Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (58)

Глава пета

Хелър влезе през вратата толкова бързо и я затвори толкова тихо след себе си, че изненадата беше абсолютна. Графиня Крек се беше облегнала в леглото, облечена в син халат. Копринена завивка покриваше сгънатите й колене, върху които лежеше пренебрегнато списание. Тя гледаше навън през един четвъртит илюминатор с месингова обковка към пожарите на брега. Но позата й показваше, че липсва каквато и да било заинтересуваност.

Нещо трябва да я беше накарало да усети, че в стаята има още някой.

Тя извъртя главата си встрани. Пребледня!

— ЧЕРНИЯТ! — изкрещя тя.

Тя запрати списанието през стаята с всичка сила! То удари Хелър по гърдите с глухо тупване.

— Не, не — каза той. — Аз съм. Съжалявам, че те уплаших!

Тя се взря в него, вече беше станала на колене в леглото. След това:

— Джетеро, махай се от мен! Греховете са почернили лицето ти.

— Скъпа — каза той. — Трябва да ме изслушаш.

— Няма какво да слушам! — избухна тя. — Ти ме излъга за другите жени! Оженил си се за някаква евтина блудница! А след това си се оженил и за друга! Разби всичките ми надежди и мечти! Махай се! Не искам повече никога да те виждам!

— Скъпа, ще ме изслушаш ли или трябва да те насиля физически?

— Не ме докосвай, ти, флиртуващ безпринципен звяр! — Ръцете й търсеха наоколо. Тя сграбчи шише с лосион против слънце и го захвърли към него с цялата си мощ!

Шишето закачи леко главата му и се разби в стената зад него!

Тя скочи от леглото, грабна един стол, за да го хвърли към него. Това повиши надеждите ми. Тя можеше да убива мъже!

Внезапно Хелър се спусна напред, приведен. Той удари краката й точно над коляното.

Тя тупна на персийския килим.

Незабавно скочи отново към него, като драскаше и се опитваше да хапе.

Той хвана ръцете й, а след това бързо смени хватката и вече държеше китките и с една ръка. Седна върху нея и с едно от бедрата си закова ритащите й крака към пода.

— Гад такъв! — изкрещя тя.

Опита се да ухапе ръката, която държеше китките й. Той я премести, а заедно с нея и китките над главата й и ги притисна към пода.

— Ти — каза той, — малко ще ме изслушаш!

— Няма!

Със свободната си ръка той придърпваше сака към себе си. Затършува вътре, извади един куп листа и ги сложи на пода.

Тя се бореше храбро да се освободи. После се отпусна назад, дишайки тежко, а очите й горяха.

— Сега предполагам, че ще ме изнасилиш, както си направил с другите жени!

Хелър беше взел един лист от купа. Той го отвори и го пъхна пред лицето й.

— Погледни това.

— Няма! — тя извърна главата си от него.

Безмилостно, използвайки лакътя на ръката, която държеше китките й, той насили главата й на другата страна към хартията, която държеше. Тя затвори очи здраво и свирепо.

Хелър каза:

— ПОГЛЕДНИ ТАЗИ ХАРТИЯ! Какво е това?

— Нищо не можеш да ми докажеш! — каза тя.

— Отговори ми. Каква е тази хартия?

— Нараняваш ме. Ох! — тя погледна. — Очите й пламнаха. — Това е отвратителното дело на онази отвратителна мексиканска „бибипка“! — Тя се бореше да се освободи.

Той попремести малко хартията в ръката си и отново я бутна към лицето й.

— Прочети този параграф! Каква е датата на него?

Тя съскаше и ръмжеше. А след това:

— Ох. Ще ми счупиш ръцете! ДОБРЕ! Тук пише, че си се оженил за нея преди двайсет и шест месеца!

Той махна хартията и взе друга. Графинята диво се опитваше да се отскубне.

— Погледни този лист! Какво е това?

— Дереш ми врата. Това е делото от онази уличница Туутс Суич!

Той попремести хартията.

— Прочети този параграф! Каква е заявената дата?

— Пише, че си се оженил за нея преди четиринадесет месеца! Защо ме измъчваш? Мразя ги. Мразя ги! Мразя ги!

Хелър беше взел първата страница от някакъв вестник.

— Погледни новинарската статия. За какво е?

— Ще ми счупиш краката! Това е онази ужасна Мейзи Спред.

— И какво пише на този ред?

— Че си дошъл във фермата на баща й преди една година. И, оу, гад такъв, обзалагам се, че си се забавлявал с нея. Мразя я!

Тогава той взе една малка книжка.

— Сега погледни ТОВА. Какво е то?

Тя отново се опита да се изскубне от него. Затвори очи. Той приложи натиск.

— Това е дневникът ти на флотски боен инженер! — изръмжа тя.

Той го отвори.

— Погледни това. Погледни тия страници. Виждаш ли планета Земя? Блито-3?

Тя се бореше, но прегледа страниците.

— Не!

— А сега погледни тази последна страница.

Внезапно тя освободи китките си и сграбчи дневника. Той трябва да беше разхлабил хватката си, защото сега тя успя да седне. Така и направи, а очите й бяха приковани към дневника.

Тя го обърна, за да се убеди, че това наистина е дневникът. После прелетя през страниците му отново. След това се взря в Хелър. Каза:

— Ти въобще не си виждал тази планета допреди една година! А тогава дори не си се бил и приземил! — Очите й бяха широко отворени от изумление.

Внезапно тя започна да плаче. Протегна ръце и обви врата на Хелър, като го стискаше конвулсивно и хлипаше.

На вратата се чу почукване. Един дрезгав глас попита:

— Госпожо, добре ли се чувствате там? Един часовой докладва, че нещо се е счупило някъде насам по кораба.

Тя вдигна глава, преглътна трудно и направи решителен опит да заговори.

— Не, вече нищо не е счупено! — извика тя. — Слава Богу, че току-що беше поправено!

Стъпките се отдалечиха.