Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (20)

— „Вие не сте били в нашите служебни помещения, нали? Не сте ли се разхождали из частната ни гора? Искате ли да пообиколите и да разгледате сградата?“ Карвальо се колебае коя от тези три фрази бе казал Гаузакс. Дали първото, което изрече, или последните две, които интонацията му подсказа. Висок ръст, гръден кош като камбана, изпънат гръб, скъпо подстригана руса коса на млад патриций от текстилната промишленост, който има сред прадедите си поне един английски инженер или дъщеря му, съвършено правилни гръцки черти на трийсетгодишното лице, леко подпухнало от изобилно хранене и пиене, маниери на шеф на протокол, леко премрежен поглед, сдържана усмивка, място, мек жест, който сочи определено място, спомен, посока, подчертан кастилски изговор, явно, за да избегне затъмнените каталонски гласни и да бъде на висотата на важните личности от Мадрид: „обясниха ми…“, „констатирах…“, „приключено е…“. Типичните фрази на млад кариерист: „естествено…“, „въз основа на…“, „на равнището на…“, „проведено е…“.

— С удоволствие ще ви ги покажа, ала ще трябва да ни извините за лекия безпорядък, тъй като сме в ремонт. Всеки си има собствен стил, затова реших да уредя по мой вкус най-вече приемната. Покойният Жаума действаше както във всичко по интуиция и не отдаваше твърде голямо значение на работното място. Дори импровизираният кабинет, в който ви приемам, би бил немислим по негово време.

Букова ламперия по стените, маса в стил рес мобил, кабинетен хладилник, гарнитура „Оксфорд“ от истинска кожа — толкова мека, сякаш е човешка, индийски килим, един Суниер^[1], придобит на скорошен търг, подарък, както бе отбелязал Гаузакс; барче, в което преобладава ечемиченото уиски до кофичка за лед от масивно сребро.

— После ще ви покажа къде работеше Жаума. Приличаше на канцелария в магазин в Пуебло Нуево или Пуебло Секо, изобщо в някой от тия квартали. Беше човек с феноменален нюх, но малко старомоден, макар и в разцвета на силите си, както се казва. В работата беше блестящ, обаче що се отнася до представителността, до фасадата, изоставаше с петдесет години.

— Вече изцяло ли поехте работата?

— Помагат ми съветниците, които централата в Лондон изпрати, но те скоро ще си отидат.

— Според специалистите, а вие знаете, че те не са малко, особено след преврата в Чили, до всеки висш служител стои по някой висш политик. Нещо подобно на политкомисаря в народните армии.

Беше чудно как Гаузакс успяваше да се усмихне само с долната устна — феномен, който направо слиса Карвальо.

— Многонационалните компании едва ли ще влязат в историята на икономиката, господин Карвальо, но те със сигурност имат вече свое място в историята на литературата, в раздела „Приказки и легенди“. Абсурд. Пълен абсурд. Не бих отрекъл, че някои дейности имат допирни точки с политиката и не толкова с политиката, колкото — с действащото законодателство. Тези дейности се вършат на високо политическо равнище, но ги върша аз — Мартин Гаузакс Доменек, разбирате ли? Така както преди ги вършеше господин Жаума.

— Нищо ли не се изплъзва от вниманието на един главен управител на определен район?

— Абсолютно нищо. Всеки от нас веднъж на три месеца се среща с ръководството, а в края на всяко полугодие се организира общо събрание. Периодично ни посещават районни или главни инспектори, а съществува и нещо като централен управителен комитет, който играе ролята на мозъчен тръст.

— Дитер Ромберг вече не е инспектор на този район.

— Точно така. Подал е оставка.

— Кога?

— Узнах за това вчера. Получих телекс от централата, в който се казва: „От два месеца Ромберг вече не е районен инспектор. Подаде оставка“.

— Не е ли странно, че ви съобщават за тази оставка с два месеца закъснение?

— След смъртта на Жаума се получиха някои недоразумения, очевидни разминавания, плод на неизбежния период на реорганизация, който все още не е приключил. Въпреки че тези големи предприятия са като гигантски машини, човешкият фактор е много важен особено в случая с Жаума, който беше доста особен — разчиташе предимно на паметта си и рядко използваше бележника. Безброй подробности, с които се е занимавал, все още не са проучени. Той се доверяваше на изключителната си памет, а това е нещо, което не се наследява. Нямаше доверие в разпределението на пълномощията и задълженията. Представете си само, тази компания разполага с внушителен, направо фантастичен административен апарат, както и с изчислителен център, който би могъл да се мери с този на Пентагона. И при това положение Жаума поверяваше сметките за повторна проверка на някакви тайнствени счетоводители, негови приятели!

И отново равният смях, като звук на металическа пластинка, изстрелвана на интервали от долната устна на Гаузакс.

— Подозирал ли е нещо или някого?

— Не. Не мисля. Той си беше такъв, имаше патриархален или по-точно провинциален корен. Да, точно така, в някои отношения се държеше като провинциалист.

— Вие ценяхте ли го?

— Ценях професионалните му качества — те бяха безспорни, макар че в много случаи аз бих действал по друг начин.

— Сега ще имате възможност да се изявите.

— Много ми се усложни животът. Постът на Жаума налага чести пътувания. Ще трябва да се откажа от преподавателското място в университета, освен това сега пред мен стои един въпрос от морално естество — дали да се кандидатирам за депутат в Кортесите за близките избори. Група приятели ме насърчават да го сторя. Каталония има нужда от предприемчиви хора, които да я представят във висшите законодателни органи.

— А законодателните органи имат нужда Каталония да бъде представена от предприемчиви хора.

— Несъмнено, но не знам дали ще мога да съчетая политическата със служебната отговорност. Мисля, че ще трябва да избирам.

— И какво ще изберете?

— Засега, естествено, като изхождам от съществуващото положение днес, в десет сутринта, както и от чисто лични съображения, избирам „Петни“. Мога да изчакам до следващите избори, защото в момента този пост ме очарова.

— Какво произвеждат „Петни“ в Испания?

— Произвеждат… произвеждат преди всичко козметика, лекарства, торове, фуражи, хранителни стоки. Но притежават също предприятия за крайни продукти и не е тайна, че интересите на „Петни“ имат качествено определящо участие в много промишлени сектори в страната.

— „Качествено определящо“?

— Това е израз, който сам въведох в лекциите си за чуждите капиталовложения. В много случаи не е необходимо международното предприятие да контролира петдесет и един процента от акциите, стига да притежава пакет от акции, гарантиращи вътрешното равновесие на предприятието, както и съответния външен облик с оглед на банковия кредит. Нали ме разбирате?