Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death Quest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, начална корекция и форматиране
vax (2016 г.)
Допълнителна корекция
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: В преследване на смъртта

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Владимир Зарков

ISBN: 954-422-041-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1871

История

  1. — Добавяне

Глава трета

Когато насочих вниманието си към Хелър, той стоеше на брега и гледаше парадно шествие на кораби, които пътуваха към морето. Водата пред него беше обагрена в синьо от изпъстреното с облаци небе, почти лишено от смог. Беше ясна сутрин през един пролетен ден. Вятър нямаше; когато той погледна надясно, тревата беше свежа и зелена. После погледът му се прехвърли върху един паметник.

Батъри! Хелър стоеше недалеч от статуята на откривателя на Манхатън Верацано, който както пишеше на табелата, се приземил през 1524 година в близост до тази точка, най-южното крайче на острова.

Хелър се обърна към статуята на волтариански:

— Дали местните са се опитвали да увеличат злото и чрез теб?

След това той прочете наскоро поставената гравирана метална табличка, която беше по-подробна. На нея пишеше, че четири години по-късно Верацано бил изяден от канибали.

— Въобще не съм изненадан — Явно това го правеше неспокоен и той оглеждаше внимателно алеите на парка. — Къде си, Изи?

Задействах се!

След като вече знаех със сигурност, че за Хелър е издадена съдебна заповед, ми беше и пределно ясно, че полицейски инспектор Графърти, онзи преследвач на слава, няма да има търпение, да тръгне след плячката.

Позвъних в офиса на Графърти:

— Дайте ми бързо инспектора. В момента набелязаната от него жертва е пред очите ми!

— Инспекторът излезе по един случай — отвърна неговият помощник.

— Сигурен съм, че става въпрос за случая Уистър — казах троснато аз. — Предайте му, че мъжът, когото търси, — е в самия Батъри Парк, до статуята на Верацано. Там чака свръзката си. ЗАЛОВЕТЕ ГО!

— Много добре, сър — той затвори.

Хелър се понесе на запад по една лъкатушеща пътека, а извисяващите се небостъргачи на промишления район се виждаха покрай неприветливите червени стени от пясъчник на Касъл Клинтън. Той гледаше нагоре към някакво оръжейно дуло, когато зад него се чу глас:

— Мистър Джет. — Беше Изи.

— Намери ли я? — попита Хелър, а в гласа му имаше напрежение.

— Не, мистър Джет. Пуснали сме трима частни детективи. Нищичко.

— По дяволите! — възкликна Хелър.

— Мистър Джет, изглеждате ужасно — каза Изи. — Трябва да сте спали в парка. О, не мога да ви кажа колко съжалявам, че сте поставен в тази ужасна правна система, която е като машина за изстискване на дрехи. Самият закон е престъпен, мистър Джет.

— Взе ли нещата, за които те помолих?

Изи му подаде издут сак.

— Това е последното, което успях да измъкна. Около минута, след като бях спрял да ги събирам, заключиха с катинар офиса ви. Двама полицаи ви чакат в коридора, в случай че се появите. Пусната е съдебна заповед, мистър Джет. Обвинения в престъпления. Двуженство. Чуйте, мистър Джет. Според Бум-Бум те ще наблюдават всички летища, автобусни и ЖП гари, но той може да открадне хеликоптер и да ви заведе където пожелаете. Можем да ви качим на някой товарен кораб за Бразилия. Трябва да отидете, мистър Джет. Не понасям мисълта, че можете да влезете в затвора и да останете там години наред заради някакво фалшиво обвинение.

— Трябва да намеря моето момиче.

Изи въздъхна дълбоко:

— Тогава вземете това — каза той и бутна още една дебела пачка от хилядадоларови банкноти в ръката му. — Моля ви, не стреляйте по никого. В края на краищата е по-лесно да ги купим.

— Благодаря — каза Хелър. — Ти си истински приятел, Изи.

— Та това всъщност са вашите пари — каза Изи. — Направих тая пачка тази сутрин с машината за предсказване на бъдещето. Вдигна се цената на памука. Бих искал да ви помогна повече.

— Поддържай проектите — каза Хелър. — Ще се измъкнем от всичко това.

— О, бих искал да имам вашата увереност. Тази правна система е създадена само за хора с лоши намерения. В такъв случай се страхувам, че нямаме шанс. Моля ви, пазете се, мистър Джет.

Изи бързо си тръгна.

Хелър пое към финансовия район. Не след дълго той се вля в тълпите. Започна да върви доста бързо.

Спря пред един мизерен на вид бар „Борсов агент“. Влезе. Мястото беше осеяно със стари издания на акции, а автоматичната маркировъчна каса приличаше на телеграфен апарат.

Той седна на барплота. Имаше някакви големи надписи:

СТИМУЛАТОР-УБИЕЦ

ЗА МЕЛАНХОЛИЧНИТЕ ПО ДОУ ДЖОУНС

СЮИСАЙД СПЕШЪЛ[1]:

ЗАЩО ДА СЕ ХВЪРЛЯТЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА

КОГАТО НАШАТА ДОЗА МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ

ПО-БЪРЗО?

Отражението му в огледалото беше ужасно: с хлътнали очи.

— Дайте ми един „Севън Ъп“ — каза Хелър.

— Пазарът спадна тази сутрин, сър — подметна барманът. — По-подходящ е един „Сюисайд Спешъл“.

— Можете ли да ми развалите хилядадоларова банкнота?

— „Севън Ъп“ ли искате, сър? Трябва да сте ги прецакал.

— Някой ще ми се моли само да съм го прецакал, когато свърша с него — каза Хелър. — Мога ли да ползвам умивалнята ви?

— Разбира се, сър. Всеки, който има банкнота от хиляда долара, би могъл да купи целия бар.

Хелър влезе в умивалнята. Всъщност си беше една изцапана тоалетна. От огледалата не бяха останали даже късчета. Хелър закачи палтото си на една кука. Отвори големия сак, който Изи му беше дал. Не можех да различа какво има в него.

Хелър измърмори:

— По дяволите, какво е това? — Държеше самобръсначка с тройно ножче, която Изи вероятно беше купил.

После погледна отново в сака и очевидно реши, че ще трябва да използва това нещо вместо личната си роторна самобръсначка.

Опита се да се избръсне. Поряза се. Опита отново и отново се поряза. Свърши криво-ляво.

Намери в торбата малко мускалче с волтариански одеколон. Наплеска го върху лицето си. После извади малко фенерче, което бях виждал да се използва в целологията. Той го насочи към лицето си. После извади няколко лепенки и ги сложи на лицето си.

Изми зъбите си с въртящата се четка.

Но това ми стигаше.

Отново телефонирах на Графърти.

— Мъжът, когото той търси, е в бар „Борсов агент“! — И дадох номера на улица „Чърч“.

— Предадох информацията на Графърти — каза неговият помощник. — А той работи по някакъв случай, но се грижи и за този. Съдействието на обществеността винаги се оценява високо в криминалните въпроси, сър.

Затворих доволен. Най-добрият спец в Ню Йорк се беше заел с работата.

Хелър сгъна палтото, си, сложи го в чантата, а после извади тъмносин работен комбинезон за механици. Облече го. После си сложи една синя работническа шапка дюс. Погледна по-надълбоко в чантата.

— По дяволите! — каза той на волтариански. — Няма ръкавици за механик. Само тия памучни истории. — Но той ги сложи. После откри един специален парцал за механици и го остави да стърчи от джоба на хълбока му.

Почисти и се върна обратно в бара. Мястото беше все още безлюдно, като изключим бармана. А тази особа беше оставила „Севън Ъп“-а на една странична маса заедно с един сандвич.

— Тоя „Севън Ъп“ е ужасно нещо — каза барманът. — Никакъв алкохол няма. Та ви дадох и един сандвич с пастърма. Какво още мога да направя за вас?

— Можеш да ми покажеш къде е телефонът. Барманът издърпа един телефон с дълъг кабел до масата.

— Виждам, че имате някаква система за промъкване на пазара. Ще направите още една хилядарка?

— Имам идея как да ударя един джакпот — каза Хелър.

— Да, СЪР! Обещавам да не слушам много.

Хелър набра номера. От другата страна се чу:

— Таксиметрова компания „Риъли Ред“.

— Чувате ли ме? — попита Хелър. — Морги Масакурович върна ли се вече на работа?

— О, не бих ви препоръчал, сър. Лекарят каза…

— Зная всичко за възпалението на очите му — каза Хелър. — За нищо друго не слушам напоследък! Можете ли да ме свържете?

— Не директно. Но той се върна на работа.

— Кажете му да разтовари каквито пътници има и да дойде до бар „Борсов агент“ на улица „Чърч“. Кажете му, че Клайд Бероу страшно се нуждае от него и то веднага!

Диспечерът каза, че ще направи това и затвори.

Клайд Бероу? Той беше един прословут гангстер през трийсетте! Тогава си спомних, че Морти Масакурович познаваше Хелър под това име.

— Разбирам — каза барманът. — Смятате да направите мръсен номер на някое брокерско бюро заради вътрешната информация. Умно.

— Да — каза Хелър. — Смятам да извърша убийство.

Замръзнах. Това вече беше третият път, в който той заплашваше с отмъщение. Въобще не беше типично за него да се държи по този начин. Знаех много добре какво ме глождеше през цялото време. Хелър щеше да тръгне да убива МЕН!

Побързай, Графърти!

Хелър изпи „Севън Ъп“-а си и изяде сандвича с пастърма.

Вратата се отвори с трясък и влезе Морти Масакурович. Удари една маса, отскочи от нея, удари се в барплота.

— Насам — каза Хелър.

Морти имаше превръзки през очите си и гледаше само през една пролука.

— Здрасти, приятел — каза той, като гледаше в друга посока.

Хелър си взе рестото и даде на бармана двайсет долара заради притеснението. Той насочи Морти навън. Таксито беше паркирано с двете гуми върху тротоара. Хелър го бутна на предната седалка до шофьорското място.

— Морти, загазил съм — каза Хелър, като се настани зад волана.

— Не е ли така с всички ни — попита Морти. — Аз се разорявам. Едип тъп мексиканец ме удари в лицето с някакъв тежък боздуган и вече цяла седмица съм извън строя.

— Зная. Опитвам се да те намеря от два дни.

— Изключили са телефона ми за неплатена сметка — каза Морти. — „Бибипаната“ компания даже не искаше да ми даде таксито тази сутрин, докато не посиних окото на диспечера. Никога не ослепявам толкова, че да не мога да ударя това, към което се целя. Та кого караш сега, приятел?

— Точно в момента тебе — отвърна Хелър.

Той изстреля червеното такси от бордюра.

Изругах. Не беше погледнал номера му, а градът гъмжеше от червени таксита. Слушах внимателно, за да разбера посоката им.

Хелър спря. Всичко, което виждах, бяха стълбове и калдъръми. Къде, по дяволите, се намираха?

— Сега, Морти — каза Хелър. — Преди време е била поръчана цяла върволица таксита. — И той му даде точната дата и място, откъдето бяха наети. — Трябва да разбера коя е компанията и къде са отишли такситата.

— А, по дяволите, приятел, лесна работа — Морти започна да бърника под арматурното табло. — Винаги си нося това малко средство. Включвам го към радиото на компанията. Мога да се свържа с всеки диспечер на всяка таксиметрова компания в Ню Йорк. Помага ми да вземам по-пикантните пътници за дълги пътувания, преди техните таксита да са пристигнали.

Той започна да разговаря с диспечери, като им даваше измислени номера на таксита от техните собствени автомобилни паркове. Историята се повтаряше през цялото време:

— При мен е една стара дама, която е била толкова доволна от обслужването, че иска то да бъде постоянно. Забравила е името на компанията. Дали беше нашата? — и той даваше времето и точката на потегляне, а диспечерите поглеждаха в бордовите дневници.

Внезапно, при петото позвъняване Морти застина и кимна към Хелър.

— Благодаря ви — каза той и затвори. Каза на Хелър: — Таксита „Смелър“. Страшно много багаж. Взела е пет таксита. Отишли са на 79-а улица до басейна за лодки в пристанище „Хъдзън“.

— Пристанище „Хъдзън“? — каза Хелър. — Нищо не тръгва оттам. Даже и фериботи.

— Не мога да чатна — възкликна Морти.

— Е, тръгваме — обяви Хелър.

След което настъпи газта на таксито по наскоро завършената магистрала Уестсайд Елевейтид и скоро летеше на север с пълна скорост.

Разбрах направлението.

Обадих се в офиса на Графърти.

— Мъжът, когото търсите, тръгна на север към басейна за лодки на 79-а улица.

— Е, искрено се надявам, че сте прав. Графърти току-що щеше да ми схруска „бибипа“. Обектът не е бил на онова място до статуята, не е бил и в бар „Борсов агент“, а „бибипаният“ барман не искал даже да каже колко е часът. Сигурен ли сте, че този път информацията е точна?

— Висок рус мъж, сини очи. Предайте на Графърти, че сте получили това сведение от агент на ФБР и му кажете да си размърда задника! Имате си работа със сателитно наблюдение на ФБР, момче!

— Това вече е различно — каза помощникът. — Да, сър. ВЕДНАГА! Но какъв е интересът на ФБР? Той ще иска да знае?

— Обвинение на тайните федерални Нюйоркски съдебни заседатели — излъгах аз. — Искаме Графърти да направи окошарването за пред обществеността, защото не ни се ще да си разкриваме картите.

— А, стандартна операция на ФБР! Хванете човека за каквото и да било на каквато и да била цена. А Графърти получава почестите?

— Кажете му ДА СЕ РАЗМЪРДА! — почти изкрещях аз. Затворих. Обърнах се неспокойно към екрана. Не биваше да позволим на Хелър да се измъкне, престъпникът му такъв. Той беше причината за всичките ми неприятности в крайна сметка! И трябваше да си плати за това!

Бележки

[1] suicide — англ. — самоубийство. — Б.пр.