Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (37)

Глава седма

Нетърпеливо се закотвих пред екраните, за да стана свидетел на неизбежния взрив. Графиня Крек беше склонна към ревност. Само един поглед към историята с бащинството и Хелър щеше да бъде разобличен. Тя можеше просто да го напусне!

Наблюдавах ги, докато закусват. Наблюдавах, когато икономът постави вестника на масата. Наблюдавах, когато станаха и облякоха палтата си с помощта на прислугата. Видях ги да напускат апартамента си в надстройката, без даже да хвърлят един поглед назад към вестника.

Е, добре. Понякога в ролс-ройса „Силвър Спирит“ се пускаше радиото. Тази сутрин новинарските бюлетини за делото се появяваха на всеки петнайсет минути: Медисън се справяше великолепно с обхвата.

Но днес графиня Крек каза на Бум-Бум, който седеше на предната седалка, докато тя и Хелър се возеха на задната, да пусне „някоя хубава касета“. Оставен на собствения си избор, той, разбира се, пусна италианската опера „Риголето“, където всеки убива всекиго и даже ги удавя в чувал, като продължава да пее. Не ми трябваше такава кръв.

В офиса Хелър седна на голямото си бяло бюро и поръча разговор с Флорида. Точно пред нега лежаха сгънати сутрешните вестници. Графиня Крек се настани на страничната облегалка на едно кресло и загледа Хелър търпеливо. Фаталните вестници бяха точно в полезрението й — сгънати, но все пак под ръка.

Хелър очевидно беше наел линия за Очокийчокий и сега се впусна в дълги приказки за някаква тамошна наредба за позволената височина на комините в блатата, която им се беше препречила. Изглежда „коминът за изтласкване“ трябваше да е поне петстотин фута висок, за да придаде тласък.

— Трябва да пробиват пръстени — каза той. — Големи зелени пръстени от спори. Ако не са изтласкани достатъчно високо, те няма да достигат до стратосферните ветрове. На всяка минута се появява по един такъв и ако комините са по-ниски, най-горната част на пръстена ще се задръсти и резултантното срутване ще попречи на следващите изстрелвания. Комините ТРЯБВА да бъдат по петстотин фута.

Предприемачът на другия край беше много нещастен заради наредбите във Флорида, но така му били казали.

— Така продават слънчева светлина там — каза Хелър. — С всичките сажди и газове атмосферата става доста задимена. Приложи някакъв натиск. Накарай ги да разберат, че е въпрос на здрав разум да се почисти световният въздух.

— Здравият разум няма нищо общо с това — каза предприемачът. — Важи само написаното в малките книжки, които носят щатските инспектори на Флорида. Но ето какво ще направя: ще изпратя един адвокат в Талахасий, за да говори с губернатора. Може би ще получим отменяне на наредбата.

Хелър трябваше да се задоволи с това. Той затвори и вдигна поглед. Видя, че графиня Крек продължава да седи там. Попита я:

— Не е ли готов класът ти?

— Готови са, скъпи — отвърна тя. — Всичките петдесетима, някои от тях — най-добрите електронни инженери в страната. Не ми даде записките, които направи снощи.

— О, съжалявам — каза Хелър. Той посегна право над вестниците, към едно дипломатическо куфарче, отвори го и извади топче записки. Подаде й ги.

Тя ги погледна, после го целуна и излезе.

Мина по един коридор и спря пред надпис, който гласеше:

„Енергия, енергия, енергия Инк.“

Тя оправи сакото си, отвори вратата и влезе.

Големият офис беше превърнат във временна класна стая. Беше пълен с мъже на различна възраст, наредени на ученически столове. Всички станаха уважително. Графиня Крек отиде до подиума и черната дъска.

Един възрастен мъж беше започнал да им говори нещо. Но сега й отстъпи подиума, казвайки на групата:

— Сега ви предавам в ръцете на мис Крекъл.

Всички мъже изръкопляскаха учтиво.

Графинята остави купа записки на масата.

— Господа, — каза тя, — като инженери сте наети да работите за „Енергия, енергия, енергия Инк.“. Имам привилегията да се обърна към някои от най-добрите специалисти по електроника и енергия на планетата. Някои от вас са избрани и заради познанията им по чужди езици.

Далеч съм от мисълта да обяснявам на вас, които сте експерти в областта си, как да си вършите работата. Аз съм тук просто за да ви препредам една определена технология — тази, с която ще работите.

Тя погледна записките си.

— Излъчването на енергия от централни станции за акумулиране към разпространяващите единици, а след това и към консуматорите чрез микровълнови акумулатори и рефлектори, може да е в някои отношения ново за вас.

Тя се обърна към дъската с тебешир в ръка.

— Ако приемем, че енергията е воден поток, който въпреки това може да бъде излъчван и насочван, ще видим, че една централна акумулаторна станция в страната може да получава енергия от един източник и после да я отклонява и насочва към подстанциите, които на свой ред да я насочват към консуматорските единици. — Тя започна да чертае някаква схема на дъската, в която даваше линиите на потока.

Шокирано осъзнах, че като използваше записките на Хелър, тя излагаше една стандартна планетарна система за събиране и разпространяване на енергия, която използва микровълни.

Че графиня Крек говореше толкова ерудирано не беше кой знае каква изненада, защото тя просто препредаваше материала. Онова, което ме порази, бе целият нов коварен заговор, за който не си бях дал сметка. Не се питах какво ще използват като източник на енергия, макар че и това беше мистерия. Всичко, което знаех, бе, че ако Крек даваше на експерти информация за микровълновата технология за препредаване на енергията, империята на Роксентър можеше доста да загази! Някои от неговите милиарди зависеха от изгарянето на изкопаеми горива — нефт и въглища — местно и неефикасно да снабдяват със скъпа и изгодна за него енергия различните производства и домовете. И какво ако, както казваха специалистите по околната среда, действията на Роксентър разрушаваха атмосферата? Те пропускаха най-важното! Действията му бяха ИЗГОДНИ и това беше всичко!

Графиня Крек придвижваше една коварна конспирация за разрушаването на „Октопус“! И този заговор беше доста напреднал, щом бе стигнал дотам, че да се наемат и обучават инженери, които да изграждат и инсталират съоръжения!

Онова, което тя държеше, докато копираше на дъската чертежите на Хелър, не беше тебешир. Това беше кама, насочена право към сърцето на Роксентър и чрез него — към Ломбар Хист! Ако Роксентъровата хватка върху планетата се разхлабеше, можеше повече да нямаме възможност да изнасяме пратки с наркотици за Волтар.

„Бибипка“ й!

Това трябваше да бъде спряно!

Обърнах се и погледнах екрана на Хелър. Той просто си седеше на бюрото и чертаеше други схеми, като превеждаше волтарианската технология на Земен език.

Вестниците с фаталната история си лежаха там, напълно пренебрегнати!

След половин час графиня Крек се върна в офиса. Напрягах мускулите на врата си, за да й внуша да вземе вестника.

Хелър вдигна поглед.

— Добре ли мина?

— Разбира се, скъпи — отвърна тя. — Твоите записки покриха всичките им въпроси. Предадох класа на професор Джен. Мисля, че ще им отнеме месец-два класна работа, за да прегледат всичките си предишни текстове и да съгласуват системите. Трябва да се освободят от някои предварителни представи, но ще се справят.

— Е, сигурен съм, че ще се погрижиш за това — каза Хелър. — Въпросът е да отхвърлят предразсъдъците си към енергията.

Графинята посегна през бюрото към вестника!

Вдигна го! Наистина задържах дъха си!

Тя отиде до барплота и взе една метална кутия. Постави я в автоматичната отварачка.

Графинята разтвори вестника върху барплота. Изсипа съдържанието на кутията върху него.

Котката скочи отгоре, каза „мяу“ и започна да яде.

Графиня Крек взе чантичката си.

— Сега тръгвам към Ню Джърси.

Тя го целуна по бузата и излезе!

Единственият читател на вестника беше котката! Скръцнах със зъби!

Сега разбрах какво означава всичко това. Вероятно беше някаква тяхна политика. Конспирация! На планетата човек можеше да бъде щастлив само ако никога не чете вестниците, нито пък слуша новините. И макар това да беше напълно вярно, то не им даваше право да се съюзяват срещу мен.

Онази красива история се проваляше!

Графинята много успешно помагаше на Хелър да подкопае основите на единственото, което си струва: ПАРИТЕ!

Те двамата щяха да спасят живота на тази планета! О, каква низост!

Знаех, че ще трябва да действам!