Робърт Дугони
Необходими жертви (20)

20.

Маршал Коул лежеше облегнат на възглавниците и с всички сили стискаше чаршафите. Главата на жената ритмично се повдигаше и спускаше над слабините му. Той изстена, но повече от яд, отколкото от удоволствие. След случката в мотела, след убийството на Лари Кинг и всички други гадости той не можеше да се отпусне, не спираше да се озърта, когато вървеше по улиците, не можеше да затвори очи, без да види човека с черните очила. Не можеше да се наслади на една хубава свирка.

Жената вдигна глава, за да си поеме въздух, и разтърка челюстта си. После хвана члена му и започна да го търка грубо, докато се навеждаше от леглото, за да вземе бирата си от пода. Отсреща телевизорът осветяваше стаята със синкаво сияние.

— Предвиждаш ли великото събитие да се случи през този век, Маршал?

Отпи от бутилката и пенлива струйка бира потече по врата и между гърдите й.

Понеже му закриваше телевизора, Коул я хвана за косата и натисна главата й към члена си, като се опита да се съсредоточи въпреки пулсиращата болка в глезена му, навехнат от скока от мотелската стая, и натрапчивия образ на убиеца. Бирата още не можеше да притъпи болката и да му помогне да забрави. Той взе бутилката си от нощното шкафче и изпи остатъка от течността, докато слушаше новините със затворени очи. Проклетият синоптик говореше за времето в другите части на страната. На кого ли му дремеше? Колко хора в щата Вашингтон се интересуваха, че в Лос Анджелис ще бъде трийсет градуса или че на Хаваите времето ще е меко? Да не би да се завтекат натам? Коул смяташе, че прогнозата трябва да се съкрати с две-три минути, за да има повече време за спорта, който винаги беше накрая и времето никога не стигаше. Ако той беше собственик на телевизионен канал, спортните новини щяха да са на първо място. По дяволите, това бе единствената част от емисията, в която не говореха за гадости.

— Свършвай вече — настоя жената. — Свършвай, Маршал, изпразни се. Не мога да ти го лъскам цяла нощ.

Коул отново набута главата й, където й беше мястото.

Когато прогнозата свърши, той отвори очи, но на екрана се бяха изтъпанили двама говорители, мъж и жена, седнали зад бюрото в студиото, сякаш бяха на романтична вечеря. Камерата показа в близък план мъжа и Коул отново затвори очи. Още някаква скапана новина, която щеше да изяде времето за спорта. Дрън, дрън, дрън. Единственото, което го интересуваше в момента, бе дали „Маринърс“ е все още на три точки зад „Ейнджълс“ в Западната бейзболна лига. Момчетата бяха победили в шест поредни мача. Той се интересуваше дали са взели и седми. „Маринърс“ бе единственото нещо във Вашингтон, което харесваше. В проклетия щат валеше твърде много. Смяташе скоро да се върне в Айдахо, където беше сухо дори ако валеше сняг.

Коул се унесе, чуваше откъслечни изречения от емисията. Съсредоточи вниманието си върху слабините си. Ако преценеше добре, щеше да свърши точно преди спорта. Отвори очи и изведнъж чу овации, за момент се уплаши, че е заспал и е пропуснал спортната емисия. Вместо това на екрана показваха някакъв тъпанар с костюм, който си пробиваше път сред тълпата. Тъкмо смяташе пак да затвори очи, когато го видя.

Жената вдигна глава и пак закри екрана на телевизора. Коул се надигна и я натисна към члена си, за да вижда. Къса руса коса, издадена брадичка, очи, скрити зад същите черни очила. Побиха го тръпки.

— Кучи син! — прошепна.

Жената изръмжа. Коул не й обърна внимание. Тя го захапа.

— Мамка ти!

Хвана я за косата и я изблъска встрани. Пропълзя до края на леглото, като държеше члена си. Познатото лице вече не се виждаше. Отново показваха говорителя с голямата глава от студиото.

Жената се изправи и започна да го удря.

— Мамка ти, Маршал, мамка ти! Задник такъв! Какво ти става? Празни се сам, като си такъв.

Коул я хвана с една ръка, изви китката й зад гърба и грабна дистанционното. Започна да сменя каналите, търсейки други новинарски емисии. Канал пет излъчи набързо спортните новини, след което пуснаха реклами.