Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (44)

Бискутер беше приключил с чистенето на баклата и му предложи шепа от най-крехките шушулки. Карвальо ги сдъвка и устата му се изпълни с гъст приятно горчив сок. В този момент иззвъня телефонът. Възпря нетърпеливия Бискутер, изчака телефонът да иззвъни няколко пъти и вдигна слушалката внимателно и боязливо, сякаш свързваше или обезвреждаше бомба със закъснител.

— Ти ли си Карвальо?

— А ти кой си?

— Слушай, тук сме с годеницата ти и я караме екстра. Но искаме да поговорим с теб. Ела кротичко, самичък и без играчки по джобовете. Чакаме те в нейното апартаментче. Ако закъснееш, ще се позабавляваме с мацката, а ние сме много придирчиви.

Слушалката щракна. Карвальо сложи пистолета в едно чекмедже и пъхна в джоба автоматична кама.

— Обади се след час в апартамента на Чаро и ако забележиш нещо странно, позвъни на Нунес и Биедма. Всичко ще им разкажеш, каквото и да се е случило.

— Ще дойда с вас, шефе.

— Ти ще останеш тук и ще се заключиш отвътре.

— Да се обадя ли на полицията, ако стане нужда?

— Ще я извикаш само ако ти откраднат баклата.

Стигна задъхан пред входа на къщата, където живееше Чаро. В асансьора се опита да успокои дишането си и когато пъхна ключа в бравата, бе уверен, че има вид на мъж, способен да овладее всякакво положение. На една педя от вратата го чакаше притежателят на гласа от телефона. „Бивш боксьор“, помисли Карвальо при вида на счупения нос, смален още повече от широката усмивка на олигофренското лице.

— Това се казва точност. Влизай с вдигнати ръце.

В дъното на коридора го чакаше друг, нисичък, с издути на коленете панталони и с толкова високи подплънки на сакото, че му стигаха до ушите. Боксьорът опипа откъм гърба му мишниците и претърси джобовете.

— Тоя нож за какво ти е? Да си режеш ноктите, а?

Дъхът на боксьора сгряваше тила му. Тласкан от него, той мина покрай дребното човече и се озова в хола. Чаро беше с разголени гърди, но с пола. Двама внушителни мъжаги я държаха за ръцете. Щом видя Карвальо, тя избухна в плач. Детективът понечи да се завърти на един крак, ала точно тогава го ритнаха. Изгуби равновесие и се строполи по гръб. Боксьорът стъпи върху слабините му, а малкият го ритна в хълбока. Седна на пода и се опита да се предпази с ръце, но получи нови ритници. Прекараха кърпа през шията му и го дръпнаха назад, за да падне отново по гръб. Извъртя се ребром и със свити крака се прицели в коленете на този, който беше най-близо. Боксьорът се олюля и се вкопчи в дивана, за да не падне. Карвальо вече се беше изправил и замахна с юмрук към нисичкия. Дребосъкът отстъпи пред удара и отвори ножа, който бе взел от Карвальо. Чаро изпищя и когато Карвальо се обърна, видя, че с ръка стиска гърдите й, сякаш се опитва да я задуши. Скочи по посока на момичето, но се блъсна в грамадата на съвзелия се бивш боксьор. Първото кроше го уцели в черния дроб, второто в гърдите, третото в слепоочието. Зашеметен, той залепи двете си ръце върху лицето на бившия боксьор и се засили с главата напред към устата му. Събори го и се озова на пода върху него. Едно ръчище сплеска носа му и взе да бута главата му нагоре, сякаш се опитваше да я откъсне от тялото, докато другата ръка забиваше каменни юмруци в хълбока му. Впи палци в очите на падналия и на виковете му дотичаха другите трима, които заритаха Карвальо с пръхтене.

— Бягай, Чаро, бягай!

Но тя стоеше като парализирана, със свити юмруци и плачеше, а от устата й течеше слюнка. Карвальо удряше слепешком, безчувствен под дъжда от юмруци и ритници. Повлякоха го за сакото до радиатора. Двама възседнаха гърба му, а другите двама сграбчиха ръката му. Леденостудена белезница стегна китката му. Удариха го още няколко пъти и се отдръпнаха. Опита да се изправи, ала установи, че другата белезница е заключена около тръбата на радиатора. Неукротимият естетически инстинкт го накара да се изправи и той застана безсилен пред тях, като оглеждаше едно след друго лицата им на касапи и сдържаше риданието, което се зароди в стомаха му при вида на ужасените очи на Чаро и на покритите й със синини гърди. Дръпна веригата на белезниците, за да провери дали случайно не са зле заключени. Всичко и всички бяха на недостижимо разстояние. Наведе глава, приседна на радиатора и опита да се окопити. Усещаше болки по цялото си тяло. Навлажни с език горната устна и усети, че е напоен с кръв. Останалите разглеждаха драскотините си. Очите на бившия боксьор бяха зачервени и сълзяха.

— Одрал си ме като педераст. Гледай сега едно представление.

Бившият боксьор се обърна към Чаро и с два плесника я хвърли на пода. Сграбчи късата й коса и я изправи, като с едната ръка стискаше гърдите й, а с другата й запушваше устата.

— Ако викаш, ще скопя тоя педераст, твойто гадже. Хей ти, скопи го!

Дребничкият се приближи до Карвальо с отворен нож. Чаро престана да пищи и избухна в плач.

— Погледни я хубавичко, мръсно копеле, сводник. Не сме я оправили всичките само защото предпочитаме девствениците, а тая е по-голяма курва и от кокошките. Можем обаче да й изгорим пиците с цигари. Всички сме пушачи. Или пък да й обезобразим личицето с бучка захар.

Беше извадил бучка захар от джоба и взе да къса обвивката й мудно, но нервно. Като я обели, посегна рязко към лицето на Чаро. Момичето отскочи панически назад като осъдено на смърт животинче, което не може да избяга. Карвальо плачеше мълчаливо, стиснал зъби.

— Няма да те одера, този път няма. От теб, копеле, зависи дали да се върнем пак и да я наредим здравата. Проститутка с покрито с рани тяло и парче хляб не може да спечели. А знаем и номера с киселината. Но към него прибягваме само в краен случай, а ти ми се виждаш съобразителен, мръсен педераст, гадно копеле. Ще ти дойде акълът. Да си вървим.

Другите трима се отправила към вратата. Оттам се обърнаха, за да видят края на представлението. Бившият боксьор застана разкрачен пред Карвальо.

— Виж какво ми направи очите, копеле такова. Защо не повториш, а?

Едно, две, три… крошетата събориха детектива на колене, но със свободната ръка успя да прикрие зъбите си от удара с коляно.

Другият изглеждаше доволен. Показа един плик на Карвальо и после го хвърли върху дивана.

— Прочети го внимателно и се постарай да следваш инструкциите. Ако не, ще се върнем и днешната порция ще ви се стори като аперитив.

Отключи белезниците на Карвальо и отиде заднишком при останалите. Стъпките се отдалечиха. Вратата се отвори и се затвори. Тихото хълцане на Чаро беше единственият шум, който се чуваше. Избягваха да се гледат. Карвальо стоеше на колене. Чаро беше седнала в един фотьойл, с отпуснати в скута ръце, със зачервени и влажни страни, с насинени гърди и тялото й изглеждаше смалено под тежестта на невидимо презрение.