Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death Quest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, начална корекция и форматиране
vax (2016 г.)
Допълнителна корекция
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: В преследване на смъртта

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Владимир Зарков

ISBN: 954-422-041-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1871

История

  1. — Добавяне

Част четиридесет и трета

До моя господар лорд Турн,

Върховен съдия на Имперските съдилища и затвори, Правителствен град, планета Волтар, Волтарианска конфедерация.

Ваша светлост, сър!

Аз, Солтан Грис, офицер ранг XI на обща служба, бивш второкласен служител от Координирания информационен Апарат (Слава на Негово Имперско Величество Клинг Надменни), предлагам шестата част на моето признание, отнасящо се до МИСИЯ „ЗЕМЯ“.

Зная, че когато някой е в затвора, както съм аз, той трябва да разсъждава върху грешките си и да се учи от тях. Ще бъдете доволен да разберете, че хвърлянето ми във вашия прекрасен затвор позволи това да стане.

Докато премислях в детайли многобройните си криминални престъпления, извършени в рамките на „МИСИЯ ЗЕМЯ“ за Апарата, които включват убийство, грабителство и изнудване, научих ценния урок: жените са подли, коварни, лъжливи зверове, които прекарват всяка съзнателна минута в заговорничене помежду си, като кроят планове и схеми за това как да унищожат всеки един мъж. Те трябва да бъдат изтребени.

Вземете например онези две земни лесбийки — мис Пинч и Кенди. Мис Пинч ми взе всичките пари и ги заключи в един сейф. Нямах пукнат грош и си ги поисках обратно. В земната психология, която никога не греши, има нещо, което се нарича „терапия с пренасочване на омразата“. (В Апарата наричаме това „измъчване“.) Заради това аз ги завързах и въпреки протестите им ги изнасилих и двете. Какво направиха те? Останаха ли верни на непоклатимите истини на психологията? Не! Свърши се с това, че им хареса!

— Инксуич — казаха те (като се обърнаха към мен с псевдонима, който използвах в САЩ), — отказваме се от Роксентъровия Психиатричен контрол на раждаемостта, който подстрекава хомосексуализма, за да намали броя на населението, и ще ти плащаме, за да живееш с нас и да го правиш отново и отново.

Това само показва още веднъж как на жените не може да се има доверие. Винаги се обръщат срещу теб.

Но ако има някое женско същество, което е олицетворение на ужасното зло на тая порода, то това е графиня Крек, приятелката на Джетеро Хелър. Задачата ми беше много по-проста преди нейното пристигане на Земята. Всичко, което трябваше да правя, беше да саботирам мисията на Хелър. Вярно, че той ми беше причинил някои неприятности, но те въобще не можеха да се сравнят с проблемите, които ми създаде тя. Тя го подстрекаваше, подстрекаваше го, саботираше саботажа ми на всяка крачка. И забележете, не защото имаше някакви умения. Тя просто имаше късмет. Както всички жени. На тях просто не им стига ума. Те единствено създават неприятности на мъжете. Особено на мен.

Едва тогава осъзнах проблема си. Макар че Дж. Уолтър Медисън, онзи специалист по връзки с обществеността, съчиняваше фалшиви истории за първа страница за Хелър (известен на Земята под името Джеръм Терънс „Гениалното хлапе“ Уистър), те не можеха да го засегнат. Крек стоеше в основата на всичко. Тя го поддържаше. Дадох си сметка, че за да спра Хелър, преди това трябваше да отстраня графиня Крек.

Имах идеална възможност. Хелър беше напълно ангажиран с налудничавия си проект да изпраща спори в атмосферата, за да прочисти въздуха, напълно забравил да защитава графиня Крек. Освен това, той нямаше никаква причина да мисли, че тя е заплашена от нападение. И благодарение на видео и аудио подслушвателните устройства, които те носеха в себе си без да знаят, аз не само проследявах всичко, което те виждаха и чуваха, но можех и да определя точното им местонахождение във всеки един момент. Можех да избирам съвсем точно кога, къде и как да ударя.

Решението беше просто.

Бях намерил разрешение на проблема си.

Щях да убия графини Крек!