Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (33)

Глава трета

Прегледах основната си скица. Малко ми липсваше последователност.

Ако някой има намерение да атакува, той трябва да има с какво да атакува. Открих, че няма смисъл да планирам танкова атака, а после да не мога да намеря танк. Така че беше по-добре да се заема с „4. СТРУПАЙ ОРЪЖИЯ, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ“.

Добре, какви оръжия можех да набавя? Огледах се. Нямах танк. Затова щеше да трябва голям акъл.

Случайно погледът ми падна върху някакво старо, изгнило парче от вестник, което няколко хлебарки влачеха собственически по пода. Взех им го. Там пишеше: „… ОВАТА НРАВСТВЕНОСТ ПОД ВЪПРОС“.

Това беше поличба.

НРАВСТВЕНОСТ!

Познавах добре волтарианските обичаи. Огромната продължителност на живот там означаваше, че всеки трябва да е сигурен за кого се омъжва или жени, преди да направи решителната крачка: иначе щеше да се залости с неподходящ партньор за век и половина. Така че беше съвсем обичайно мъж и жена да живеят заедно до около две години, преди да завържат последния възел. Единственият начин, по който човек можеше да получи „развод“ в Конфедерацията, беше като обвини партньора си в бигамия или изневяра, за да го екзекутират, защото наказанието за тия неща беше смърт. Така че бракът беше напълно фатална стъпка.

Но аз знаех, че земните обичаи са различни. Човек обикновено вземаше окончателно решение без каквато и да било информация за другия. Те много се мръщят на разпуснатия живот, независимо от това колко го практикуват.

Това беше оръжие.

Незабавно изтърсих хлебарките от дрехите си, облякох се и хукнах към „Мес Стрийт“ 42.

Медисън седеше на бюрото си. Искреното му и честно лице беше сякаш засенчено от облак. Почувствах, че съм пристигнал точно навреме.

— Как върви? — попитах го.

— Смит, — отвърна Мадисън мрачно, — не ни дават първа страница, както би трябвало. Гениалното хлапе се укрива в Канзас. Това беше грешка.

— Защо точно в Канзас? — попитах аз.

— Това е страната на Джеси Джеймз. Все още градим имидж като на Джеси Джеймз, разбира се.

— Какво е състоянието на нравствеността в Канзас? — попитах.

— Нравственост? Това е зоната на Библията. Купчина лицемери. Много са чувствителни на тема нравственост.

— Добре — казах аз. — Сега си отвори добре ушите, Медисън. Гениалното хлапе води неморален живот. Живее с жена, без да имат брак!

Мадисън ме погледна и премита. После обхвана брадичката си с длан и се замисли. Изведнъж той се усмихна, както слънцето пробива облаците през мрачен ден.

— Мисля, че идеята ти може да е добра, Смит. Не много професионална. Недоизгладена, разбира се. Но определено е зародиш на нещо.

Не исках да слушам повече за зародиши. Тръгнах си бързо.

Върнах се в хотела на пияниците. Сигурен съм, че всеки уважаващ себе си паяк злорадства, когато е изплел паяжината си, за да улавя мухите, които пресичат пътя му. Включих екраните.

Известно време получавах само черти на екрана на Хелър. После изведнъж те изчезнаха. Той беше слязъл от сухопътната яхта.

Движеха се на север!

Картината, която виждах, бе на същия сервиз, където недодяланото провинциално момче беше научило Хелър на всичко, свързано с колите, при първото му пътуване до Вашингтон.

А ето го и самото недодялано провинциално момче, ококорило широко очи към огромната сухопътна яхта.

После изведнъж то мина напред и погледна Хелър по-отблизо.

— ВИЕ! — извика то и остана така с отворени уста.

— Здрасти — каза Хелър. — Как върви бизнесът?

— Леле божке! Откъде сте взели тая голяма къща на колела? Това е най-бляскавото превозно средство, дето съм виждал!

Хелър каза:

— Мисля, че моето момиче я е откраднало.

— Боже! — възкликна недодяланото момче със страхопочитание. — Изглеждаш като човек, който се справя отлично! — И надникна зад сухопътната яхта, а погледът му се плъзна по цялата дължина на конвоя, който сега беше спрял встрани на шосето и очевидно чакаше реда си за зареждане. — Кои са всички тия други хора?

— Да речем, че са моята шайка — каза Хелър.

— Свети Боже! Искаш да кажеш, че сега си гангстер от най-висок ранг с шайка и всичко останало?

Хелър попита:

— Имаш ли дизелово за всички тия камиони?

— Ти го каза.

— И малко вода за прасетата?

— ПРАСЕТА? — извика недодяланото момче, като се вторачи в конвоя.

— Ами да — каза Хелър. — Малко ги разхождаме. Големи са врескала.

Гласът на Бум-Бум при приближаването му:

— За какви гангстери става въпрос?

Хелър се обърна към момчето:

— Да ти представя Бум-Бум Римбомбо, най-прословутия бомбаджия на коли в Ню Йорк.

— Божичко! — възкликна момчето и потупа ръката на Бум-Бум. Но наредените на опашката наети камиони надуваха клаксоните си. Момчето бързо започна да пълни резервоара на сухопътната яхта. Бум-Бум му помагаше. С глас, който почти не стигаше до Хелър, Бум-Бум попита момчето:

— Ти кога срещна боса?

— Преди години — отвърна момчето. — Аз съм този, който му даде началния старт. И я го виж сега!

Графиня Крек влезе в полезрението на Хелър. Тя тършуваше в чантичката си. С ужас разбрах какво ще извади: тя щеше да използва кредитната ми карта от „Скуийза“, за да плати за всичките хиляди галони дизелово гориво!

Бързо изключих екраните.

Но както и да е, мухи! Мрежата е разпъната и вие летите право към нея.

Атаката можеше да бъде и бавна, но бях сигурен, че ще е смъртоносна. Познавах Медисън. Бях видял проблясъка в очите му. Това щеше да бъде убийство от класа!