Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Карвальо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La soledad del manager, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и форматиране
Еми (2017)
Корекция
plqsak (2017)

Издание:

Автор: Мануел Васкес Монталбан

Заглавие: Самотата на мениджъра. Пианистът

Преводач: Катя Диманова; Христина Костова

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Първо

Издател: ДФ „Народна култура“, София

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ДФ Полиграфически комбинат, София

Излязла от печат: април 1992 г.

Редактор: Мариана Китипова

Технически редактор: Олга Стоянова

Рецензент: Красимир Дамянов, Мариана Китипова

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2506

История

  1. — Добавяне

Вечерният вестник съобщаваше, че в река Тордера е намерена чуждестранна кола. Поради последните дъждове реката беше придошла необичайно и бе влачила колата няколко метра, без да остане следа от шофьора. Знаеше се само, че е автомобил на фирмата „Авис“, наета в Бон от Петер Херцен. Любопитното в случая беше, че вътре не бе открит никакъв багаж. Предполагаше се, че единственият пътник е оставил куфара на задната седалка и водата го е отнесла.

Свечеряваше се и Карвальо започна да долавя по Рамблас ежедневните симптоми на наближаващата суматоха. Полицаите от Специалната бригада за борба с безредиците вече заемаха позиции, спазвайки ритуала на неизменно обсадно положение. Демонстрантите — аполитични и политизирани младежи — се разделяха на групи. Всеки миг можеше да се появи някой отряд на крайната десница в ролята на провокатор и активистите на една или друга партия бързаха по тротоара към вече легалните седалища на организациите си, тъй като не изгаряха от желание да бъдат въвлечени в предстоящата битка и да бъдат лишени от легалността и историческото зачитане, които бяха придобили съвсем наскоро.

Между осем и десет часа проститутките, сводниците, хомосексуалистите, едрите и дребните мошеници щяха да изчезнат, за да не попаднат под рикошета на някой политически удар. Карвальо наблюдаваше от прозореца растящото напрежение нагоре по Рамблас, а застаналият до него Бискутер се вайкаше колко опасен е станал градът.

— А като си помисля само, че тук е почти спокойно шефе. Представяте ли си какво е в Билбао, в Сан Себастиан, в Мадрид? ГРАПО[1] и ЕТА[2] отвличат хора. Десницата стреля по демонстранти. Ами адвокатите[3]? Целта е положението да се дестабилизира.

— Дестабилизира, Бискутер.

— А какво точно значи това, шефе?

— Създаваш впечатление, че правителството не може да контролира положението и политическата система не я бива да осигури реда.

— И всичко това в чия полза?

— Почти винаги в полза на самото правителство, което по този начин си осигурява предлог и свобода да прави каквото и както му скимне.

— Не е правилно, шефе. Всичките трябва да ги избесят. Или не, да ги накълцат на кайма. Аз така бих ги подредил. По дяволите, крачетата!

Свистенето на тенджерата под налягане е спряло. Проклятията на Бискутер стигат до ушите на Карвальо почти едновременно с първите викове. За няколко секунди Рамблас се превръща в тъмна клисура, изпълнена с крещящи хора. Полицаите от Бригадата за борба с безредиците, досущ като оловни войници под стъклени похлупаци, се носят в гъсти редици надолу по посока на сблъсъка. Внезапно, движени сякаш от колективна пружина, те спират и тогава тичащите демонстранти бавно се прегрупират, вече в намален състав, но достатъчно на брой, за да подемат скандирането „Всеобща амнистия“ и отрядите им повторно да настъпят предизвикателно срещу полицаите. Нова атака. Сред челните полицейски редици избухва „коктейл Молотов“ и логиката на нападението е нарушена. Сдържаният дотогава гняв е изместен от унищожителен бяс. Полицаите повалят с палки минувачите, а стрелящите с димни бомби и гумени куршуми отскачат назад, за да подкрепят стрелбата по посока на бягащите групи. Звук от изстрел стресва гледащия през прозореца Карвальо. Полицаите са се спрели и започват да се връщат, като оглеждат ъглите на улиците и прозорците. Един от тях отправя гумен куршум към фасадите и публиката се спуска да залости балконските врати с мълниеносна бързина. Карвальо притваря капаците и през процепа наблюдава атаката — в оскъдното зрително поле вижда накъсаните движения на силите на реда. Бискутер вика откъм кухнята:

— Слагам му кълцаното и е готово, шефе! Вече направих запръжката.

Миризмата на готвеното е привлякла вниманието му и когато обръща глава, на Рамблас отново цари мир. Полицията си е възвърнала първоначалната сдържана бдителност и пазителите на реда се отпускат в скафандрите си с вдигнати пластмасови шлемове.

— Добре ли бяха изчистени?

— Аз самият им остъргах и малкото косми, които бяха останали. Като мозък са.

Запръжката и кълцаното са в основата на една добра национална кухня — каталонската, и Бискутер си знае урока. Яде човечецът и не сваля поглед от Карвальо, за да не му убегне тъй желаната похвала.

— Пръстите да си оближеш, нали, шефе?

— Добро е.

— Само добро ли? Мама му стара, шефе, на вас трябва да ви сготвя бели бъбреци от папагал със сос бешамел, за да кажете: „Браво, Бискутер! Страхотно е!“

Минути по-късно Карвальо вече пие кафе с коняк в кафене „Опера“, в обкръжението на бивши демонстранти и на първите изпълзели от леговищата си представители на уличната фауна. Той интуитивно разпознава облечените в цивилно полицаи. Впрочем има такива, но нали във всеки от останалите, във всеки от нас има по един полицай надзорник, — така че кой тук не е от полицията? Двама начинаещи хомосексуалисти се галят под едно модернистично огледало, което отразява крехките им тилове. Седемнайсет хлапачки, предрешени като избягали от дома си страстни пушачки на марихуана, са дошли направо от къщи и поръчват на келнера негазирана минерална вода. Двеста и трийсетте клиенти на кафене „Опера“ предлагат като на екран внушителния спектакъл на своя остров, съзерцаван отвън от свенливи минувачи, тръгнали да се пошляят или да търсят проститутки. Келнерите си проправят път сред островитяните като черно-бели змии. Ръцете им, подобно на магнит, държат месинговите табли, разядени от абсента, разлят през някогашните лудешки нощи на много господа и техните приятелки в тоалети от моаре.

— На война като на война! — вика някакъв човек с двойна гърбица и се мъчи да си проправи път.

Дрехите миришат на марихуана. Мишниците — на пот. Гласовете — на тютюн и сандвичи, погълнати като гориво, което да осигури дългото пътуване на тялото от нищото към смъртта, преминавайки преди това през пълното безразличие. Над раменете и буйната грива на кокалест мъжага двегодишно дете се надвесва към чашата джин с тоник и взема розовата захарна пръчка, която му подава червендалест келнер. В един ъгъл младеж с вид на туберкулозен слуша сам солото си на китара, увесил над струните мръсни кичури коса. Двама полицаи застават разкрачени на вратата, със спуснати шлемове и ехидни усмивки, деформирани от прозрачната пластмаса. Не влизат, но не си и отиват. Гледат и може би слушат създадената от самите тях тишина, нарушавана единствено от някое покашляне или от лекия звън на чашите върху кръглите мраморни масички. Детето заплаква. Полицаите се оттеглят.

Бележки

[1] Терористична групировка в Испания. — Б.пр.

[2] Националистическа баска организация, прибягваща към терор. — Б.пр.

[3] Има се предвид убийството на петима профсъюзни адвокати през януари 1977 г., предизвикало остра политическа криза. — Б.пр.