Робърт Дугони
Необходими жертви (16)

16.

Дана наблюдаваше хората, които се събираха пред сградата. Позна човека на подиума — сенатор Робърт Майерс. От червената лента пред входа на сградата зад него и бронзовите букви на фасадата се досети, че Майерс е дарил значителна сума на онкологичната болница. Беше доволна, че се разсея с това.

— Госпожо Хил?

Тя се обърна и последва сестрата, която я извика. Влезе в познатата чакалня пред кабинета на лекарката.

— Доктор Нийл сега ще дойде — уведоми я сестрата и затвори вратата.

Този път Нийл не я накара да чака. Влезе минута след като сестрата затвори вратата.

— Надявам се, че нямахте проблеми да стигнете дотук. Бях забравила за това събитие.

— Прилича на някаква церемония.

Лекарката кимна.

— Нормално е, когато човек дава петдесет милиона, да кръстят сграда на негово име и да спрат движението.

Отвори папката, която носеше.

— Това ли са резултатите? — попита Дана и сърцето й се разтуптя.

Доктор Нийл кимна и заговори след кратка пауза, сякаш се колебаеше откъде да започне.

— Съжалявам, че толкова се забавихме, Дана, но понеже бях взела много малко материал за биопсия, патологът реши да не прави замразена проба, при което веднага щяхме да имаме диагноза. — Тя хвана очилата си за рамката и ги залюля. — Реши да направи по-подробно изследване. Няколко дни бяха нужни, за да се подготвят срези от тъканта и да се разгледат най-подробно. Разликата между доброкачествените и злокачествените клетки е много тънка и доктор Томи изпрати резултатите за сверяване при друг патолог. Ето защо толкова се забавиха.

— Какъв е резултатът?

— И двамата заключиха, че туморът е злокачествен.

Гърлото на Дана се сви. Очите й се насълзиха. „Злокачествен. Рак.“ Думите зазвучаха в ушите й като неспирно ехо. Тя си пое дълбоко въздух и издиша. После си каза, че няма да е поредната цифра в статистиките, няма да е една от онези, които умират на всеки двайсет минути — двайсет процента от нечия проклета почасова тарифа. Тя бе едва на трийсет и три. Имаше дъщеричка, за която да се грижи.

Доктор Нийл остави очилата си върху дневника на бюрото.

— Това, разбира се, е лошата новина, Дана. По-добрата е, че го открихме много рано, ракът не е агресивен и имаме няколко възможности.

„По-добрата новина? — помисли си Дана. — По-добра от какво?“

Преглътна гнева си, не смяташе да се предаде на истерията и паниката. Нямаше да започне да се вайка: „Защо аз? Защо аз?“ Прокашля се.

— Има ли разсейки?

— Това ще е първото, което ще се опитаме да установим — отговори доктор Нийл. — Туморът ви е в канала на млечната жлеза. Ако съдим по местоположението и големината му и факта, че сте се преглеждали редовно, има голям шанс раковите клетки да не са се разпространили около канала или в лимфните възли на ръката ви. Според патолога това е много бавно нарастващ тумор, което е хубаво.

Дана си пое дълбоко въздух. Знаеше, че няма такова нещо като „хубав рак“.

— Какви са възможностите? — попита делово, чувствайки, че трябва да запази професионално поведение, да се държи като зряла жена.

— Има няколко възможности. Можете да се подложите на мастектомия, при което…

— … ще ми отрежете гърдата. Не искам.

Замисли се за майка си.

Доктор Нийл кимна.

— И аз не ви препоръчвам мастектомия. Във вашия случай е най-подходящо да се приложи ЛЗГ. Лечение за запазване на гърдата.

— Звучи като благозвучно съкращение за не толкова приятна процедура.

— Процедурата се заключава в отстраняване на тумора с част от здравата тъкан наоколо. Ще го изследваме. След това ще направим аксиална дисекция, което е изрязване на някои тъкани и лимфни възли под мишницата, и ще приложим радиационна терапия.

Дана потърка челото си и си пое дълбоко въздух.

— Не предвиждате ли почивка на някой тропически остров?

Бриджит Нийл се усмихна сдържано.

— За съжаление не.

Замълча за няколко секунди, за да може пациентката да осмисли информацията.

— Защо искате да ми махате лимфните възли, като не знаете дали има разсейки?

— Основателен въпрос. Консултирах се с други специалисти и те ме посъветваха да взема превантивни мерки заради другия случай в семейството ви — ракът на майка ви. Пък и двете неща могат да се направят с една операция.

— Ще ме обезобразите ли? Ще останат ли белези?

— При повечето жени белегът се получава като тънка бяла линия, макар че при някои пациентки не зараства добре. Сега не е като преди трийсет години, когато са оперирали майка ви. Пластичната хирургия дава възможности, каквито не е имало по онова време.

Дана се замисли, че ще трябва да остави Моли на Грант.

— Кога искате да го направим?

— Колкото се може по-скоро. За предпочитане е в рамките на две седмици, ако можете да се подготвите дотогава.

Дана се изсмя на себе си:

— И шест месеца няма да ми стигнат да се подготвя. Брат ми умря миналата седмица, докторе. В живота ми е хаос, така да се каже.

— Моите съболезнования. От какво почина?

— Беше убит.

— Мили боже! — Лекарката замълча за миг. — Значи за него съобщиха в новините, преподавателя по право от Грийн Лейк. Не ми хрумна, Дана. Това е бил брат ви, близнакът ви.

Дана кимна.

— Тези неща се случват, когато най-малко очакваш. Човек си мисли, че винаги се случват на някой друг. Сякаш сме застраховани.

— Ако искате да се консултирате с още някого за здравето си, здравната ви застраховка покрива още една диагноза.

Тя поклати глава.

— Бих искала да се срещнете и да поговорите с хирурга, когото ще ви препоръчам за операцията, а също с онколога и терапевта, които ще провеждат терапията. Може да помогнат да преодолеете безпокойството си. Мога да ви свържа и с жени, които са преживели онова, на което ще се подложите. Те ще ви кажат какво трябва да очаквате. Няма да сте сама, Дана.

— Колко време няма да ходя на работа?

Доктор Нийл се облегна назад на стола си.

— Самата операция се прави с местна упойка и ако всичко мине добре, ще ви изпишем още същия ден. Можем да ви запишем за петък следобед, така че да имате един уикенд, за да се съвземете. Продължителността и дозировката на радиационното лечение ще бъдат определени от онколога. То обикновено се провежда пет дни седмично в продължение на пет или шест седмици, но самата терапия продължава само няколко минути дневно. Недалеч от кантората ви има много добра клиника. Можете да си запишете вечерни часове.

Дана притисна ръце до гърдите си, сякаш изведнъж й стана студено.

— Не може ли само да ме оперирате, без радиационната терапия?

— Може, но не ви го препоръчвам. С трите процедури се постига максимална ефективност, а ние точно това целим, Дана. В над деветдесет процента от жените, при които ракът на гърдата се открива и лекува рано, се гарантират пет години без никакви усложнения.

Дана поклати глава.

Пет години? Това беше нищо. Моли щеше да е едва на осем. Тя трябваше да е до момиченцето си, да се грижи за него, да го учи, да го дарява с любов. Кой щеше да я води и да я взема от училище? Кой щеше да й казва нещата, които трябва да знае за живота? Да я остави сама с Грант, означаваше… Поклати глава, не искаше да мисли за това.

Доктор Нийл се приведе напред и опря ръцете си на бюрото.

— В Съединените щати има над два милиона жени, които са се излекували от рак на гърдата, Дана.

— Колко не се излекуват?

Лекарката се облегна назад и отговори тихо:

— Четирийсет и четири хиляди годишно.