Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мисия Земя (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death Quest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, начална корекция и форматиране
vax (2016 г.)
Допълнителна корекция
taliezin (2017)

Издание:

Автор: Л. Рон Хабърд

Заглавие: В преследване на смъртта

Преводач: Мария Думбалакова

Година на превод: 1996

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Вузев“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфия“ АД — Пловдив

Редактор: Владимир Зарков

ISBN: 954-422-041-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1871

История

  1. — Добавяне

Глава седма

Следобеда на фаталния четвърти ден, след едно безспирно и напрегнато бдение над шосето, докато Торпедо се гърчеше и хленчеше на леглото, отидох до екрана и ето ти я нея!

Гледаше към същите планини в синя мъгла, които беше наблюдавала първия ден по обед!

Не беше променяла местоположението си през цялото това време!

После се чу гласът на Бум-Бум:

— Мис Джой! Мис Джой! Намерих го!

Тя се обърна и се вслуша внимателно. Това беше съдбоносната следа, от която се нуждаех, за да стигна до нея и да я убия, преди да е пристигнал Хелър.

Бум-Бум лазеше с мъка нагоре по каменистата пътека. Беше останал съвсем без дъх. Тръшна се на един камък до нея, като се опитваше да си поеме дъх, за да може да говори.

— О, Бум-Бум! — каза графинята. — Това е чудесна новина. Може да приключим с това, преди да е пристигнал Джетеро. Той толкова ще се гордее с нас! Но хайде, кажи ми.

— Не мога да си поема дъх — изхриптя той. А после каза: — Не беше нито в почивен дом, нито в старчески. Нищо чудно, че бяха нужни петстотин телефонни разговора. Той е в частна болница, собственост на един негов приятел, лекар. Той се укрива — нещо такова. Но по-добре да побързаме, защото казват, че може би не му остава много.

Той направи пауза, за да си поеме дъх и да успокои болката в далака. Изскърцах със зъби заради протакането му. Графиня Крек беше тази, на която не й оставаше много живот, ако можех да разбера този адрес. Точно там щеше тя да направи срещата си със смъртта.

Той бръкна в джоба си за някакво парче хартия. Прочете й го:

— Намира се в стая 13, болницата „Алтапрайс“, Реднек, Вирджиния. Това е само на трийсет и пет мили западно от тук!

— Бързо! — извика графинята. — Тичай обратно и кажи на екипажа да събира багажа и да подкарва шоуто! Тръгваме!

Грабнах картите.

Гепих я!

Тя беше НА ЮГ от мен! Онези бибипани пенсионирани шофьори на „Грейхаунд“ я бяха дотъркаляли дотук в зоната й за действие, която трябва да беше на около осем часа път от Хеъритаун! Трябва да е в курортната зона „Смит Маунтин Лейк“ югоизточно от Роуноук, Вирджиния. И тя спокойно си е звъняла по телефона оттам, докато аз съм претърсвал всички средноатлантически щати! Как ли ми се присмива!

Заслужаваше да бъде убита и осквернена веднага! Нямаше да е трудно! Имаше предостатъчно време, преди да пристигне Хелър. Реднек беше само на двайсет мили югоизточно от мястото, където бях аз.

Обърнах се, за да дам нареждания на Торпедо. Нямаше да го придружавам при същинското убиване. А и сега вече беше много лесно.

Отворих уста, за да проговоря.

На вратата се почука!

Одеялото, с които покривах екраните, беше паднало на пода. Опитвах се да го размотая.

Торпедо скочи като вампир от леглото и отвори вратата.

Там стоеше едно ченге! Беше с черна пластмасова жилетка и бяла каска за мотоциклет. Взря се в Торпедо.

— Черният форд отпред ваш ли е? Неговият номер е регистриран за тази стая. Оставили сте го паркиран на тревната ивица до шосето. Това е нарушение! Преместете го, преди да съм ви връчил квитанция за глоба!

Той се обърна с гръб към Торпедо, за да покаже нарушението и пристъпи към перилата на терасата. Това се оказа фатално.

Преди да успея да помръдна или да извикам, дори да бях поискал, Торпедо задейства!

Наемният убиец измъкна нож от колана си!

Лявата му ръка посегна напред и обви гърлото на ченгето, за да задуши всякакъв вик.

Навря ножа до дръжката в гърба на ченгето!

Завлече го обратно в стаята. Пусна го. Затвори вратата.

Ченгето пририта един-два пъти и издъхна. Ножът трябва да беше разрязал сърцето му на две изотзад.

Торпедо обърна тялото по корем и пред ужасения ми взор разкопча колана си и започна да смъква панталона си.

— Не, не! — изкрещях аз.

Ръката на Торпедо се плъзна към кобура на мъртвото ченге и аз изведнъж се изправих пред зареден пистолет.

— Само се опитай да ме спреш! — изръмжа Торпедо.

Гледах с ужас какво прави. И изведнъж идиотщината на действията му ми дойде на помощ.

— „Бибипан“ глупак такъв! — изкрещях му аз. — Мишената ти е точно на юг оттук. В ръцете ти е! Застреляй я и го направи на нея! Махай се оттук! Ще пристигне в болницата „Алтапрайс“ в Реднек, Вирджиния само след час-два! Тръгвай!

— Трябва да изпробвам това — изръмжа той задъхано.

Довърши си заниманието.

Очаквах да чуя викове или сирени отвън.

— О, дали на оня психолог в затвора ще му се хареса това? — изкикоти се Торпедо. — Да „бибипаш“ ченге! С гонореята и всичко останало!

— Махай се оттук! — изкрещях му.

Той стана, като се хилеше вампирски.

— Това само събуди апетита ми. Сега вече мога да тръгна след истинска плячка!

Грабна куфарчето с пушката и мунициите.

Хукна навън.

След момент го чух да пали форда. Торпедо беше на път.

Погледнах мъртвото ченге на пода. Не исках да докосвам заразеното вече тяло.

Парализирах се от мисълта, че ще ме хванат тук с трупа. Открехнах вратата. На паркинга нямаше никого. Мотоциклетът на мъртвото ченге стоеше там.

Внимателно изтеглих трупа навън. Прикрит зад парапета и пълзящите по него растения, го завлякох няколко стъпала надолу и го пуснах. Вдигнах панталона му. Оставих ножа в гърба му.

Внимателно проверих дали няма кървава следа, изтривайки няколкото петна, които открих. Въведох ред в стаята.

Мъртвото ченге, което лежеше навън с невиждащите си очи, сякаш ме накара да обезумея.

Не разполагах с транспорт. Не можех да карам онзи мотоциклет. Нямаше как да си зарежа багажа.

Бибипка му! Да ти се случи такова нещо по средата на убийство!

Вдъхновение! Отидох до мотоциклета и взех радиото му. Обадих се на диспечера.

— Говори Инксуич. Агент от ФБР. Някой май е убил моторизираното ви ченге. По-добре елате да го приберете. Обаждам се от мотела „Маки“.

Няколко минути по-късно пристигнаха патрулните коли. Погледнаха документите ми.

— Вероятният извършител е чернокож мъж — казах аз.

— Така си и знаехме — отвърна командирът им.

— Намерих този нещастен приятел да лежи тук — казах. — Видях чернокожия да бяга през полето. Взел е пистолета на офицера. Знаех, че трябва да ви де обадя, за да предприемете издирване.

— Ще хванем „бибипеца“ — каза командирът.

— Аз самият съм тук по един таен случай на ФБР — казах. — Така че не ме намесвайте в тая работа.

Те всъщност не ме чуха. Вече препускаха през полето, заличавайки липсващите следи от стъпки.

Присъединих се към тях, за да направя добро впечатление. След един час взеха от мен описанието на чернокожия, внимателно снимаха трупа и почистиха района.

След като се бях оправил с това, се върнах към същинската точка от дневния ред: покушението над графиня Крек.