче синът Кронос много се разгневил на стареца си. Грабнал един нож, отрязал „бибипците“ на баща си и ги изхвърлил в морето.

— Не е ли красиво! — каза мис Пинч със замечтан поглед.

— Почакайте малко — казах, защото този поглед не ми харесваше, — това какво общо има с любовта?

Мис Пинч щеше да отговори, но Кенди бързо продължи, като й направи знак да мълчи:

— Кронос изхвърлил „бибипците“ на баща си в морето и те направили пяна, разбира се. Ето това е морската пяна. А Афродита е родена от морската пяна и всеки я боготвори.

— И ти ще забележиш — каза мис Пинч, — че всички помнят и знаят коя е Афродита, но никой не знае, нито пък го е грижа кой, по дяволите, е бил Уран.

Те се върнаха към работата си, а аз се оттеглих в един ъгъл, за да размисля върху всичко това. Знаех, че гърците, освен да въдят бълхи, са имали традицията на жертвоприношенията. Е, не можех напълно да си спомня дали това са били животински или човешки жертвоприношения. Тогава ме споходи ужасната мисъл, че на Земята това не би било от значение. Тук вярваха, че хората са животни, така че вероятно биха принесли и двете в жертва без много угризения.

Какво, за бога, БЕШЕ това „отваряне на дома“, което организираха? Някакво тайнствено жертвоприношение, в което ми отрязват тестисите? Притесних се, най-вече защото нямаше Волтариански специалист по клетките, който да ми направи нови.

Разбира се, не настоях да си легна с тях в предната стая и когато те накрая припаднаха от умора след окончателното завършване на апартамента в два след полунощ, дори не посмях да мина покрай предната стая на път към леглото си. Почувствах се много по-сигурно на едно ново канапе в задната стая.

И тогава получих предзнаменованието. Настроението ми бе доста мрачно и това, което последва, ме ободри много. Гърците са били специалисти по поличбите, а това в случая беше много подходящо.

Екраните, с които наблюдавах Крек, Хелър и Кроуб, имаха малки алармени звънчета, които можеха да бъдат нагласявани. При почистването на уредите трябва да съм включил едно от тях. Тъкмо бях затворил очи, когато се чу бръмчене в килера. Това означаваше, че някой от тримата беше отворил очи, след като вече е бил заспал.

Отидох в килера, за да изключа алармата. Обаче не го направих. Беше звънчето на Крек. Тя седеше на ръба на леглото в „стаята за мислене“ на Емпайър Стейт Билдинг. Беше по нощница. Плачеше.

Хелър се събуди. Седна в леглото, придърпа я към себе си и положи главата й на гърдите си, докато я галеше по косата.

— Тихо, тихо — каза той. — Какво има?

— Имах УЖАСЕН кошмар. Беше толкова ИСТИНСКИ.

— Съжалявам. Искаш ли да ми го разкажеш?

— Бях в нещо като стая. Лежах по гръб. Бях сякаш парализирана. Не можех да помръдна. А след това едно ужасно чудовище се навеждаше над мен — тя започна да ридае силно и го стисна здраво. След малко можеше отново да говори. — Тогава чух глас отнякъде, който ми каза, че си мъртъв — и тя отново заплака не на шега.

Много внимателно Хелър каза:

— Ами аз току-що огледах и наоколо няма никакви чудовища. А и аз не съм мъртъв. Аз съм тук.

Тя конвулсивно обгърна шията му с ръце. Каза:

— О, Джетеро, тази планета ме кара да се страхувам. Ако ти се случи нещо, аз просто ще умра. Не бих го понесла. Ако не мога да живея с теб, не искам да живея и това е всичко.

— Тихо, тихо — отвърна той. — Знаеш, че те обичам. Ние ще успеем.

— Джетеро, — каза тя и отново се разплака, — моля те, нека побързаме да свършим и да си ходим у дома. Имам ужасното чувство, че нещо страшно ще се случи на мен, а после и на теб.

Той се опитваше да я утеши в прегръдките си и да я накара да заспи отново. Но аз бях видял достатъчно.

Сънищата са знамения, които познавах.

Това беше поличба.

Тя беше предусетила, че и двамата ще умрат.

Върнах се на канапето и хе усмихнах доволно в тъмнината. Поличбата беше красива. Всичко, което ме притесняваше, беше изтласкано надалеч.

В съзнанието ми не беше останало и най-малко съмнение.

ГРАФИНЯ КРЕК ЩЕШЕ ДА УМРЕ!