Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La soledad del manager, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и форматиране
Еми (2017)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Самотата на мениджъра. Пианистът

Преводач: Катя Диманова; Христина Костова

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ДФ „Народна култура“, София

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ДФ Полиграфически комбинат, София

Излязла от печат: април 1992 г.

Редактор: Мариана Китипова

Технически редактор: Олга Стоянова

Рецензент: Красимир Дамянов, Мариана Китипова

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2506

История

  1. — Добавяне

Не бе лека работа да измъкнеш вдовицата Жаума от обкръжението на деца без баща и от апартамент, където се гладят и колосват дори стъклата на прозорците; да насрочиш среща на пристанището, да пренебрегнеш всичките й въпроси и упреци и да я заставиш да продължите разговора в една лодка, която пореше най-мръсната вода на света по посока на вълнолома. Карвальо предприе тази стъпка, за да вземе изплъзващата му се инициатива в свои ръце. Дори дръзна да я покани на порция миди по моряшки в една кръчма под фара.

— Но какво си въобразявате? Аз ви наех. Не се дръжте с мен като с някакво паленце.

Карвальо изсмукваше мидата и после използваше черупката вместо лъжица, за да сърба на големи глътки пикантния сос.

— Отвратителни са. Миришат на нефт и вместо „по моряшки“ е трябвало да ги нарекат „миди с мръсен сос“. Погледнете колко много карамфил са им сложили. Готвачът трябва да е от Мурсия. Мурсианците слагат прекалено много карамфил в яденето. Баба ми беше от Мурсия и правеше рибена чорба — с много малко неща, но великолепна, с парченца риба, зелена чушка, лук, домати и карамфил.

— Вие сте един палячо.

— Да говорим за пари. Искам трийсет процента от сумата, която са ви дали, за да станете съучастник в убийството на мъжа си.

— Ако продължавате така, ще ви залепя един шамар.

— Озаптете военачалника от фламандската гвардия, който носите в себе си. Вие сама се включихте в играта на убийците на мъжа си. И като връх на всичко се свързахте с жената на Алеман, за да ви продаде цялата документация на счетоводителя. Предайте на гангстера, който я е купил, че подготвям материал и ще го представя на специална пресконференция.

— Стремях се единствено да запазя спокойствието на децата си. Случаят е приключен. Убиецът е задържан, а вие прекалихте. Нямах, а и сега нямам нищо против да стигнем до споразумение относно заплащането. Ако сте имали това предвид, можете вече да се откажете от случая.

— Заплашили са ви, че ще ви отнемат пенсията.

— Никой не ме е заплашвал.

— Или са ви обещали да я увеличат.

— Никой не може да ме подкупи.

— Мъжът ви е бил убит от същия човек, който сега се стреми да потули цялата работа.

— Вие сте луд. Приличате на онези палячовци, които играят ролята на Наполеон и накрая започват сами да вярват, че са Наполеон.

— Предайте му това, което ви казах. Следвам го по петите и името му ще се появи на първа страница във всички вестници.

— Вземете. И повече не искам да имам нищо общо с вас, нито да нося отговорност за постъпките ви.

До купчинката мидени черупки се появи полусгънат чек. Карвальо облиза пръстите си, сетне ги избърса и взе чека с най-голяма предпазливост.

— Двеста и петдесет хиляди песети. Не е зле.

— Това е много повече, отколкото печелите за цяла година.

— Баща ми се пенсионира с осем хиляди песети на месец, след шейсет и пет или седемдесет години работа, тъй като още от петгодишен беше тръгнал да пасе кравите. Ако бях продължил кариерата си на преподавател по социология на литературата, сега щях да печеля около трийсет хиляди песети на месец. Петнайсет по трийсет хиляди — четиристотин и петдесет хиляди песети годишно. Видяхте ли? Сметката ви е била неточна. Въпреки всичко не е зле.

— Госпожо, имате ли нужда от помощ?

Отново дългокосият полицай, а до него още един пазител на закона, предрешен като специалист по перуанската аграрна реформа.

— Вие пътувате под ескорта на Шести флот, госпожо Жаума.

— Престанете с тези глупости. Прекалено търпеливи сме с вас.

— Не ми досаждаше. Дойдох по собствено желание и вече бяхме свършили.

— Не забравяйте да уведомите вашия съдружник и защитник. Скоро ще го пипна.

— Няма да пипнете никого. И се дръжте прилично, че ще ви арестуваме.

Конча Ихар се отдалечи, потропвайки с токчета. Двамата полицаи се поколебаха и накрая се облакътиха на бара, без да изпускат Карвальо от очи. Детективът се изправи и се загледа в неспокойното оловно море. Ръмеше. Морето сякаш негодуваше срещу плахите капки, падащи от небесата. Няколко пъти пое дълбоко въздух, за да прогони от душата си зловонния дъх на тревогата. Усещаше близо до сърцето ободряващото присъствие на един чек, който не можеше да възмезди страха от смъртта, но щеше да увеличи текущата сметка, която Карвальо пазеше за стари години. Ако станеше един от онези старци, дето се изпускат в леглото, банкнотите по хиляда биха били чудесен абсорбиращ дюшек.

„Май пак сте се напишкали, господин Карвальо.“

Или пък:

„Гаден старец! Пак си се напикал!“

Коя от двете реплики щеше да прозвучи — това зависеше от сумата на спестяванията, акуратно погребани под сивата плоча на спестовната книжка.

— Никакви банки, Пепе, никакви банки. Банките фалират и поглъщат парите ти. Спестовните каси са по-сигурни.

— Да, тате, но дават по-малък лихвен процент.

— Но са по-сигурни.

Или можеше да купи земя и да я препродаде, когато се пенсионира. Макар че по това време, ако демокрацията продължи да напредва, вероятно ще бъде по-трудно да се спекулира със земята. Ами ако е дошъл социализмът? Тогава ще има чистички и ефикасни приюти. Ще му закачат пластмасова торбичка и ако се изпусне, докато спи, урината ще отиде в общия колектор за пречистване на урина, която след това ще послужи като чиста вода за общо ползване. Център по геронтология „Антонио Гутиерес Диас“. Ще изгарят тленните останки в крематориума „Пере Портабеля“ и после ще разпръскват лекия прашец из Гората на Вечната материя „Фридрих Енгелс“. „Най-тъпото ще е да ме убият точно сега, в разгара на общинските избори. Хем няма достатъчно места на гробищата, хем ще ме съпроводят само подсмърчащите Чаро и Бискутер. А какво ли ще стане с Бискутер?“ Ще трябва да го подготви. Най-добре ще е да започне работа в някой ресторант, има данни за добър готвач. Но какъвто си беше кльощав, грозноват и недоразвит, Бискутер предизвикваше отвращение или съжаление, а расизмът не се отнася единствено до цвета на кожата, а и до ръста, големината на носа, вида на косите, погледа. Ще трябва да направи завещание, та в случай на внезапна смърт спестяванията и къщата във Валвидрера да останат на Чаро и Бискутер. Избата ще завещае на Бромуро, за да се самоубие, напоявайки черния си дроб с отбрани вина. След няколко часа заплахата, която пренасяше Конча Ихар, щеше да предизвика реакция. Карвальо реши да я изчака въоръжен. Излезе с твърди стъпки от ресторанта щом чу сигналната сирена на корабчето. Двамата полицаи се качиха след него на борда. Седнаха така че да го виждат. Не разговаряха помежду си. Оглеждаха хората, сякаш ги класифицираха на действащи и потенциални престъпници. Стъпи на сушата и тръгна пеш към клона на Спестовната каса, за да внесе чека.

— Извинете, не си нося книжката. Бих искал да внеса сумата на две други лица. Те ще дойдат да се подпишат после.

— Попълнете тая бланка.

Трябваше да напише пълните имена на Чаро и Бискутер. Как ли се казваха? Не знаеше нито името на Чаро, нито на Бискутер. Чиновникът не беше от тия, които приемат галени имена или прякори. Спестовна книжка на името на Хосе Карвальо Лариос, Чаро и Бискутер би била повод за съвещание поне на управителния съвет на Обединените спестовни каси. По дяволите! Тръгна към кантората, за да попита за пълните имена и да вземе пистолета. Седна на въртящия се стол. Бискутер чистеше бакла и вдигна укорително очи, когато видя Карвальо да оглежда механизма на пистолета „Стар“.

— Винаги ли носите пистолета със себе си?

— В тая страна човек трябва да ходи въоръжен.