Робърт Дугони
Необходими жертви (15)

15.

Робърт Майерс се показа иззад яркочервеното крило на акваплана на „Майерс Интернешънъл“ и подаде ръка на жена си Елизабет. Тя слезе на кея по тясната стълбица. Носеше елегантен син костюм „Сейнт Джон“. Майерс приглади вратовръзката си, пооправи тъмносиньото си сако и двамата тръгнаха по дървения кей хванати за ръце. Бащата на Майерс, бивш губернатор, управлявал два мандата щата Вашингтон, го беше учил, че най-важно в живота е как ще пристигнеш и как ще си тръгнеш.

— Никой не си спомня какво е станало между двете събития — обичаше да казва.

Ето защо Майерс избра акваплан — за да бъде появата му по-ефектна. Времето също бе благоприятно. Утринната мараня се беше вдигнала и езерото Юниън блестеше под ясното небе, яркото слънце се отразяваше в прозорците на небостъргачите в деловия център. Несъмнено в такъв ден Сиатъл си бе спечелил названието „Смарагдовия град“.

Когато Майерс и съпругата му стигнаха до края на кея, хората, които ги чакаха там, вдигнаха ръце, за да закрият очите си от слънцето. Бяха в двора на Сиатълския онкологичен център. Зад тях се издигаше седеметажна тухлена постройка с големи прозорци, чийто главен вход бе украсен с вързана на фльонга червена панделка. Центърът се нареждаше сред най-добрите заведения за лечение на рак в света и беше построен на самия бряг на езерото редом до няколко фармацевтични компании. Лъскавите постройки бяха издигнати на мястото на дребните транспортни и други фирми, заемали брега в продължение на петдесетина години. Езерото Юниън винаги е било пренебрегвано като незаконно дете на по-голямото и известно езеро Вашингтон. Но притокът на капитали, подхранван от компютърната треска през деветдесетте, и най-вече от милиардите на Пол Алън от „Майкрософт“, предостави нови възможности и брегът на езерото Юниън стана владение на фармацевтичната индустрия и биотехнологиите.

Когато Майерс и жена му наближиха облицования с речни камъни фонтан по средата на двора, посрещачите спонтанно заръкопляскаха и бизнесменът наведе глава като смутен юноша, който за пръв път представя момиче пред родителите си. Всички знаеха официалния повод за посещението: Майерс идваше за откриването на ново крило на болницата, което щеше да носи името на баща му — Робърт Майерс Трети. Но с вида си на спасител на плажа, с развени руси коси и сини очи, проблясващи като водната шир отзад, Майерс пак съумя да придаде на събитието спонтанен характер. Това също бе научил от баща си.

Фамилията Майерс олицетворяваше американската мечта. Прадядо му емигрирал в северозападните щати от Швеция без пукната пара в джоба и започнал работа като секач в дърводобивния гигант „Уайърхаузер“. После дядото на Майерс основал „Майерс Констръкшън“ и фирмата му бързо станала най-крупната строителна компания в района. Използвал финансовото си влияние и престижа си, за да се издигне в обществото, където все още имало поле за изява на амбициозни млади мъже, и в крайна сметка станал кмет на Сиатъл. Синът му, Робърт Майерс Трети, завършил инженерство и архитектура в Сиатълския университет. При неговото управление компанията започнала да строи не къщи, а блокове. По време на икономическия разцвет през осемдесетте години на деветнайсети век крановете и знамената с емблемата на „Майерс Констръкшън“ се издигали над почти всеки строеж на небостъргачи в Сиатъл и Белвю на отсрещния бряг на езерото Вашингтон. Политическите му амбиции също били големи. След като го избраха за губернатор, той предаде бизнеса на сина си. Така Робърт Самюел Майерс Четвърти стана управляващ директор на най-крупната строителна компания в щата Вашингтон. После рецесията нанесе силен удар на бизнеса. Това предвещаваше катастрофа, но Майерс прояви далновидност и бързо пренасочи семейния капитал. Основа „Майерс Интернешънъл“ — компания, която усилено инвестираше във фирми за електроника и биотехнологии. Така обърна милионите в милиарди. Със старо родово име, което се харесваше на възрастните, и репутация на предприемач, която привличаше младите, той имаше уникална възможност да направи следващата крачка към осъществяването на най-голямата фамилна амбиция. На трийсет и шест години Майерс си осигури място в американския Сенат. Там използва младежката си жизненост, коректността в бизнеса и новаторското си мислене, за да си изгради име на политическата сцена. Когато един вестник нарече сенаторската му кампания „Завръщане в Камелот“, другите журналисти харесаха темата и американската публика прегърна идеята. Майерс се превърна в любимец на новото поколение, както Джон Кенеди е бил на своето.

Майерс и жена му се качиха на подиума и той се усмихна лъчезарно за камерите и фотоапаратите, фотографите се блъскаха за по-добра позиция. С фонтана и стъклената фасада, отразяваща красивия пейзаж, за фон снимките на първите страници на вестниците щяха да са съвършени. Майерс се опря на катедрата и спокойно погледна към прожекторите. Обичаше да казва, че политиката му е в кръвта.

— Човек не избира да се занимава с политика — твърдеше баща му. — Политиката избира кой да се занимава с нея.

Майерс се обърна към Бил Донован, кореспондент на Ей Би Си в Сиатъл:

— Бил, трябва да използваш плажно масло. Ще изгориш на това слънце.

Донован се усмихна и потърка голото си теме.

— Друго ме притеснява повече от изгарянето.

Всички се засмяха.

Майерс свали ръцете си от катедрата, изпъчи се и заговори:

— Мои близки и приятели също са страдали от болестта, която порази баща ми, и макар че този център, носещ сега неговото име, ще помогне в борбата ни срещу рака, смъртта му ни научи, че трябва да извървим дълъг път. Ние бяхме с него в храбрата му битка и когато тя свърши, жестока мъка споходи семейството ни. Но благодарение на нашата мъка бе създадено новото отделение към този невероятен център. С Елизабет идваме да открием отделението „Робърт Самюел Майерс Трети“ на Сиатълския онкологичен център. Има обаче и друго — идваме, за да обявим, че борбата ни срещу рака не завършва със смъртта на баща ми. Тя едва сега започва. Ракът покоси баща ми твърде млад, но с финансирането на центрове като този ще спомогнем за разширяване на изследователската дейност и намирането на средства за лечение. Говори се, че сме на път да се научим да лекуваме рака. Според мен това е погрешна кауза. Ние трябва да премахнем рака завинаги.

Присъстващите заръкопляскаха.

— За мен е повод за гордост и голяма чест да стоя пред вас днес на кръщаването на това невероятно отделение на името на баща ми.

Отново се разнесоха аплодисменти. Майерс махна един косъм от лицето си, което все още пазеше голяма част от момчешкия му чар.

— Както знаете, баща ми вярваше и се опитваше да живее в съгласие с думите на Джон Кенеди: „Който получава много, трябва да даде много.“ Прадядо ми е дошъл в тази страна като беден емигрант. Но той е носил в сърцето си една мечта, каквато навремето са имали много американци. Мечтаел е за по-добър живот за себе си, за семейството си и за потомците си. Постигнал е тази мечта с усилен труд в страна, която има самочувствието да е най-могъщата в света. Дядо ми и баща ми са имали същия морал и желание да служат на другите, най-вече на народа на този велик щат, който дълго е бил пренебрегван на националната политическа сцена.

Присъстващите заръкопляскаха по-силно.

— Решението е безкористна служба на народа и далновидност. Бъдещето не трябва да плаши следващото поколение американци. То трябва да ги вълнува, както е вълнувало онези преди нас.

В двора отново отекнаха аплодисменти. Присъстващите предчувстваха, че ще чуят нещо важно, и Майерс както винаги прецени най-подходящия момент, за да го каже.

— Америка се нуждае от нови идеи, за да се бори със старите си проблеми. Америка се нуждае от лидери, които ще я водят към бъдещето, без да гледат в миналото.

Този коментар бе немного деликатен намек за възрастта на републиканския кандидат, губернаторът на Ню Йорк, шейсет и осем годишния Уилям Андрюс.

— Виждам това бъдеще ясно, както виждам онези планински зъбери в далечината. — Посочи заснежените върхове на планината Олимпик. — И също като планината бъдещето е по-близо, отколкото изглежда. — Огледа репортерите, като спираше погледа си върху всеки един поотделно. — Днес с гордост обявявам, че ще се съревновавам като кандидат на Демократическата партия в бъдещите президентски избори.

Гръмнаха аплодисменти. Появиха се плакати, призоваващи за избирането на Майерс за президент. Той постоя мълчаливо няколко минути, за да се наслади на овациите, после хвана ръката на жена си и я вдигна, за да могат фотографите да направят необходимите снимки. След това пак се приближи към микрофона.

— В днешния свят все повече американци черпят информация за гражданските войни, бедността, националните трагедии и неспособността на правителството си да се справи с тези проблеми от телевизията и вестниците. Съзнавам в какво тежко положение са нашите младежи, твърде много от тях не виждат надежда в живота, твърде много умират във войни на чужда територия, твърде много стават жертва на наркотици. Безработицата, наркотиците и насилието подкопават основите на тази велика страна. Време е да ги укрепим.

Майерс говори още петнайсет минути, достатъчно да възбуди любопитството на обществеността, без да навреди на речта, която смяташе да произнесе в събота вечерта на официалното откриване на предизборната си кампания. После слезе от подиума и взе огромните ножици, които му подаде губернаторът. Отново застана неподвижно за момент, за да могат да го снимат, сряза лентата, опъната пред входа на отделението, което щеше да носи името на баща му, и влезе, за да се доближи до бъдещето.