Сравняват героя ми Карвальо — самотен, без корени, меланхоличен — с Марлоу на Чандлър… „Самотата на мениджъра“ е моето внезапно освобождение от франкизма, един вид експлозия: сексуална свобода, корупция, суровост на езика.

М. В. Монталбан

Противовес на този черен роман, образец на бяла литература, „Пианистът“ е роман за „сърдитите млади хора“ в Испания, за интелигенцията, извлякла поука от Гражданската война.

 

 

„Започнах да пиша, защото исках да бъда висок, богат и красив“, твърди с присъщото си чувство за хумор испанският писател Мануел Васкес Монталбан (роден е 1939 г.). Читателите му обаче отдавна са убедени в неговия многостранен, неизчерпаем талант — Монталбан е поет; романист, литературен критик, есеист, блестящ журналист и създател на прочутата поредица романи за Пепе Карвальо, меланхоличния детектив интелектуалец, познат и на българската публика от книгата „Южни морета“.

В „Самотата на мениджъра“ (1977) Пепе Карвальо разплита поредния криминален случай — крупна финансова машинация в една многонационална компания. Докато сгъстеният психологически драматизъм на „Пианистът“ (1985) — дълбинен роман за съдбата на изкуството и твореца — го превърна в рекорден бестселър на новата испанска литература, съперничещ по популярност на прочутата детективска поредица.

Веднъж Солѐ Барбера̀, днес вече депутат, ми каза: „Слушай, кога пак ще напишеш нов роман за полицаи и крадци?“. Отнесох се сериозно към неговите думи и му посвещавам „Самотата на мениджъра“.

4,7 Самотата на мениджъра
La soledad del manager,

0 Пианистът
El pianista,