Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (39)

Покани Педро Пара на вечеря във Валвидрера. Успя да купи от „Ла Бокерия“ необходимото за едно питателно меню, способно да увековечи жизнената енергия на Полковника, който все още не се беше отказал от щурма на Зимния дворец. Супа от праз и свеж палтус, сварен на пара. Полковникът благосклонно одобри менюто, което не застрашаваше предпазните му мерки против холестерина и пикочната киселина.

— Как живееш? Това ли е ергенската ти бърлога?

— Моята бърлога е навсякъде, където съм и аз. На север, на юг, на изток и на запад.

— Вие, ергените, винаги можете да държите клетката отворена.

Пара си хапна хубавичко и прие само чаша студено „Перелада Пескадор“; комбинацията от кисело мляко, сок и настъргана кора от портокал го очарова и макар че не успя да скрие гримасата на неудоволствие, когато разбра, че в сместа влизат ром и коантро, се успокои от уверенията на Карвальо, че те са в съвсем символични количества. Никакво кафе. Извади от джоба си малка кутийка.

— Извинявай за безпокойството, но бих те помолил да ми свариш чай от тези билки. Ако искаш, сам ще си го приготвя.

— Какво е това?

— Една смес, която каталонците приготвят. Идеална е за стомаха и черния дроб.

От същия джоб извади сребърна кутийка, а от нея два захарина за чая, които постави наблизо, за да са му подръка, когато чаят стане готов. Карвальо изпи голяма чаша кафе и две чаши гроздова, които предизвикаха насмешливия поглед и ироничната забележка на Пара:

— Когато дойде моментът, няма да си във форма. А аз толкова разчитам на теб за революцията.

— Още ли държиш на своето?

— Не съм се отказал от стария план. Нагодих го само към променящите се обстоятелства.

Преди двайсет години Пара беше изчислил колко активисти са нужни, за да заемат жизненоважните точки в четирите или петте най-големи града на страната.

— Само трябва да изчакаме някакъв провал в държавния апарат и да се възползваме от случая.

Възмутен от явната склонност на левицата към съглашателство, Пара бе отложил своя план за неопределено време, докато авангардът на работническата класа осъзнае историческото си предназначение и се освободи от чувството за самосъжаление, което го подтикваше да търси признание от буржоазията.

— Ето ти родословното дърво. Но искам да ти кажа, че този вид работи не са особено сериозни, те преследват предимно външен ефект. Тамамес ги извади на мода с изследването си за монополите, но това е по-скоро изобразително изкуство, отколкото икономика.

— Икономиката не ми харесва. В случая повече ме интересува изкуството.

— Картината е доста пълна и отразява връзките между отделните предприятия и „Петни“ на различни нива: Първо, пряко свързани компании, в които „Петни“ притежава акции. Второ, компании, непряко свързани с „Петни“, защото в техните управителни съвети заседават членове на ръководствата на други, пряко свързани с „Петни“ компании. Трето, непряко свързани посредством семейни връзки: деца, родители, зетьове. Списъкът не е подробен, един изследователски екип не може да бъде на висотата на списание „Ола“^[1] и не знае как се котират браковете по сметка на пазара. Четвърто, непряко свързани компании, тъй като съществуването зависи от поръчките, които пряко им възлагат компаниите, пряко или непряко свързани с „Петни“.

— Не дърво, ами джунгла.

— Не можеш да се оплачеш. Направихме ти го за рекордно време. Трябва да дадеш пет хилядарки на тия, дето ти го издокараха така хубавичко с цветни моливи и какво ли не. Ще ми кажеш ли за какво ти е притрябвало всичко това? Свързано ли е със случая „Жаума“ или със случая „Ромберг“? И аз чета вестници.

— Може би.

Очите на Карвальо се плъзнаха по имената, някои от които му бяха познати от първа или седма страница на основните ежедневници според традиционните им рубрики. Политици, състезатели, заели четвърто или пето място в международни регати, главни действащи лица в светските сборища във Фуенхирола, Торемолинос, Пуерто Банус или Сагаро, шефове на бивши и сегашни търговски палати.

— Ще го разгледам после на спокойствие.

— На мен, и извинявай, че се пъхам, където не ми е работа, всичко това ми мирише на уреждане на сметки от голям мащаб. Жаума не беше кой да е. Донесох ти изрезка от „Таим“, за да си дадеш сметка. Публикувани са списъците на най-перспективните икономически и политически дейци. Жаума е сред тях. Споменават за него като за испански ръководен служител на „Петни“ с голямо бъдеще.

— От политиците доста малко са налучкали.

— Това е статия от епохата на Франко и се надценява ролята, която ще играят младите кадри на режима. Но забележи, че списъкът на икономистите не е съвсем неточен. За твое сведение всички тия господа днес заемат ключови постове. Имаше смяна на политическите фигури, обаче във финансите и промишлеността нещата са почти непроменени. Нещо повече, предполагаемите младенци на икономическата власт се стремят да си осигурят и политически позиции. Това явление е типично за кризисни моменти. Едрият капитал се чувства сигурен, докато зад гърба му стоят репресивните сили на фашисткия държавен апарат. Щом тези сили отслабнат, известно време едрите капиталисти се отнасят с недоверие към политиците, които биха могли да представляват интересите им, самите те поемат отчасти тази роля. Същото се наблюдава и в страни с традиционни формални демокрации. Припомни си Италия. Докато християндемокрацията беше достатъчно силна, братята Аниели^[2] не поемаха преки политически функции. Щом се поотслаби политическата власт, която представляваше интересите им, Аниели сами се заеха с политиката. Големият брат взе да съзаклятничи, а малкият представи кандидатурата си за депутат и се опита да си проправи път в апарата на християндемократите.

— Какви игри играе сега едрият капитал в Испания?

— Всякакви. Не мисля, че е разделен, както се твърди, на два блока — единия, изпълнен с носталгия по франкизма, тъй наречения икономически „бункер“, и другия, съставен от привърженици на промяната, способни да я контролират. Струва ми се, че се залага на контролираната промяна, но за всеки случай държат пръста на спусъка. Евентуално се отпускат сто песети на неофранкистите, още сто на Демократичния център и останалите дребни — на крайната десница или на ГАЛ^[3].

— Сто песети. Пет милиона. Двеста милиона.

Той внезапно се изправи и взе да обикаля стаята, напомняйки общоприетия образ на „звяр в клетка“, който при Карвальо беше напълно реален, когато в качеството си на затворник обикаляше около леглото и търсеше въображаеми пътища.

— Недей обаче да мислиш, че са кой знае колко щедри. При сума от двеста милиона става дума или за много силни предприятия, или се залага на много силни карти.

— Двеста милиона, и то точно през хиляда деветстотин седемдесет и шеста.

— Какво искаш да кажеш?

— С тези пари може да се финансира някоя подходяща политическа групировка, може да се въоръжи цяла войска от наемници, могат да се купят важни политически решения.

— Да. Двеста милиона са добра сума. Но само като начало.