Робърт Дугони
Необходими жертви (4)

4.

Дана спря пред покритата тераса на къщата. Стискаше писмата със зъби, подпря пазарската чанта на коляното си, а дрехите от химическото чистене бяха преметнати върху рамото й. Със свободната си ръка разрови химикалките и кламерите на дъното на куфарчето, където трябваше да са забутани и ключовете й. От пробития найлонов навес върху нея и разплаканата Моли капеше вода. Грант бе обещал на дъщеря им сладолед, а Дана не й разрешаваше да яде преди вечеря. С единия си крак затискаше вратичката на кучето, опитвайки се да удържи Макс, четирийсеткилограмовия златист птичар. Вътре телефонът звънеше.

Дана намери ключовете и отключи. Моли бутна вратата.

— Моли, не бутай…

Макс промуши муцуната си през процепа и изхвърча през вратата, като повали детето. Торбата падна от коляното на Дана и покупките се разпиляха, две червени ябълки се търкулнаха по пода в кухнята.

Дана изплю писмата върху масата, предпазливо заобиколи счупените яйца, като притискаше кучето с коляно.

— Мирно, Макс. — Вдигна Моли от земята, опита се да я успокои и грабна слушалката. — Ало?

От другата страна бяха затворили.

Дана закачи дрехите на летящата врата към гостната и сложи дъщеря си да седне на кухненския плот. По бузките на момиченцето се стичаха сълзи; беше одраскало коляното си малко под синята рокличка. Макс започна да ближе жълтъците, сякаш беше гладувал цяла седмица. Мобилният й телефон иззвъня. Дана вдигна, докато утешаваше Моли.

— Дана? Къде си? Преди малко звънях вкъщи.

Плачът на Моли почти заглушаваше гласа на съпруга й. Тя погледна номера на дисплея. Грант се обаждаше от мобилния си телефон.

— Току-що влизам — не скри раздразнението си.

— Защо плаче детето?

— Иска сладолед. Казва, че татко й бил обещал.

— Не ми се карай, Дана. Един сладолед няма да й навреди.

— Мамка ти, Макс.

Кучето бе измъкнало пакет с месо за хамбургери от торбата.

— Чакай.

Дана свали Моли от плота, издърпа Макс за каишката и го избута навън, като затвори вратата. Кучето залая и задраска по вратата. Дана отново взе слушалката.

— Къде си, Грант?

— Леле-мале, някой е станал с дупето нагоре.

Тя се напрегна, за да го чуе въпреки хленченето на Моли.

— Къде си сега?

— Тъкмо тръгвам от кантората.

— В кантората ли си? — Погледна часовника си. — Какво стана с разпита на свидетели в Евърет?

— Оказа се, че повечето документи са пълна измислица. Оправих го още преди три часа. Така имах време да се върна в кантората да подготвя някои други неща по делото. Тоя Нелсън ще ме съсипе.

Дана чу други гласове от слушалката.

— Слушай, не ме чакай за вечеря. Тази вечер дават бейзбол и ще закъснея. Хайде, тръгвам.

— Грант?

Той бе прекъснал връзката. Дана затвори телефона, вдигна Моли и зарови лицето си в косицата й. Навън отново заваля.

* * *

Бръмченето на автоматичната врата на гаража я накара да вдигне очи от черната папка в скута й. Украсеният с орнаменти часовник на полицата над камината показваше малко след единайсет часа. Дана лежеше изтощена в кревата и с мъка държеше очите си отворени. Половин час бе слушала несвързаните брътвежи на Крокет за по-голяма мотивация, отговорност и приоритети. После издаде циркуляр, с който изтегляше презентацията й за следващата сутрин. Малко по-късно Линда й каза, че Дон Бърнсайд, потенциалният клиент от „Коругейт Индъстрис“, се обадил на Крокет минути преди Дана да влезе, за да го предупреди за ангажимента си следобед. Шефът й вече бил взел решение да отложи презентацията й за сутринта, за да се съобрази с програмата на Бърнсайд.

Тя чу блъскане на задната врата, лая на Макс и удрянето на опашката му по кухненските шкафове. Кучето не беше извеждано от седмици, откакто се развихри скандалът „Нелсън“ и Грант престана да тича по пет километра всяка сутрин из улиците на Медисън Парк — луксозен квартал на десет минути източно от центъра на Сиатъл. При едно от редките му излизания на лов в Източен Вашингтон с приятели от студентските години Грант бе решил да купят кучето от специален развъдник, но така и не си даде труд да го обучи. Макс не беше донесъл ни една убита птица в живота си. Обикновено разпиляваше вестника на моравата пред къщата.

Дана се усмихна, щом чу дрънкането на бутилките на вратата на хладилника. Грант търсеше нещо за ядене. Продуктите, които беше взела на идване, бяха за закърпване на положението. От три седмици не бе пазарувала основно. С Моли вечеряха хамбургери с млечен шейк. Тя приготви сандвич и за Грант, но после го даде на Макс.

Кучето се втурна нагоре по стълбите, тя чу тупкането на лапите му по килима и тракането на ноктите му по дъските в коридора. Животното отвори вратата на спалнята с муцуна и нахълта с изплезен език, въодушевено от появата на господаря си. Голяма радост!

Грант влезе. Носеше синьо-бяла раирана спортна фланелка „Максуел, Левит и Труман“, син анцуг и шапка с козирка. Миришеше на бира и цигарен дим.

— Не знаех дали си будна. Долу беше тъмно.

Седна на дивана пред големия еркерен прозорец, закрит с жълти завеси на цветчета, и изрита единия от шпайковете си. Той се приземи от другата страна на стаята, върху черешовото бюро. Другият го последва.

— Къде беше? — попита Дана.

— На мач — небрежно отвърна той. Свали чорапите и разтърка краката си. — Много добре знам какво си мислиш. Личи си по тона ти, затова ми спести натякването. „Като си имал време за бейзбол, защо не взе Моли?“ Разпитът свърши навреме, но в кантората положението беше на пожар. Скъсах си задника, за да стигна навреме на игрището. Успях едва за втория ининг. Бергман беше направил четири хоумръна през първия ининг. Едва се откачихме.

— Ура за нашия отбор!

Дана отново се зачете в презентацията си. Грант хвърли чорапа си на пода.

— Стига фасони, Дана. Не можеш ли да ме подкрепиш поне в нещо от това, което правя?

— О, извинявай. Забравих колко е важна любителската бейзболна лига за адвокати. В колко часа свърши мачът?

Той се изправи и хвърли другия си чорап.

— Не ме подлагай на кръстосан разпит. От един месец се скъсвам от работа. За пръв път от доста време имам възможност да изпусна напрежението.

— Не те подлагам на кръстосан разпит, Грант. Опитвам се да общувам с теб. Нарича се диалог.

Той стъпи на персийския килим и съблече трикото си.

— Цял ден водя „диалози“. Цял ден се сражавам. Не искам да го правя и вкъщи.

На четирийсет, шест години по-възрастен от нея, той се поддържаше в отлична физическа форма, като тичаше редовно, три пъти седмично ходеше на бодибилдинг във Вашингтонския спортен клуб, играеше голф и бадминтон. Дана не искаше да мисли за това. Самата тя така и не успя да свали трите килограма от бременността и нямаше време дори да си помисли за спорт.

Грант потърка косматите си гърди и разхлаби ластика на анцуга си.

— Добре де, след мача се отбихме да хапнем пица и да пийнем бира, не е престъпление. — Обърна се и отиде при старинния шкаф. — Бога ми, ако те слуша, човек ще каже, че го правя всяка вечер.

— Не е всяка вечер. През останалите си на вечери с клиенти, на късни заседания или на полигона за кормуване.

Той остави портфейла, шепа монети и часовника си в кожения калъф върху шкафа.

— Стига, Дана, водили сме вече този разговор. Ако искам да стана партньор, трябва да осигурявам клиенти. Това означава допълнителни ангажименти. Не мога да го правя от шест до осем в работните дни. Да не мислиш, че са ми много приятни късните вечери или игрите на голф? Да не мислиш, че ми е забавно да прекарвам почивните дни с клиенти? Налага се да го правя. Бергман постоянно ме притиска да увелича приноса си за кантората. Приходите постоянно спадат, тази година вече изгубихме трима акционери. Мисля, че няма да ти е приятно да остана без работа, освен ако не планираш пак да започнеш на пълна работна седмица.

— Можем да продадем къщата…

— Никакво продаване.

— Грант, зная, че работиш усилено, и не искам да натяквам…

— Тогава не го прави.

Дана стисна зъби.

— Можеше да ме предупредиш.

Съжали в момента, в който изрече тези думи. Той веднага щеше да се захване за тях, за да отклони темата.

— Права си. Трябваше да ти се обадя. Съжалявам. Това дело направо ме съсипва. Оплел съм се и няма измъкване.

Дана отново се съсредоточи в материалите за презентацията.

— Ще си пусна един душ. Искаш ли да дойдеш? — предложи той.

Идеше й да закрещи. Знаеше, че е застанал гол до леглото. До това се свеждаше ухажването му. Тя се запита как стигнаха дотук. В ранните години на връзката им привличането между тях бе толкова силно, че първия път, когато се любиха, тя имаше чувството, че ще се пръсне. В малкия свят на юридическия факултет, подложена на постоянен стрес от преподаватели, използващи Сократовия метод да я засипват със сложни въпроси, вечната тревога преди следващия изпит и ожесточената конкуренция за по-високи оценки и по-добра работа, Грант се появи като спасител. Те не просто се любиха. Освободиха натрупаното напрежение в една нощ на пламенна, безкрайна страст. Нещата обаче се промениха, след като той се провали на изпита за адвокатската колегия, а след това не успя да стане партньор в първата си кантора. Появи се някаква неприязън и провалът му се превърна в израз на онова, което и двамата знаеха, но никога не изричаха гласно. Тя получаваше по-високи оценки и многобройни предложения за работа от най-добрите адвокатски кантори в Сиатъл. Сега печелеше повече от него. Това беше голям удар върху самочувствието му.

— Имам работа — сряза го тя. — Утре ще ставам рано.

— Все си заета.

— Защото не мога да си свърша работата, когато те няма. Моли не ме оставя на спокойствие.

— Чудесно. — Той демонстративно тръгна към банята. — Работи си. — Спря на прага. — Щом си решила да се цупиш, добре.

— Аз ли се цупя? Как не се сети поне да ме попиташ как е минал денят ми?

Тя отново съжали, че му е дала повод да се измъкне.

— Това ли било? Че съм забравил да попитам как е минал денят ти? — Той седна гол на леглото, явно не смяташе да се предава. — Много добре знаеш колко съм зает. Ако спечеля процеса, Бил Нелсън ще прехвърли всички юридически проблеми на „Нелсън Констръкшън“ към нашата кантора. Това е дело за неизпълнение на договор на стойност сто и петдесет милиона долара, Дана. Вестниците из цялата страна ще пишат за това. Бергман даде ясно да се разбере, че ако спечеля, мястото ми във фирмата е сигурно.

Тя кимна.

— Е, добре, как мина денят ти? Как беше в службата?

— Сутринта ми направиха мамография.

— Аха, да. Как мина?

— Ще ми се обадят с резултатите — уклончиво отвърна тя; вече нямаше желание да му казва подробности.

— Значи още не се знае нищо, така ли? Защо тогава си се вкиснала толкова? Изчакай резултатите и тогава му мисли.

Той се наведе, отмести кичур коса от лицето й и я целуна по устата. Погали бедрата й през чаршафа. Прииска й се от това докосване да й стане по-добре. Искаше да забрави доктор Нийл, Марвин Крокет и проклетата презентация. Закопня отново да се потопи в страстта като през студентските години, но изведнъж осъзна, че вече не желае той да е мъжът, с когото иска да изпита това удоволствие.

— Отивам да се изкъпя — обяви той.

Излезе. След малко тя чу шума от душа. Затвори папката и я остави на нощното шкафче. Загаси лампата, сви се на кълбо и се уви с одеялото.