Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death Quest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, начална корекция и форматиране
vax (2016 г.)
Допълнителна корекция
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: В преследване на смъртта

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Владимир Зарков

ISBN: 954-422-041-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1871

История

  1. — Добавяне

Глава трета

Повече случайно, отколкото с умисъл стана така, че видях какво се случи в апартамента на Хелър. Гласът на Хелър:

— Скъпа?

Одеялото се беше изхлузило от екрана и аз, както си седях там и се взирах с разширени зеници, забелязах, че Хелър гледа в стаята на Крек.

Наоколо се въргаляха кутии, но инак мястото беше почистено.

Икономът стоеше на вратата и изглеждаше много нещастен.

— Тя къде каза, че отива? — запита Хелър.

— Не каза, сър. Камериерката й събра багажа и отиде с нея. Но тя не взе колата. Обади се на цяла флота таксита, те натовариха багажа й и заминаха.

— Не остави ли някаква бележка? — попита Хелър.

— Не, сър. Тя не говореше на никого, сър. Камериерката даже сама извика такситата.

— Коя таксиметрова компания?

— Не зная, сър. Ужасно съжалявам, сър. Тя наистина се обади по телефона, но аз тогава си помислих, че вероятно звъни на вас. Иначе аз сам бих ви позвънил. Тя изглеждаше много разбита, сър. Помислих си, че е починал някой роднина.

— Тя се е обадила по телефона? — каза Хелър. После щракна с пръсти: — Мейми Бууми!

Той грабна телефона. Натисна бутона за автоматично избиране.

— Тук е президентката Мейми Бууми — каза гласът.

— Обажда се Уистър. Трябва да се свържа с Джой. Тя е изчезнала.

Гласът на Мейми беше презрителен.

— Не съм изненадана.

— Слушай — замоли се Хелър. — Моля те, кажи ми къде е или къде ще бъде по някое време. Много съм притеснен.

— Млади момко, до гуша са ми дошли твоите момичета за забавления. Можеш да излъжеш един-два пъти, но на третия ще те хванат. Мисля, че прекалено дълго прави за смях бедното момиче. Сега иди и си намери някоя уличница, която е достатъчно пропаднала за твоя вкус и остави добрите жени на мира!

— Не знам за какво говориш — каза Хелър.

— Те никога не знаят — възкликна Мейми. — Всички вземат от теб, но никой не дава. Някога да си й давал диамант?

— Не — отвърна Хелър. — Мис Б…

— Така си и помислих — каза Мейми. — Мислеше си, че ще минеш с обещанието за малкия златен пръстен. Даже когато знаеше, че няма да успееш да се впрегнеш в двойната игра и го знаеше „бибипски“ добре. Старата история!

— Мис Бууми, — каза Хелър. — Ако знаете къде е, моля ви, за бога, кажете ми. Загубил съм си ума от притеснение.

— Не си бил с ума си, когато си мислел, че можеш да направиш такъв мръснишки номер и да го замажеш, моряко. Тя се чувства по-добре без теб. И само за да те предпазя от натрупването на огромна телефонна сметка — още повече че не е никакво удоволствие да говоря с един лъжещ, мамещ ментърджия — не зная къде е, а само, че те е напуснала. И това е окончателно. Недей да звъниш повече, мним двуженец такъв! — Тя затвори.

Хелър остана така. Той се обърна към иконома.

— Нищо не разбирам от цялата работа. И най-малка представа ли нямаш за таксиметровата компания?

— Не, сър. Не мислех, че е важно. Всъщност, персоналът си помисли, че тя заминава някъде при семейството си. Напоследък много плачеше. Помислихме, че някой умира.

Хелър се обърна към телефона. Обади се на бюрото за резервации към централните авиолинии. Попита ги дали е правена някаква резервация по която и да е линия за мис Хевънли Джой Крекъл. Отговорът беше отрицателен. Обади се на агенция за чартърни полети. Нямаше такова име за никой от полетите.

Обади се на Втория в Ню Джърси. Не, Втория не знаеше нищо, освен това, че тя не се беше появявала за уроците напоследък, така че той да може да я научи на повече неща за прасетата.

Хелър се обади на Изи. Отрицателен. Накара Изи да попита Бум-Бум. Отрицателен.

Хелър каза на иконома:

— Тя не би и помислила за влак, защото ги мрази, а с всичкия онзи багаж не би могла да вземе автобус. Трябва да е отишла на хотел някъде в този град. Сега чуй ме, мисли бързо. Нещо случи ли се, преди тя да си тръгне?

— Ами да. Дойде един мъж, който настоя да я види. А после мъжът избяга. Онова там не е ли хартийката, сър, под онази кутия?

Икономът я вдигна и Хелър я сграбчи. Той се взря в правната хартийка. Прочете я. Взря се отново в нея. После я смачка с диво затваряне на ръката.

— Да вървят по дяволите! Сега разбирам — каза той. Той се тръшна на леглото. После каза: — Бедното дете. Хората, които поддържат тази гнила правна система, трябва да бъдат избити. О, бедното дете. — И той се разплака.