Робърт Дугони
Необходими жертви (34)

34.

Асансьорът потрепери — отначало вратите не поддаваха. После бавно се раздалечиха. Мъжът от влакчето се усмихна виновно и се качи.

— Извинете. Цял ден бързам.

Вратите се затвориха. Той разхлаби вратовръзката и разкопча горното копче на ризата си.

Дана погледна светещото табло. Непознатият не беше натиснал копче за етаж.

— Студено е — отбеляза той, като се обърна към нея. — Надявах се, че зимата е минала, но май още трябва да почакаме.

Тя кимна. Съжаляваше, че не носи сълзотворен спрей, но след единайсети септември и мерките за сигурност по летищата и дума не можеше да става. Спуснаха се на третия подземен етаж. Когато вратата се отвори, мъжът погледна светещата цифра три. Отдръпна се Дана да мине пред него. Тя слезе. За момент не си спомни къде е паркирала, после се сети, че е записала номера на мястото върху билета си. Извади го и тръгна към отделение „Е“. Чу скърцането от колелцата на куфара на непознатия зад гърба си. Звучаха като тихо бръмчене на малък двигател. Тя продължи по реда със спрени коли, шумът от колелцата се усилваше, както и нейната тревога. Трескаво извади ключовете си и когато наближи клетката си отчаяно натисна копчето за автоматично отключване. Щом достигна колата, дръпна вратата от страната на шофьорското място. Беше заключена. Тя пак натисна копчето. Озадачена, отключи ръчно и отвори вратата. Алармата не се задейства. Дана погледна бързо назад, не видя никого, качи се в колата и хвърли чантичката си на задната седалка. Затвори вратата и заключи, после се облегна назад на кожената седалка и затвори очи, опита се да се успокои. Реши да отиде у майка си и веднага да се обади на Логан. Издиша силно, наведе се напред, пъхна ключа в стартера и го завъртя.

Двигателят изстена като пребито куче и замлъкна.

Дана натисна няколко пъти педала за газта, отново опита с ключа. Моторът само изстена. Тя пак натисна педала. В главата й прозвуча предупредителният глас на баща й: „Да не задавиш двигателя. Да не задавиш двигателя.“

Отново завъртя ключа, после пак, молеше се двигателят да запали. Всеки път изгасваше. Само изтощеният акумулатор изщракваше.

— Не. По дяволите!

Удари ядосано по кормилото, отпусна главата си назад и видя мъжа застанал до прозореца й.