Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death Quest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, начална корекция и форматиране
vax (2016 г.)
Допълнителна корекция
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: В преследване на смъртта

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Владимир Зарков

ISBN: 954-422-041-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1871

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Графинята даде знак на Хелър:

— Скъпи, свали си дясната обувка.

Хелър мина покрай Бигс и аз разбрах откъде се беше сетил Суийни за оръжията: декорираният 45-калибров блестеше на колана на Хелър. Надявах се, че ще се махне и ще остави на Торпедо открито поле за действие.

Хелър свали обувката и чорапа си. Графинята хвана крака му и го задържа до този на Земното момче. Всъщност те си пасваха доста добре: истинският на сина на Роксентър и фалшивият доларов знак върху крака на Хелър. Недоочистената мръсотия заличаваше всяко различие.

Бигс ги видя и двата.

— Я, ей го пак. Неидентични близнаци, събрани отново.

Той извади полицейски апарат за моментални снимки, който вероятно беше взел от началника. Направи снимка на двете стъпала едно до друго, после една на Хелър, а след това и една на момчето, без да обръща внимание на факта, че младежът все още лежи в безсъзнание.

— Сега, след като това събитие тука е напълно документирано — каза Бигс, — елате с мен, приятели. Искам да ви покажа още нещо. — И тръгна по стълбите, като им даде знак.

Графинята ги последва до последните две стъпала, а после спря.

— Ти върви, скъпи. Аз ще остана тук. Когато се свести, ще има нужда от някого, който да му държи ръката.

— Чакай малко — каза Хелър. — Не искам да те оставям тук.

— О всичко ще бъде наред. Сега слушайте всички, мистър Бигс и мистър Суийни. Не вдигайте шум около това откритие, чувате ли? На клетото момче ще му трябват седмици наред тренировка и обучение, за да заеме мястото, което му се полага в света. Така че никаква гласност. Вестниците винаги представят нещата изопачено.

— И без т’ва никой не ми верва — каза Суини.

— Да, госпожо — каза Бигс.

— Сега ти, Бум-Бум — каза графиня Крек, — ще се качиш с Джетеро в джипа само за да може той да се върне до циркаджийския фургон от другата страна на фермата.

— Да, госпожо — каза Бум-Бум. — Ще се справя с това.

Оставиха я в подножието на стълбата под всичката блестяща светлина от прожекторите. Щеше да бъде съвсем сама в една изолирана част от фермата. А ако Торпедо имаше някакъв усет, щеше да очисти и момчето! Ако съществуваше идеална възможност, тя беше тази! Достатъчно спокойно, за да бъде трупът даже изнасилен!

Мъжете изминаха немалкото разстояние до главната сграда. Шофьорите бяха изтеглили къщите на колела до пътя. Суийни влезе в сградата, за да си доспи. Хелър се покатери в „Буика“ и седна до Бигс. Те потеглиха и не след дълго се появиха и фарове, които ги следваха.

Бигс дълго време кара по неравни пътища. После свърна при една селска пощенска кутия и тръгна доста по-бавно. Фаровете му осветяваха пътя през някаква овощна градина, а когато входящият път се изви, заиграха напред-назад по някакви разнебитени селскостопански постройки. Той спря и пред тях се изправи старомодна двуетажна тухлена къща.

— Вероятно не помниш т’ва място, Младши. То вече премина в ръцете на семейство Ходжис чрез наследствените данъци и налози. Но тя е фермата на старите Стайлсови, на дядо ти по майчина линия. Преди малко в мен се роди едно подозрение, та нека видим дали е основателно.

Той слезе от колата, изкачи стъпалата на верандата и започна да хлопа със старото пиринчено чукче, доста корозирало с времето.

Мина доста време, докато накрая една жена с нощна шапчица и по нощница запали лампата на верандата, надзърна през прозореца и отвори вратата.

— К’во прайш тука по т’ва никое време, Стоунуол Бигс? — попита тя. — Не знайш ли, че е посред нощ?

— Миз Ходжис, — каза Бигс, — много се извинявам. Ама да сте почиствали тавана си наскоро?

— Бигс, знайш ’ного добре, че нема закон на Янките, задължаващ който и да било да си почиства тавана. Не ми казвай, че има такъв в окръга. Никой никога не почиства тавана! И ако си дошъл тука по т’ва време на нощта да ми казваш да си почистя тавана…

— Не, не — каза Бигс много очарователно. — Нивга не бих обидил по тоя начин най-добрата домакиня на мили оттук! Но данъците могат да бъдат намалени за неизползвано пространство. Та просто исках да разбера дали не плащате твърде големи данъци!

— А, добре, т’ва вече е друго.

— Та мога ли да фърля едно око на тавана ви?

— Заповядай, стига да ме оставиш да се върна в леглото!

— Очарован съм — каза Бигс.

Той влезе, а Хелър седна на верандата, за да почака. След доста време лампата на верандата угасна, Бигс излезе и затвори вратата на къщата след себе си. Носеше предмет, който приличаше на голяма кутия за шапки.

Качиха се в колата и потеглиха. Джипът при портата се отдръпна, за да им направи път. Тръгнаха по пътя и Бигс спря. Запали крушката на колата.

— Хора — каза той, — никога не фърляйте нищо. Т’ва беше забутано най-навътре под стрехата заедно с едно руло изборни плакати на Джеф Дейвис и една купчина записки на Конфедерацията[1]. Скрили са го, но аз си познавам хората в Хамдън. Сичко стискат здраво!

Той пусна кутията за шапки в скута на Хелър. Изригна прах. Лентичките вече бяха отвързани.

Хелър кихна и отвори капака. Там лежаха пакети с писма, всичките завързани, няколко отделни плика и фотоалбум.

Хелър разтвори албума. Първата снимка, малко пожълтяла, беше на едно много красиво русо момиче в танцьорско облекло.

— Т’ва е майчето ти — каза Бигс. — Тя просто беше най-красивото момиче по тия места. Истинска хубавица! Ти приличаш на ней. Разбрах още кат те видех за пръв път. Същата коса, същите очи.

Под снимката беше пъхната пожълтяла изрезка. Хелър я измъкна.

МЕСТНО МОМИЧЕ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ХОРА НА „РОКСИ“ В НЮ ЙОРК

Мери Стайлс, единственото дете на Бен и Шарлот Стайлс от фермата „Стайлс“ в Хамдън, дипломирала се в гимназията на Феър Оукс и победителка в миналогодишния конкурс за красота на щата, се справя успешно в земята на янките.

Статията продължаваше, но Хелър я плъзна обратно на мястото й. Разлисти още няколко страници от албума. Бяха снимки на хора и рекламни фотоси.

Няколко увеличени снимки от нощни клубове и моментални — бяха пъхнати свободно в албума. Първата беше на Делбърт Джон Роксентър, изглеждащ по-добре в средата на двадесетте си, който седи на някаква маса с Мери Стайлс, обградени от келнери и шампанско. На другата ги имаше двамата прегърнати в някакъв бар. Третата пак беше с тях: полуоблечени в някакъв морски курорт пият една кока-кола с две сламки.

— Момчето във фермата — каза Бигс, — повече прилича на баща си, но предполагам, че с разнояйчните става така.

Хелър затвори албума. Взе един пакет с писма и ги разгледа. Всичките бяха написани на ръка от „Дели“ за „Мери Хам-Хум“. Отнасяха се до уреждане на тайни рандевута по курорти и хотели и бяха пълни с предпазни мерки да не бъдат видени.

Отстрани в кутията имаше два смачкани, наполовина скъсани листа. Хелър ги разтвори. Имаше релефен воден знак. Датата беше отпреди повече от осемнайсет години. Там пишеше:

АГНЕС П. МОРЛЕЙ, д.ф.н., д.м.н.

Скъпи мистър и мисис Стайлс,

Имам тъжното задължение да ви информирам, че дъщеря ви Мери, след един прибързан и необмислен брак, не можа да издържи на напрежението от внезапното издигане в обществото. Тя се разболя от тежка душевна болест, известна като delirium altaphasis. Макар и понякога да изглежда нормална, тя е в състояние да бъде много опасна за себе си и околните.

За нещастие е бременна. Докато се роди детето, тя не може да бъде лекувана професионално, тъй като конвулсивните терапии биха довели до недоносване, което съм сигурна, че не желаете. Обявяването или дори прошушването за брака й биха я довели до неконтролируеми душевни състояния, в които може да се опита да посегне на себе си.

Веднага щом детето се роди, тя ще може да бъде лекувана от специалист психиатър. Ето защо, моля ви, съдействайте ни да я оставим без много шум под напълно компетентните грижи на моя колега д-р Тремор Грейвз.

Ако се чуе и думица за брака или състоянието й, дори и да не унищожи себе си, тя ще трябва да бъде затворена в лудницата на щата до края на живота й.

Съответните суми за нейното лечение, което е изключително скъпо, стигащо до хиляди долари на месец и доста отвъд вашите финансови възможности, ще бъдат изплащани на д-р Грейвз и на вас самите от време на време, но те ще бъдат спрени, ако тя бъде официално затворена в психиатрия и мине под опеката на щата.

Зная, че приемате присърце нейното благополучие, както прави и клетият й, разстроен съпруг и ще разберете, че всичко това е за нейно добро.

Веднага щом се роди детето, тя ще може да бъде лекувана по възможно най-професионалните начини и ще може да заеме полагащото й се място в обществото.

Моля, не и отнемайте този шанс.

Под професионална тайна: АГНЕС П. МОРЛЕЙ

— Ето как значи са накарали родителите да мълчат — каза Хелър.

— Не е требвало да го праат много дълго — рече Бигс. — Загинаха при автомобилна катастрофа. Но мисла, че туй е, дето търсиш, та дойдох да го намеря.

Той бръкна вътре и издърпа официален на вид илик. Отвори го и даде съдържанието на Хелър.

В документа се казваше, че ДЕЛБЪРТ ДЖОН РОКСЕНТЪР и МЕРИ ШАРЛОТ СТАЙЛС са сключили брак в Елктън, Мериленд, център за спешни бракосъчетания, една година преди датата на свидетелството за раждане. Беше импозантен сертификат, целият в марки и печати.

Стоунуол Бигс каза:

— Значи дори не си копеле, Младши.

— Много ценно — отвърна Хелър.

— Сега требе да се връщам и да напиша свидетелството за раждане на другото момче — каза Бигс. — Просто ще го наречем Делбърт Джон Роксентър Втори, ако немаш нищо против, Младши.

— Бива — рече Хелър.

— А докато се занимавам с тая работа, ще направя дубликат на смъртния акт на майка ти и няколко допълнителни копия за теб. Мое да ти погребват. Ще ти ги донеса във фермата на сутринта, ако сте още там.

— Така поне каза капитанът — отговори Хелър.

— Сега за другите неща, Младши. Не мисла, че оня началник има много мускули по себе си. Ще получа ли субсидия за новия съд?

— Само ако гарантираш, че ще построиш абсолютния оригинал, в който е пренощувал Джордж Вашингтон.

— Ти си мое момче! — извика Стоунуол Бигс. — Най-умното, което некогаш съм правил, е, че оная нощ напих покойния Тремор Грейвз!

Бележки

[1] Южните американски щати, които опитали да се отцепят от САЩ по времето на Гражданската война. — Б.пр.