Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La soledad del manager, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и форматиране
Еми (2017)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Самотата на мениджъра. Пианистът

Преводач: Катя Диманова; Христина Костова

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ДФ „Народна култура“, София

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ДФ Полиграфически комбинат, София

Излязла от печат: април 1992 г.

Редактор: Мариана Китипова

Технически редактор: Олга Стоянова

Рецензент: Красимир Дамянов, Мариана Китипова

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2506

История

  1. — Добавяне

Бромуро се хвърли върху обувките му и преди Карвальо да отвори уста, вече ги беше лъснал.

— Ходиш като господар, харчиш като господар, храниш се като господар, а обувките ти са по-мръсни и от цървулите на боклукчия.

— Боклукчиите вече не ходят с цървули.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Слушай, наостри си добре ушите и ще те направя богат. Намерен е труп на мъж без долни гащи и с женски пликчета в джоба. Близо до Вик.

— Да не е някой производител на салами?

— На какво ти намирисва?

— Намушкан ли е бил?

— Не, застрелян.

— Странно. Намирисва ми на сутеньори, обаче те обикновено използват нож. Знае ли се чии са пликчетата?

— Не ставай глупав. Ако се знаеше чии са, мислиш ли, че щеше да има нужда от частен детектив? Наостряй си ушите, Бромуро, да видим какво можеш да научиш.

— Какъв тип проститутка би могла да е замесена?

— Скъпоплатена. Бил е паралия, налагало му се е да бъде дискретен и сигурно си е имал две или три постоянни.

— Пепе, от четирийсет години кръстосвам тоя град напред-назад с разкапани бъбреци, но със здрави очи и това ще бъде първият случай на сводник с положение, който да стигне до убийство. Един хубав бой — това да, но убийство, и то с патлак… хич не ми звучи, Пепе. Сред евтини проститутки бива, но сред по-издигнатите — не, не ми изглежда вероятно.

— Искам да чуеш всичко, което се говори за случая.

— Щом свърша, отивам в банята, измивам си ушите със сапун и тръгвам.

— Защо си ходил на лекар?

— Да му занеса една пура, ако нямаш нищо против. Зле съм, много съм зле. Най-сетне и ти да попиташ. Бъбреците ми са като прогнили, стомаха ми хич го няма, а погледни ми езика.

На височината на коленете на Карвальо се появи набразден от всичкия никотин на тоя свят език, целият на бели и жълти ивици.

— Прибери тая гадост, че ми се повдига.

— Откога ви казвам, че съм зле, но кой ти обръща внимание. Лекарят от Социалното ме постави на диета, кучият му син. Месо на скара, зеленчуци и плодове според сезона. Представяш ли си! Аз, който обядвам с вермут, с някое и друго мезенце и кафенце с коняк за десерт! Изкарвам по сто песети на ден, а сто песети и за една ябълка не стигат. Хич и не мислят тия! Всичкият им мозък е отишъл за науките и после — край. Плещят глупости, правят те на маймуна и ти измъкват паричките. А дали си добре или зле, не ги е еня. Защото, речеш ли да не им обръщаш внимание, пак ще си умреш. Не знам как го правят, но си е точно така. Я какво стана със зет ми. Взел нещо да слабее и отишъл на доктор. Рак, му казал. Рак има баща ви, отговорил зет ми. Ама така и излезе. Имаше рак и умря след три месеца. Аз обаче си мисля, че умря, защото знаеше, че е болен от рак. А такива случаи — колкото щеш. Живееш си спокоен, отиваш един ден на лекар, а той ти рече: „Рак“, и ако щеш, вярвай, Пепе, хваща те рак. Така и не успяват да ти помогнат, особено на моята възраст. Сега само могат да ти кажат от какво ще умреш.

— Мислех, че си отишъл да питаш за бромида.

— Да питам оня некадърник? Ами той ме лекува от… ммм, откакто въведоха Социалното осигуряване и разсилните взеха да ходят докарани като маршал Гьоринг. Оттогава сто пъти съм го питал за бромида, а той — нищо. А ти защо мислиш, че сега хората измират като мухи? Ами това е от помията, която правителствата пускат във водата, за да ни успокояват.

Бромуро се озърна, за да види дали някой не го слуша.

— Защо, мислиш, Франко се задържа толкова, а? Защото бяхме като оглупели и това беше от бромида, дето ни го слагаха във водата и хляба.

— Че ти нито вода пиеш, нито хляб ядеш.

— Значи в кафето. Да не би да смяташ, че го правят с вино? Водата в кафето — ето как ти пробутват бромида. Слушай какво ти казвам, Пепе. Ако имах политическа власт, ама нямам никаква, щях веднага да разоблича злоупотребите с бромид по време на франкизма. Нали сега преразглеждаме миналото? Какво по-голямо нарушение на човешките права от използването на бромид срещу цял един народ?

Държейки четката в една ръка и красноречиво размахвайки другата, Бромуро, макар и коленичил пред обувките, които чисти, има вид на сенатор.

— Ще издигна кандидатурата ти за следващите избори. Ще съберем подписи в квартала и ти ще станеш сенатор на Рамблас.

— Представител на проститутките, безпризорните и частните детективи.

— Но не залагай в кампанията си единствено на бромида. Ще вземат да те сбъркат с някой еколог.

— Я не ме поднасяй бе, Пепе. Еко какъв?

— Еколог, от ония, които протестират против замърсяването на реките и въздуха.

— В сравнение с бромида това е нищо. Абе какво ме интересува мен има ли пъстърва в реката, или няма? Ти колко пъстърви си изял през живота си? Хайде, Пепе, кажи колко.

— Двайсетина.

— Видя ли? Ще вземеш ли да вдигаш шум за двайсетина пъстърви?

— Бромуро, последното нещо, за което исках да говоря с теб, е екологията. Заеми се с убития.

— Всяка жаба да си знае гьола. Това сте вие, господарите. Навлезеш ли им в територията — хайде, стига си дрънкал и си гледай работата, Бромуро. То човек трябва цял живот да си мълчи, а толкова неща има за казване. Така както ме гледаш, написах писмо до генерал Муньос Грандес[1], защото казаха, че бил достъпен човек, а аз в Русия съм воювал под негово командване. Обясних му всичко, което зная за бромида — като другар на другар, като бивш войник на войник и колкото ти си ми отговорил, толкова и той.

От джоба на Карвальо се появява банкнота от хиляда песети и Бромуро я улавя още във въздуха, без да престава да лъска с четката. Прибира банкнотата грижливо, като че ли я слага да спи.

— Не бери грижа, поръчката ти е заповед за мен.

Последно движение на четката. Карвальо раздвижва крака, за да провери всички възможни отблясъци върху обувките си, и слиза от трона. Слага петдесет песети в ръката на ваксаджията и тръгва бавно между неосветените билярдни маси. Купол от светлина залива ъгловия билярд, където топките се търкалят, сякаш осъзнавайки цвета си — белият изглежда достолепно остарял, а червеният тревожно ярък. Един любител на карамболите[2] натрива бавно, като при свещенодействие, върха на щеката, докато обмисля с присвити очи следващия ход. Стяга изпъкналото си коремче преди всеки удар, за да не опре ръба на масата, при което в телесните кладенци зашумяват водопади от бира и кафе. Играчът прави пълна обиколка на масата, докато противникът му обръща чаша мастика, без да отделя очи от зеленото сукно, където топките изпълняват обичайните си роли на безучастни същества. Трудно е да се разбере дали светлината пада от конусообразната металическа лампа, или пък се излъчва от масата към висящата фуния. Ясно е само едно — в тъмнината се ражда малък театър. Дебеланкото бута една топка, проследява студения й бяг, гледа я как се удря в друга топка, сетне в още една и вдига ръка, за да забави движението й, но се отказва и посяга към вълшебното кубче син тебешир, който ще придаде точност и устрем на върха на щеката.

Бележки

[1] Грандес, Агустин Муньос (1896–1970) — испански военен и политик, командир на испанската дивизия от доброволци която Франко изпраща в помощ на германците във Втората световна война. — Б.пр.

[2] При игра на билярд — удряне с едната топка на останалите две. — Б.пр.