Робърт Дугони
Необходими жертви (52)

52.

Ръцете й трепереха. Изпусна едната обица, тя отскочи от ореховата тоалетна масичка и падна на килима. Елизабет я вдигна, остави я до другата обица на тоалетката и се обърна към закрития със завеса прозорец на будоара си. При ясно време слънцето огряваше помещението и тя можеше да седи с часове, да гледа платноходките сред сивкавите води на Пъджет Саунд и да си мечтае за свободата. Днес бе спуснала плътно завесите и стаята изглеждаше по-тясна.

Обърна се с гръб към прозореца и разсеяно разтърка месестата част на ушите си, като гледаше отражението си в голямото овално огледало. Сякаш виждаше непозната. Косата й беше по-тъмна от естествения й цвят, почти черна. Макар че предпочиташе да я носи разпусната, рядко го правеше. Сините й очи, някога искрящи, изглеждаха помътнели. Носът и скулите й бяха дело на пластичната хирургия, макар че навремето ги харесваше, както ги е създала природата. Когато се появеше пред хора, широките й рамене, тренирани дълги години с плуване в океана около Ла Хоя в Калифорния, се отпускаха, гърдите й хлътваха сякаш носеше тежък товар. От окото й се процеди сълза, търкулна се по страната й и падна на масата до обиците.

Тя сведе очи към масичката. Също като очите й, сините камъни вече не искряха на светлината. При срещата им Уилям Уелс й беше казал, че диамантите излъчват миниатюрни дъги, но това било фалшива светлина, илюзия, резултат от пречупването на лъчите. Истинската светлина, твърдеше той, идвала отвътре:

— Без нея дори тези красиви камъни ще приличат на обикновени стъкълца.

Тогава си мислеше, че го разбира. Но се оказваше, че се е лъгала. Едва сега го разбираше истински.

Елизабет се сепна от отражението му в огледалото.

— Много угрижена изглеждаше тази вечер — отбеляза съпругът й. — Не исках да те притеснявам. Наред ли е всичко?

— Просто съм уморена — прошепна тя.

Той мина покрай нея към триметровата двойна врата на главната спалня. Имаше отделен вход, но често минаваше през будоара й. Пусна газта и в камината лумнаха пламъци. Замислено заоглежда компактдисковете, подредени в украсено с дърворезба шкафче, принадлежало навремето на Джон Кенеди. Беше го купил на търг в „Содърби“.

— Три милиона долара — обяви, като извади един диск, отвори пластмасовата кутия и го пъхна в уредбата.

Разнесе се музика, изпълнявана от цигулка, флейта и английски рог под съпровода на барабан и цимбали. Елизабет не позна аранжимента — смесица от оперна ария и груб стрийт. Етно.

— И това е само от тази вечер — продължи Майерс. — Не е зле за начало. Така кампанията ще тръгне в правилна насока. Още няколко такива нощи и няма да има нещо, което да не мога да направя.

Стоеше с гръб към нея, главата му изглеждаше насложена в рамката на нейния портрет, открояващ се върху тапетите на сини и сиви ивици. С изключение на картината обаче — на която Елизабет бе изобразена в цял ръст — всичко друго в стаята определено подхождаше на мъж: тъмните цветове, масивните мебели във викториански стил. Майерс съблече фрака си и грижливо го остави на една закачалка. Прислугата щеше да го отнесе на химическо чистене. Той разхлаби папийонката и разкопча яката си.

Елизабет стана и влезе в спалнята от другата страна на голямото легло с балдахин. Дълбоко в сърцето си чувстваше мъка, но вече примесена с ново чувство. Гневът напираше отвътре, растеше, вдъхваше й сили, каквито не беше изпитвала от години.

— Ти ли го направи?

Майерс спря за миг, преди да свали черните ониксови копчета за ръкавели и да разкопчае ризата си.

— Тази вечер изглеждаше разсеяна, умът ти блуждае. Трябва да се стегнеш.

Тя се ненавиждаше. Мразеше онова, в което се беше превърнала.

— Ти ли го направи?

Той пак спря за момент. После съблече ризата си. Мускулите на раменете му изпъкваха.

— Трябва да мобилизираме всичките си сили. Източните щати ще са най-трудни. Ричардсън ще се представи в пълен контраст с моя „провинциален“ произход. Ще се опитат да го изкарат културен бизнесмен от изтока, а мен — каубой от Дивия запад. Е, нищо лошо в това. На Рони това му помогна, нали така?

Тя се върна в стаичката и погледна обиците.

— Разбира се, Ричардсън не го бива много по речите, голям е дървеняк. Ще търся всяка възможност за дебат.

Тя обърна едната обица. Двете преплетени букви W ясно личаха върху златния клипс. Сърцето й биеше в унисон с барабаните от колонките. Елизабет затвори очи и обърна другата обица.

— Контрастът между нас, значителната разлика във възрастта и цвета на косата ще бъде символ на политическата и икономическата философия, който ще привлича избирателите.

Тя отвори очи. Златният клипс не беше маркиран. Буца заседна на гърлото й. Коленете й се подкосиха. Тя се подпря на тоалетната масичка, за да не падне.

— Все така ще се застъпвам за младо и жизнено управление, за промяна. Ще направя така, че да изглежда стар, затънал в тинята на клиентелизма и партизанщината…

Гласът му кънтеше като далечно ехо в ушите й. Тя се опита да преглътне, да възвърне присъствие на духа. Стаята се завъртя пред очите й и тя си помисли, че ще припадне. Буцата в гърлото й се дръпна, спусна се като асансьор към стомаха й. Силна болка обхвана гърдите и крайниците й. Вените на ръцете й, все още мускулести от удрянето на безброй топки за тенис, изпъкнаха като въжета; кокалчетата на пръстите й, с които стискаше ръба на шкафчето, побеляха. Гневът кипеше, заплашваше да изригне, повличайки съдържанието на стомаха й. Страхът й изчезна. На негово място имаше само гняв. Тя удари с юмрук по масичката.

— Копеле!

Съпругът й бе застанал на вратата, тирантите му висяха от двете страни.

— Важно е да участваш в кампанията, Елизабет. Мога да спечеля и сам, разбира се, но американските избиратели имат голяма слабост към теб. Според социологическите проучвания ти си най-популярната „първа дама“ след Джаклин Кенеди и, разбира се, сравненията са неизбежни.

— Ти си го убил!

Той стисна устни. Очите му станаха безжизнени. Върна се в спалнята, седна на леглото и събу обувките и чорапите си. Елизабет влезе при него.

— Искам да го чуя от теб — процеди през зъби. — Кажи го.

Той бавно се изправи.

— Не ми говори така, Елизабет.

Тя направи две крачки към него.

— Ис-кам да ми ка-жеш — изрече отсечено.

— Не смей да ми говориш така!

Той се извъртя и замахна — внезапно, без предупреждение, като нападаща змия. Стисна устните й.

— Не смей да ми говориш така! — изсъска садистично.

Блъсна я, като почти я повдигна от земята и я притисна в стената. Той заби пръсти в бузата й и изви главата й настрани. Наведе се над ухото й. Елизабет почувства дъха му върху шията си. Докато говореше, пръскаше слюнка:

— Не смей да се месиш в работата ми! Не смей да ме разпитваш! Не смей да ме упрекваш! Не смей да ме поучаваш! Не ми дреме какво мислиш! Искам само да изпълняваш!

Обърна лицето й към себе си, очите му бяха големи като на подплашен кон. Устата му се разкриви в демонична усмивка.

— Искаш да знаеш, а? Искаш ли да ти кажа?

Тя напразно се опита да преглътне. Майерс повдигна брадичката й, при което мускулите на врата й се напрегнаха до крайност. Струваше й се, че челюстта й ще се счупи. Беше го виждала и друг път в това състояние, когато от всяка пора на тялото му струеше гняв и пот с отвратителна животинска миризма. Гласът му премина в грубо ръмжене. Колко пъти се беше страхувала, че ще дойде момент, когато няма да може да контролира гнева си и силата на ударите. Животът в къща с многобройна прислуга не го бе научил да владее яростта си, нито да удря по-слабо. Само понижаваше глас, усилваше звука на стереоуредбата и увиваше с нещо юмруците си, когато я биеше.

— Гаджето ти, а? Искаш да знаеш какво е станало с гаджето ти? — Майерс се изсмя. — Ами, мъртъв е. Опитали са се да го ограбят. Той се прибрал и заварил крадците. Пребили го до смърт. Станало е точно както писаха във вестниците.

Погали я по бузата. Тя се отблъсна от стената. Майерс пъхна коляното си между краката й и я притисна, възбуденият му член повдигаше панталоните му.

— Казаха, че главата му се пукнала като тиква. Казаха, че се гърчел при всеки удар. — Бавно прокара пръст по шията й и надолу до гърдите й. — Тринайсет удара.

Пъхна ръка под роклята й, ощипа я силно под плата. С коляното си я принуди да се изправи на пръсти. Вратът й беше болезнено изкривен. Елизабет тихо изстена и изпита ненавист към себе си заради това.

— Нима си мислеше, че ще търпя това, Елизабет? Нима си мислеше, че ще позволя да ме унижаваш след всичко, което съм сторил за теб? Така ли ми се отплащаш?

Започна да целува шията и гърдите й. Притискаше езика си в кожата й като животно, което ближе сол от трупа на жертвата си. Притисна възбудения си член в нея.

— Скоро ще съм най-могъщият човек на света, Елизабет. Няма да има нещо, което да не мога да направя. Нима си въобразяваше, че можеш да ми отнемеш това? Нима си въобразяваше, че ще допусна жена ми да бъде курва? Такава си ти, една долна курва! Не получаваш ли достатъчно в леглото ми?

Разкъса бялата й рокля и в прилив на необуздана ярост я удари през устата. Тя залитна и се блъсна в нощната лампа. Майерс я сграбчи за раменете и й зашлеви плесница с опакото на дланта си, повали я върху леглото. Преди Елизабет да успее да извика, отново я стисна за врата. Пъхна коляно между бедрата й, като я принуди да ги разтвори, и започна да разкопчава панталона си.

— Затова ли ми изневеряваше, курво? Секс ли искаш? Сега ще ти избия тези мисли от главата!

Елизабет затвори очи.

— Отвори ги! — Той я стисна по-силно за врата, прекъсна притока на въздух към белите й дробове. — Искам да гледаш колко лесно мога да го направя.

Притисна я с цялото си тяло. Разкъса бикините й и тя почувства търкането на плътта му в кожата й. Езикът и устните му изгаряха зърната на гърдите й. Той захапа едното. Болката прониза тялото й, но не можеше да изпищи. Продължи да я хапе по раменете и врата и я насили грубо. Болката бе раздираща. Той я издърпа към края на леглото, застана прав, всеки тласък на тялото му й причиняваше по-силна болка. Стоеше с извита назад глава като животно, виещо към луната. После се наведе над нея, вратът му се изкриви под неестествен ъгъл — заприлича на кобра, гърчеща се върху нея, очите му бяха като празни черни дупки. Елизабет с мъка си поемаше дъх. Дробовете й изгаряха. Пред очите й заиграха тъмни петна и несвързани образи.

Движенията му зачестиха в лудия ритъм на барабаните. От гърлото му се изтръгна странен звук, като гъргорене на вода в канал. Пламъците от камината се отразяваха в очите му, танцуваха като червени, оранжеви и жълти остриета. Езикът му се стрелкаше навън и навътре от устата като змийски. Тъмните петна пред очите й се сляха в непрогледна черна пелена. Всички образи изчезнаха и само в ушите й за известно време остана да звучи глухото биене на барабани, предвещаващо жестока кулминация.